Решение № 484 от 9.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 482/2010 г.

Решение № 484 от 9.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 482/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов ВКС е трета инстанция по делото пред него по жалба от подсъдимия М. К. Т. срещу потвърждаването от апелативния съд в Бургас на осъдителната част от присъдата спрямо него, която издал окръжният съд в Сливен. Първоинстанционната присъда - 13 от 18 март 2010 г. по нохд № 275/09 г., е за извършено продължавано престъпление по чл. 257, ал. 1 НК (отм.), във връзка с чл. 255, ал. 1 НК (отм.) и с чл. 26 НК: за избягване да бъдат платени данъчни задължения на [фирма]-Сливен в особено големи размери (646 515 лв., от които 313 037 лв. ДДС и 333 478 лв. корпоративен данък); избягнатите да бъдат платени данъци са резултат от потвърдената неистина в декларациите, които М.Т. подал от името на дружеството в периода 2004-2006 г. по силата на съответните закони (ЗДДС и ЗКПО). Наложеното наказание 2 г. и 8 месеца лишаване от свобода трябва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и да бъде заплатена глоба в размер на 8000 лева. Второинстанционното (въззивно) решение - 97 от 13 юли 2010 г. по внохд № 87/2010 г., е постановено също по жалба от подсъдимия, но и по протест от съответния прокурор. В касационната жалба се съдържа позоваване на първите две основания по чл. 348, ал. 1 НПК и доводите, които подателят й е отнесъл към нарушенията на материалния и процесуалния закони; искането на жалбоподателя е за оправдаването му още в касационната инстанция. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, заедно с две допълнения към нея, изготвени от защитника на подсъдимия в тази инстанция; допълнено е и искането към ВКС-за връщане на делото за ново разглеждане или за условно наказание. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е за отхвърляне на жалбата като неоснователна. I. ВКС намери жалбата за основателна единствено поради следното. Лаконичността на въззивното решение при отговорите на поставените към съда въпроси граничи с липсата въобще на отговори-на тях са посветени около две от общо около 12 страници; при това както на прокурора, така и на подсъдимия е отговорено само с подкрепящ преразказ на изложеното в присъдата (в останалите около 10 страници не е налице дори такъв преразказ, а почти дословен препис на нейните мотиви). Разбира се, ако работата на първата инстанция беше безупречна, формата на въззивния съдебен акт не би имала толкова важно значение. В интерес на истината същото би могло да се каже и по сегашното дело, ако присъдата съдържаше отговор и на въпроса дали подсъдимият Т. е подателят на инкриминираните данъчни декларации по ЗДДС и ЗКПО, за които е прието, че в тях той е потвърдил неистина по смисъла на чл. 255, ал. 1 НК (отм.). Въпросът очевидно е свързан с възможността Т. да бъде въобще субект на престъплението, в което е обвинен, и той е бил поставен изрично по време на съдебните прения в първата инстанция (ВКС не откри по-рано направено възражение срещу авторството при декларирането, въпреки твърденията за обратното); вместо обаче да му отговори, Сливенският окръжен съд е отговорил на въпроса какво е значението на липсващите подписи от подсъдимия върху част от фактурите, също така инкриминирани, но само като основание на оспорените данъчни декларации. Въпросът, че подсъдимият не е автор на данъчните декларации, е бил поставен и пред въззивната инстанция, но, както се каза, Бургаският апелативен съд не е сметнал да занимае с нещо повече от обсъденото вече в присъдата. II. Изложеното в предходния раздел сочи и невъзможността делото да приключи още в тази съдебна инстанция-изясняването на обстоятелството дали М. Т. е автор на невярното документиране, ще позволи потвърждаване или отхвърляне на обвинението във връзка с чл. 255, ал. 1 НК (отм.), но това трябва да бъде сторено от въззивния съд, който е разполагал и разполага с необходимите правомощия. Трябва освен това да бъде напомнено, че при отхвърляне на приложимия закон по първоначалното обвинение, съдът дължи произнасяне по всеки друг закон, за който процесуалният закон позволява-трайна практика на ВКС: вж напр. р. 16/04-I (Б. 3/04) и цитираните в него други решения. III. Необходимостта делото да бъде върнато за ново разглеждане сочи от друга страна защо сега ВКС няма да вземе отношение по всички повдигнати пред него спорни въпроси. Тук обаче е необходимо да се посочат онези от тях, които са повдигнати явно неоснователно. Безспорно неоснователна според ВКС е тезата, че сама по себе си отмяната в ДВ, бр. 75/06 на чл. 255 НК в редакцията му в ДВ, бр. 62/97, е довела до декриминализация на деянията, описани в него. Става дума всъщност за преуреждане на регламентацията, като специално престъплението "избягване на данъчни задължения в особено големи размери чрез потвърждаване на неистина в подадена декларация", за което е обвинен М. Т., е останало непроменено като състав (срв. действащия чл. 255, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НК; вж. и мотивите към Т. р. 1/09-ОСНК, т. 2). Променена е санкцията за него, която правилно е определена като по неблагоприятна по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК за подсъдимия. Друг е въпросът, че за приложението на последната разпоредба не би имало място, ако продължаваното престъпление беше наистина завършено през м. ХII.2006 г., както неточно е формулирано обвинението (т. е. след влизането в сила на промяната в НК, обн. в ДВ, бр. 75/06 г.) - вж. по-подробно в р. 70/84-I (Сб., с. 19) и р. 630/95-III (Сб., с. 6). Към очевидно неоснователните ВКС причислява и тезата за "огледалното съответствие" между част от инкриминираните сделки и сделките, които подсъдимият е сключвал със същия предмет (грозде), но по които доставчикът е той, а получателят е винопроизводител (посочва се [фирма]-Сливен); твърди се, че сделките с винопроизводителя са доказателство за реалността на сделките за изкупеното грозде, които според обвинението са сключвани с цел единствено да бъде начислен данъчен кредит и намалени данъчните задължения на подсъдимия. Тезата за "огледалното съответствие" е несъстоятелна, защото се основава на поначало недоказуемата връзка между двата вида сделки-че конкретно изкупено грозде е конкретно продадено за преработка. IV. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и чл. 339, ал. 2 НПК, ВКС - I н. о.