Решение № 3011 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8945/2015 г.

Решение № 3011 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8945/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева чл. 246, ал. 1, чл. 177, ал. 1 АПК Производството е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Иван Даниелов Иванов от гр. София, за отмяна на влязло в сила решение № 4523 от 29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 6499/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Станимир Иванов Иванов против заповед № ДК-ЮЗР-63 от 19.05.2014 г. на началника на РДНСК - Югозападен район (ЮЗР). Твърди, че в качеството му на наследник на Лиляна Димитрова Иванова е следвало да участва в производството по оспорването й. Поддържа, че по отношение на надстройката на сградата е налице влязла в сила заповед за премахването й и като адресат на поканата за доброволно изпълнение има правен интерес от узаконяване на строежа. Излага съображения, че решението е неблагоприятно за него, тъй като евентуалният положителен резултат от делото ще съставлява пречка за изпълнение на заповедта по чл. 225 ЗУТ. Позовава се на чл. 246, ал. 1 и чл. 239, т. 5 АПК. Ответникът - началникът на РДНСК - ЮЗР, чрез юрк. Грозданов изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Ответникът - Станимир Иванов Иванов, чрез адв. Ножарова като процесуален представител, поддържа становище за основателност на искането за отмяна. Ответниците - главният архитект на район "Оборище" при Столична община и Иван Димов Иванов не вземат становище. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Станимир Иванов Иванов против заповед № ДК-ЮЗР-63 от 19.05.2014 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която е оставен в сила отказ изх. № СА-9400-451/30.01.2014 г. на главния архитект на район "Оборище" при Столична община за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 и ал. 3 ПЗР ЗИД ЗУТ на извършен строеж "надстройка на сграда, представляваща трети, четвърти и тавански етажи", находяща се в дъното на УПИ 5-9, кв. 15, м. ГГЦ-зона Г-14 по плана на гр. София. За да обоснове основателността на искането си, молителят поддържа, че е от кръга на заинтересованите лица като един от наследниците на баба си Лиляна Димитрова Иванова, която заедно с Иван Димов Иванов са направили преустройството и надстрояването на семейния хотел-пансионат, чието узаконяване е поискано от главния архитект на район "Оборище". От данните по делото се установява, че искателят не е бил конституиран като страна по делото. Поради това той не може да иска отмяна на постановеното от административния съд решение на основанието по чл. 239, т. 5 АПК, което е относимо само за страните по делото. Съгласно чл. 246, ал. 1 АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото, техните наследници и правоприемници няма сила за други, засегнати от акта лица съгласно чл. 177, ал. 1 АПК. Само когато оспореният акт бъде отменен или изменен, каквато не е настоящата хипотеза, решението има действие по отношение на всички. В случая влязлото в сила решение, с което е отхвърлена жалбата на Станимир Иванов Иванов няма сила по отношение на искателя. Видно от данните по делото административното производство е започнало по заявление на Станимир Иванов Иванов и Иван Димов Иванов с искане за узаконяване на надстройка от три етажа над съществуваща двуетажна сграда. От главния архитект на район "Оборище" е постановен отказ за узаконяване на строежа, който е оспорен от заявителите пред началника на РДНСК - ЮЗР. Издадена е заповед № ДК-ЮЗР-63 от 19.05.2014 г., срещу която е подадена жалба от Станимир Иванов Иванов и е образувано производството пред Административен съд София - град. В мотивите на заповедта е прието, че съгласно нотариален акт № 189/1992 г. и удостоверение за наследници № 011911/16.06.2010 г. жалбоподателите са собственици на жилищната сграда, в която е извършен строежа и са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. От цитираното удостоверение е видно, че като наследник на Лиляна Димитрова Иванова е вписан и искателя, син на починалия преди нея низходящ Даниел Иванов Иванов. В съдебното производство по обжалване на заповедта по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, с която е потвърден отказ за узаконяване на строеж, страни са лицата, инициирали административното производство, нейният издател и органът, издал акта по чл. 216, ал. 1 ЗУТ. В случая като жалбоподател срещу заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР съдът е конституирал Станимир Иванов Иванов - заявител в административното производство, като ответник - издателя на заповедта, а като заинтересовани страни - издателя на отказа за узаконяване и Иван Димов Иванов - също заявител по искането до административния орган. Искателят в настоящото производство Иван Даниелов Иванов не е подавал искане до главния архитект на район "Оборище" за узаконяване на строежа, върху който претендира права, няма гарантирано право на участие, поради което и правилно не е конституиран като заинтересована страна в производството пред Административен съд София - град. С оглед обстоятелството, че заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР му е изпратена с писмо изх. № С8-617-01-266/26.05.2014 г., то същият може да я обжалва на собствено основание, без да му се противопоставя възражение за пресъдено нещо. С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл. 246, ал. 1 АПК и искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, ОТХВЪРЛЯ искането на Иван Даниелов Иванов по реда на чл. 246, ал. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 4523 от 29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 6499/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.