Решение № 11854 от 20.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община срещу решение 3094/9.05.2022г., постановено по адм. дело 965/2021г. на Административен съд София град, с което е отменена Заповед РА50-48 от 29.01.2021г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135 ал. 3 е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/ за УПИ I за общински нужди и детска градина, кв. 77, м. Манастирски ливади изток, район Триадица Столична община, представляващ ПИ 68134.1006.1969 по КККР, с цел преотреждането му в УПИ І-1969 за жилищно застрояване и подземни гаражи с предвиждане на ново застрояване с Нкк до 10м., по мотивирано предложение вх. САГ18-ГР00-1931-/2/ от 20.12.2018г. и вх. САГ20-ГР00-2362 от 19.11.2020г. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като оспорването срещу посочената заповед бъде отхвърлено. Моли да бъдат присъдени направените деловодни разноски за производството. Ответникът Я. Мекушин в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Излага доводи в подкрепа на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. С атакуваното решение Административен съд София град е приел че сроковете за отчуждаване на имота на заявителя, са изтекли преди подаване на заявлението му за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП. Че отчуждителното производство е започнало след депозиране на посоченото искане, както че издадената в това производство заповед за отчуждаване е отменена с влязло в сила съдебно решение. Приел е също, че при отправено искане за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, преценката, която следвало да бъде извършена е дали исканото изменение отговаря на правилата и нормите по устройство на територията и дали е съобразено с предвижданията по действащия ОУП на общината. Тъй като се установило, че предложението не отговаря само на процента плътност на застрояването 50 %, при допустими по ОУП 40 %, приема че решаващият орган е следвало да върне заявлението с указания същото да бъде приведено в съответствие процента плътност по ОУП 40 %. Така постановеното решение е правилно. Заявителят е собственик съгласно нотариален акт 137/2008г. на ПИ 68134.1006.701 по КККР /одобрена със заповед на изпълнителния директор на АГКК през 2016г./ с площ 7225кв.м. За част от този ПИ е отреден УПИ І за общински нужди и детска градина, кв.77 по действащ РП /одобрен с решение на СОС от 30.03.2001г./, с площ 3441кв.м. Съгласно нормата на чл. 208, ал.1 от ЗУТ Срокът за започване на отчуждителната процедура по Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плана. Следователно отчуждителната процедура е следвало да започне най-късно до 30.03.2006г. След таза дата съгласно изр. второ на същата законова новела - собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 да искат изменение на устройствения план. Дори да се избере най-неблагоприятният за молителя вариант на изчисляване на срока, в който е следвало да започне отчуждителната процедура този по обявения на противоконституционен § 23 на Закона за устройството и застрояването на Столичната община, във връзка с отменения чл. 17, от същия закон, според които норми срокът е десетгодишен и започва да тече от влизането в сила на закона 28 януари 2007 г., то и този неблагоприятен за заявителя срок е изтекъл на 28.01.2017г., преди същият да поиска допускане на изработване на проект за изменение на ПУП. Следователно, след изтичане на посочените срокове, както бе посочено по-горе г-н Мекушин, е имал правото по чл. 134, ал. 2, т. 1 да иска изменение на устройствения план. От това свое право той се е възползвал, като е сезирал административния орган със заявление вх. САГ18-ГР00-1931/28.08.18г., допълнено със заявление вх. САГ18-ГР00-1931-(2)/20.12.2018г. и трето такова от 19.11.2020г. До датата на подаване на заявлението, отчуждително производство не е било започнато, същото е стартирало едва на 23.09.2020г. и е приключило със отчуждителна заповед отменена с влязло в сила на 13.07.2021г. съдебно решение. При тези данни 1)изтекъл срок за отчуждаване; 2)незапочнала процедура по отчуждаването в този срок и 3)искане от заинтересована страна по смисъла на чл. 131, ал.1, във връзка с ал.2, т.1 от ЗУТ, административният орган е следвало да прецени дали предлаганото изменение на ПУП е съпроводено от скица предложение, дали не противоречи на предвижданията на ОУП, дали е съобразено с правилата и нормативите по устройство на територията. Както правилно е отбелязал, съдът от първа инстанция, позовавайки се на събраните по делото доказателства и в частност заключението на СТЕ, предложението отговаря на всички изисквания, с изключение на коефициента за плътност на застрояването. При това положение, главният архитект е следвало да върне предложението за доработване, давайки указания за намаляване на предлагания коефициент за плътност на застрояването до предвидения в ОУП максимум от 40 %. Нещо повече административният орган е можел да разреши проектиране, посочвайки при какъв процент плътност на застрояването да бъде осъществено то. Като е отменил обжалвания пред него отказ на главния архитект на Столична община, Административен съд София град е постановил правилен валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, която следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер 1080,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,