Решение № 5653 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2018 г.

Решение № 5653 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" ("ОСК") при Столична община, чрез юрк. Г. като процесуален представител, против решение № 6715 от 16.11.2017 г., постановено по адм. дело № 5282/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. И. се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Претендира се неговата отмяна като неправилно и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - ЕТ "Н. Н. Б.", със седалище и адрес на управление гр. С., чрез пълномощника си адв. З., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на ЕТ "Н. Н. Б." заповед № РА-30-79/16.03.2017 г. на директора на Дирекция "ОСК" при Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "сграда с идентификатор 68134.4358.67.30" (неправилно посочен като 68134.4358367.30), находящ се в жк Л. - ..... м. р., пред бл. ..., в ПИ с идентификатор 68134.4358.67.30, изпълнен без строителни книжа и в нарушение на предвижданията на подробния устройствен план. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената форма, но при допуснато нарушение на материалния закон. Като се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, е обосновал извод, че не се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Изложил е съображения, че обектът на премахване е с характеристиките на преместваем, който отговаря на дефиницията по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, тъй като не е трайно прикрепен към терена и подлежи на демонтаж без да се уврежда неговата функционалност. Решението е правилно. Основният спорен въпрос в производството е относно квалифицирането на процесната сграда като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Обосновано в съответствие с приетата без оспорване от страните съдебно-техническата експертиза административният съд е определил обекта като преместваем по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ във вр. с § 5, т. 80 ДР ЗУТ с оглед неговите характеристики. Ползва се с търговско предназначение - павилион. Същият е монтиран през 2004 г. върху съществуваща бетонова площадка, изпълнен от метална конструкция. Издадено е разрешение за поставянето на павилион от 21.10.2003 г. с площ от 15 кв. м. На място е изпълнен с по-голяма квадратура. Констатациите на вещото лице относно вида, местоположението, монтажа и предназначението на обекта съответстват на тези по констативния акт и оспорената заповед, но обратно на приетото от административния орган сочат на преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, за поставянето на който в имот - общинска собственост са изискуеми разрешение за поставяне и одобрена актуална схема за разполагането му. При наличие на някоя от предвидените в закона предпоставки, преместваемият обект подлежи на премахване по реда на чл. 56 във вр. с чл. 57а ЗУТ, а не в процедура по чл. 225а ЗУТ. Констатацията на експерта, че обектът може да се премести след освобождаване на стъпващата върху бетоновата площадка част от металната конструкция, не обуславя извод за наличие на строеж, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. Безспорно установената възможност за демонтаж на павилиона, без нарушение на целостта и ползването му по предназначение на друго място, което няма да доведе до трайно изменение на субстанцията на терена, го определят като преместваем обект. След като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че предметът на заповедта не е строеж, то не са налице основанията за премахването му като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Изводът на съда за материална незаконосъобразност на административния акт е в съответствие с приложимите правни норми. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение