Решение № 5153 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12849/2020 г.

Решение № 5153 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12849/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. И. от [населено място], обл. Смолян срещу Решение № 269 от 6.10.2020 г. по адм. дело № 236/2020 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1058 з-16 от 13.07.2020 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция (ОД) на МВР-Смолян. Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че са представени всички необходими документи за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, включително и копие от документ за завършеното основно образование. Иска решението да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да постанови ново, с което да отмени процесната заповед. Претендира присъждане на разноски по делото за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът – началник сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – Смолян, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е Заповед № 1058 з-16 от 13.07.2020 г. на началник сектор "Пътна полиция" в ОДМВР-Смолян, с която е възобновено административното производство по издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на Г. И., отказано е да се издаде СУМПС и е разпоредено незабавното връщане на издаденото СУМПС с №[номер] от 22.02.2018 г. Съдът е установил от фактическа страна, че по заявление с вх. № 20209/20.02.2018 г. на Г. И. е издадено СУМПС с №[номер 22.02.2018 г. на негово име за категория "В" със срок на валидност до 22.02.2028 г. От същото лице на 29.06.2020 г. е подадено заявление за издаване на СУМПС за категория "С". При проверка на документите по второто заявление служител в сектор "Пътна полиция" констатира, че представеният документ за завършено основно образование след седми клас № 2561-12/14.09.2017 г. в Средно училище "Никола Йонков Вапцаров" - [населено място] не удостоверява съответствието на лицето с изискването за завършена степен на образование, предвидено в § 2а, ал. 1 от ПЗР на Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157). Лицето няма завършен осми клас, за да притежава свидетелство за завършено основно образование по отменения Закон за народната просвета (ЗНП). Свидетелството е издадено по новия Закон за предучилищното и училищното образование, в сила от 1.08.2016 г., но при неговото действие и съгласно чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за да се издаде СУМПС, е било необходимо лицето да представи документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование. В тази връзка е извършена проверка и на преписката по първото заявление, по което вече е издадено СУМПС за категория "В". При тази проверка се установява, че лицето е представило копие на същия документ, т. е. не е отговаряло на изискването за завършена степен на образование и при издаването на първото СУМПС. По горните съображения административният орган е приел, че лицето не отговаря на изискването на § 2а, ал. 1 от ПЗР на Наредба № I-157 от 1.10.2002 г за завършена степен на образование за издаване на СУМПС категория "В" и с процесната Заповед № 1058 з-16 от 13.07.2020 г. на основание чл. 99, т. 2 АПК и чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е възобновил производството по издаване на СУМПС, постановил е отказ за издаване на СУМПС и е разпоредил незабавното връщане на СУМПС с № [номер] от 22.02.2018 г. поради отпадане на основанието за издаването му. От правна страна съдът е приел, че описаното в акта фактическо основание не е относимо към соченото правно основание за възобновяване на производството по чл. 99, т. 2 АПК. Свидетелството за завършен седми клас, издадено на 14.09.2017 г., е било разгледано от същия административен орган още при представянето му във връзка с издаване на процесното СУМПС. Това свидетелство не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК. Несъмнено съставлява доказателство от съществено значение за решаването на въпроса - следва ли да бъде издадено СУМПС за категория "В" на лицето, но повторното му представяне на 29.06.2020 г., след като веднъж е депозирано на 20.02.2018 г. пред същия административен орган, не обосновава хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК. Неустановяването или неправилно установяване на действителното фактическо положение в първото по време административно производство въз основа на същото свидетелство не може да се квалифицира като основание за възобновяване по чл. 99, т. 2 от АПК, поради които органът неправилно е посочил в заповедта като основание за възобновяване разпоредбата на чл. 99, т. 2 АПК. Според съда това не влияе на законосъобразността на заповедта, тъй като административният орган е възобновил производството в съответствие със специалния закон - Наредба I-157/1.10.2002 г. Съгласно чл. 19 от посочената наредба, за СУМПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба, административното производство във връзка с издаването се възобновява. В случая съдът е приел, че е налице хипотезата на издадено СУМПС не по реда, установен в наредбата, поради което законосъобразно е възобновено производството на това основание. По делото не се спори, че лицето е представило свидетелство за основно образование, което носи дата на издаване 14.09.2017 г. и съгласно което лицето е завършило основно образование през учебната 2010/2011 г. В свидетелството са попълнени годишни оценки по изучаваните учебни предмети в VII клас. Анализирайки измененията на нормативната уредба относно необходимата завършена образователна степен за издаване на СУМПС, съдът е достигнал до извод, че за лицето следва да се съблюдават изискванията на § 22, т. 2, пр. 2 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование (Наредба № 8 от 11.08.2016 г.), поради това, че е приключил обучението си през 2011 г., когато е действал ЗНП в редакцията в ДВ, бр. 79 от 2015 г., отм. от 1.08.2016 г., а чл. 23, ал. 4 от този закон е изисквал завършен VІІІ клас за получаване на основно образование. От училището в [населено място] е издадено свидетелство за основно образование, без за И. да е приложим § 22, т. 2, пр. 1 от ПЗР на Наредба № 8 от 11.08.2016 г. и при липса на предпоставките по § 22, т. 2, пр. 2 от ПЗР на същата наредба. По изложените съображения съдът е обосновал извод, че жалбоподателят не отговаря на изискването на § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП, защото не е завършил основно образование по реда на отменения Закон за народната просвета (обн. ДВ бр. 86 от 1991 г., отм. ДВ бр. 79 от 2015 г. в сила от 1.08.2016 г.) до 26.09.2017 г., когато е влязло в сила изменението на ЗДвП. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Обосновани и съответни на закона са мотивите на първоинстанционния съд, че описаните от органа факти неправилно са подведени под хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК. В тази връзка касационната инстанция е необходимо само да добави, че административният орган непрецизно е посочил, че е отпаднало основанието за издаване на акта. Да е отпаднало основанието за издаване на акта значи основанието за издаване да е съществувало, но поради някаква причина, т. е. поради новонастъпил факт да е престанало да съществува. В хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК не става въпрос за новонастъпил факт, а за новооткрит – такъв, който е съществувал към момента на издаване на акта, но не е бил своевременно установен. Неправилен е обаче изводът на съда, че чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. като специален закон урежда допълнителни основания за възобновяване на административното производство и изключва приложението на основанията по чл. 99 АПК и предвидените в чл. 102 от същия кодекс срокове за образуване на производство по възобновяване. Действително чл. 19 от посочената наредба предвижда, че за свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба, административното производство във връзка с издаването се възобновява. Но на основание чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. не следва да се прилага, тъй като противоречи на нормативен акт от по-висок ранг – чл. 99 АПК. Производството по чл. 99 и сл. АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт. Тъй като възобновяването поставя отново за разглеждане материалноправен въпрос, предмет на приключило производство и на влязъл в сила административен акт, законодателят го допуска при лимитативно изброени правни основания – т. 1-7 на чл. 99 АПК. Само когато тези основания са налице, органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос, като го преразгледа. Допълнително следва да бъде отбелязано, че именно във връзка със стабилността на влезлия в сила административен акт, но и отчитайки принципа на истинността (чл. 7, ал. 1 АПК – административните актове се основават на действителните факти от значение за случая), законодателят е предвидил изрично основание за отмяна на влязъл в сила административен акт, когато той се основава на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен (чл. 99, т. 4 АПК). В случая разпоредбата на чл. 99, т. 4 АПК нито е посочена като правно основание за възобновяване, нито административният орган е изложил съображения, съставляващи фактическо основание за прилагането й. По горните съображения административният акт е незаконосъобразен поради противоречие на материалноправните разпоредби. Приемайки обратното, съдът е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил неправилно решение. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. С оглед на изхода от спора и направеното от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, съдът следва да осъди Областната дирекция на МВР-Смолян – юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в размер на 870 (осемстотин и седемдесет) лв., от които 110 лв. за държавни такси и 760 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение