Решение № 10929 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2019 г.

Решение № 10929 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2048 от 29.10.2018 г. по адм. дело № 918/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, по жалба на И. Иванов от [населено място], [адрес] е отменен ревизионен акт (РА) № Р-03002716005085-091-001/20.12.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 48 от 27.03.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя в качеството му на управител на "Дани стил 1" ЕООД, е вменена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК за задължения по ЗДДС на "Дани стил 1" ЕООД, установени с влязъл в сила РА № Р-22002315000099-091-001 от 17.07.2015 г. в размер на 98 217. 87 лв. главница и 26 353. 96 лв. лихви за данъчни периоди м. 11.2013 г. - м. 08.2014 г. и И. Иванов от [населено място], [адрес], е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 775. 72 лв. По делото е постановено и решение № 115 от 25.01.2019 г. по адм. дело № 918/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено искане с вх. № 19444 от 09.11.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП за поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 2048 от 29.10.2018 г., постановено по адм. дело № 918/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, изразяваща се в неотразяване на ЕГН на осъдения да заплати разноски. С определение № 242/25.01.2019 г. е оставено без уважение искането на И. Иванов да бъде изменено решението, в частта за разноските, като му бъдат присъдени такива за разглеждане на делото пред АС-Варна. В подадена касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение, с което е отменен ревизионният акт е неправилно, необосновано, постановено в нарушение материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че са налице всички предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК, за да се реализира отговорността на ревизираното лице. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал доказателствата по делото, които са представени във връзка с реалността на доставките по издадения РА на юридическото лице. Подадена е и втора касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 115 от 25.01.2019 г. по адм. дело № 918/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с твърдения, че неправилно АС-Варна не е уважил искането да бъде прецизиран диспозитива на основното решение. Възразява се срещу констатациите на решаващият състав, че осъденото да плати разноски лице е достатъчно индивидуализирано и не се нуждае от изрично посочване на ЕГН. Иска решението да бъде отменено, като вместо него да бъде допълнено решение № 2048 от 29.10.2018 г. по адм. дело № 918/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта на изписване на осъдителния диспозитив. Като в същия посочи и единния граждански номер на И. Иванов. Ответникът – И. Иванов, чрез адв. Русева е взел становище за неоснователност на първата касационна жалба, а относно искането за допълване диспозитива на решението не е изразил становище. Претендира присъждане на разноски. Решение № 2048/29.10.2018 г. е обжалвано с касационна жалба от И. Иванов, само в частта за разноските. Касационната жалба е преценена като искане за изменение на решението, в частта за разноските и е върната за произнасяне на АС-Варна. С определение № 242 от 25.01.2019 г. постановено в производство по чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането на И. Иванов за изменение на решението. Ревизираното лице, чрез адв. Русева оспорва определението като счита, че с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Иска определението да бъде отменено и Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП да се осъди да заплати разноски по делото на ревизираното лице. Ответникът – директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП не е взел становище по частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че първата касационна жалба е неоснователна, защото административният съд правилно е приел, че в случая не са налице кумулативно предпоставките на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и частната жалба и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2048 от 29.10.2018 г. по адм. дело № 918/2017 г. по описа на Административен съд – Варна: Касационната жалба е неоснователна. По делото не е било спорно, че И. Иванов е бил управител на "Дани стил 1" ЕООД за ревизирания период. Дружеството е вписано в търговския регистър на 03.10.2013 г. с ЕИК 202760445 и с предмет на дейност - производство и търговия в страната и чужбина с произведения на леката промишленост, облекла, трикотажни изделия. На 02.09.2014 г. по партидата на дружеството в Търговския регистър е вписана продажба на дружествени дялове от И. Иванов на Б. Петров, който е новият му управител. Променено е и седалището и адреса на управление. За да отмени процесния ревизионен акт, с който на Иванов в качеството му на управител на "Дани стил 1" ЕООД, е вменена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК, от фактическа страна съдът е приел следното: задължения са по ЗДДС и са установени с влязъл в сила Ревизионен акт /РА/ № Р-22002315000099-091-001 от 17.07.2015 г. издаден на ревизираното дружество. Размерът на задълженията за преиода през който И. Иванов е бил управител са в следните размери - 98 217. 87 лв. главница и 26 353. 96 лв. лихви за данъчни периоди м. 11.2013 г. - м. 08.2014 г. Първоинстанционният съд е анализирал предпоставките на особената отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК за чужди задължения и е приел, че фактическият състав на разпоредбата не е доказан, защото декларирането на ВОД, които с РА е установено, че не са доказани не е равносилно на укриване на факти и обстоятелства по смисъла на законовия текст. С РА, с който са установени задълженията на дружеството не е установено разпореждането със стоките, предмет на декларираните ВОД, на територията на страната. Съдът е приел, че по отношение на ревизираното лице е била налице единствено първата предпоставка на чл. 19, ал. 1 - лицето, субект на отговорността да има качество на управител или на член на орган на управление към момента, към който са установени публичните задължения. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства, ведно със заключенията на вещите лица и въз основа на тях е приел, че не са налице останалите три предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК. След като не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК, съдът е приел, че не може да бъде реализирана отговорността на ревизираното лице. Решението е правилно. Обратно на поддържаното в касационната жалба, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че отговорността по чл. 19 ДОПК е самостоятелна субсидиарна отговорност на трети за дружество лица, която те носят за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството като задължено лице. Поради това, съдебната проверка за законосъобразност на ревизионния акт, с който се установяват задължения на това основание, обхваща не повторна проверка на законосъобразността на вече установените с влязъл в сила ревизионен акт по основание, размер и данъчен период задължения на дружеството, а за наличие на предпоставките за възникване на отговорността на третите лица в различните хипотези на тази разпоредба. Съответно, установяването на тези предпоставки е свързано с конкретни данъчни периоди, които следва да са в обхвата на ревизията. Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК, когато член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е безспорен само първият от елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК – ревизираното лице да е имало качеството управител в периода на възникване на задълженията. За него като субект на посочената лична отговорност обаче е непротивопоставимо единствено установеното с РА на дружеството. Аргумент в тази посока е разликата във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството от тази на управителя му, която предполага отлика на предмета на доказването при установяването на задълженията с РА от този, при който би отговарял управителят – за него са последиците от несъбирането на задължението по причина на укриването на данни. Обосновано административният съд е приел, че декларирането от страна на управителя на недоказани в ревизионното производство на дружеството "Дани стил 1" ЕООД доставки, не е равносилно на "укриване на факти и обстоятелства" по смисъла на законовия текст. Действително, това деклариране е възможно да е извършено без умисъл и намерение за укриване на истинските обстоятелства на процесните доставки. В тежест на органите по приходите е доказването на наличието на умисъл в действията на третото лице при декларирането на недоказани ВОД, още повече, че наистина никакво доказателство не е събрано за причинната връзка между декларирането и невъзможността за събиране на установените с РА публични вземания. Предприетите от оспорващия действия, свързани с прехвърляне на дружествените си дялове, с което е обоснован коментирания елемент от отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК в РА не могат да установят причинно-следствената връзка между твърдяните укрити факти и обстоятелства при декларирането на ДДС и невъзможността за събиране на установените данъчни задължения на дружеството. В случая не е доказано, че поведението на управителя е единствената причина за невъзможността на бъдат събрани задължения за данъци и осигурителни вноски, като допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че към датата на издаване на РА на юридическото лице, същото не е представлявано и управлявано от Иванов. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая не са налице втората, третата и четвъртата предпоставка за реализиране на отговорността на управителя. Не е реализиран данъчният фактически състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, поради което не може да се реализира отговорността на ревизираното лице. В настоящия случай, в тежест на органа по приходите е да докаже всички елементи на този състав като основание за реализиране на отговорност. При процесуалната пасивност на органа по приходите, съдът правилно е приел за ненастъпили недоказаните факти от описания фактически състав. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на И. Иванов следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за касационна инстанция в размер на 4 080 лв., подробно описани в представения списък по чл. 80 ГПК (л. 67 от делото). По частната жалба на И. Иванов, подадена чрез адв. Русева срещу определение № 242 от 25.01.2019 г. по адм. дело № 918/2017 г. по описа на Административен съд – Варна: С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на И. Иванов за изменение на решение № 2048 от 29.10.2018 г. по адм. дело № 918/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта му за разноските, обективирано в касационна жалба с вх. № 20073 от 20.11.2018 г., като е приел, че с постановеното решение И. Иванов, правилно е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 3 775. 72 лв., тъй като са налице предпоставките на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Частната жалба е основателна. Съдът неправилно се е позовал на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като РА не е отменен само въз основа на представените доказателства за реалност на доставките. Действително за първи път пред административния съд са представени фактури, международни товарителници и др. във връзка с доставките, за които не е било признато право на данъчен кредит, както и за доставките, за които е бил начислен от ревизиращите органи данък за декларирани ВОД по издадения на "Дани стил 1" ЕООД ревизионен акт, но процесния РА, издаден на ревизираното лице в качеството му на управител на "Дани стил 1" ЕООД, с който му е вменена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК не е отменен само въз основа на тези доказателства. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че дори да се приеме, че тези доставки (ВОД) не са били осъществени, тяхната недоказаност не е равносилна на укриване на факти и обстоятелства. При издаване на РА на "Дани стил 1" ЕООД, органа по приходите е посочил, че декларираните доставки не отговарят на изискванията за ВОД, като поради това се считат за облагаеми с място на изпълнение на територията на Република България. В издадения ревизионен акт на дружеството не се съдържат констатации, че стоките са реализирани на територията на Република България, за да са налице укрити данни, както правилно е посочил и административния съд в мотивите си. Освен това издаденият ревизионен акт на "Дани стил 1" ЕООД не е бил обжалван от новият му управител и по делото не било спорно, че И. Иванов не е участвал в ревизионното производство, което е приключило с издаването на РА на юридическото лице. Процесният ревизионен акт е отменен, защото не са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Поради изложеното в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК и определението като неправилно следва да бъде отменено. Дължимо е и преразглеждане на въпроса за разноските, като с оглед отмяната на РА на И. Иванов следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 4 313 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК (л. 161 от първоинстанционното дело). По делото са представени доказателства, че същите са платени и претендирани в срок. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 115 от 25.01.2019 г. по адм. дело № 918/2017 г. по описа на Административен съд – Варна: С обжалваното решение съдът е отхвърлено искане с вх. № 19444 от 09.11.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП за поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 2048 от 29.10.2018 г., постановено по адм. дело № 918/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта за разноските изразяваща се в неотразяване на ЕГН на осъдения да заплати разноски. С оглед отмяната на определение № 242 от 25.01.2019 г. по адм. дело № 918/2017 г. по описа на Административен съд – Варна и присъждането на разноски на ревизираното лице за първоинстанционното производство, вместо на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 115 от 25.01.2019 г. по адм. дело № 918/2017 г. по описа на Административен съд – Варна се явява без предмет. По изложените съображения касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение