Решение № 6041 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11696/2012 г.

Решение № 6041 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11696/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е о касационна жалба на Петър Петров Макенджиев от гр. София срещу решение № 4150/18.07.2012 г., постановено по адм. дело № 10867/2011 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2001100044/16.06.2011 г., потвърден с решение № 1860/21.10.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и лихвите върху данъчните задължения за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че въпреки че съдът е приел, че неправилно ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за 2005 г., поради липсата на конкретни обстоятелства за това, е следвало да отмени в тази му част ревизионния акт. Твърди, че понятието "други доходи" е родово и не изчерпва целта на закона за индивидуализиране на дохода по вид и затова не е налице доход по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.). Подробно са изложени съображения относно сумата, получена от "Хала" ЕООД и че това е доход, който не подлежи на облагане. Относно задължението за лихви касаторът твърди, че поради недължимост на главното задължение, е недължимо и акцесорното задължение. Иска се и присъждане на разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Димитър Димитров. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП с променено наименование, считано от 1.01.2013 г. с ДВ., бр. 94/2012 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" чрез процесуалния си представител юриск. Шейретов я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение, както и е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е направил правилна и обоснована преценка на доказателствата и не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е обсъдил възможността на приходните органи да извършат ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК, когато е налице едно от седемте изчерпателно изброени в ал. 1 обстоятелства, като според съда в случая е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК, доколкото не се спори, че не са подавани декларации по ЗОДФЛ (отм.). Съдът е приел, че правилно ревизията е установила, че е налице доход по смисъла на чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 600 000 лв.,. които са постъпили по личната банкова сметка на жалбоподателя и които представляват част от получена цена по сделката за продажба на недвижими имоти на "Хала" ЕООД, чийто едноличен собственик е бил Петър Макенджиев. Съдът не е споделил и възраженията на жалбоподателя за допусната грешка от банков служител, поради неангажирани доказателства за това, като в тази връзка съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в което вещото лице е направило систематизиране и обобщаване на фактите във връзка с движението на парични средства по съответните банкови сметки на жалбоподателя. Изложени са мотиви в обжалваното решение, свързани с доходите, които подлежат на облагане по закон, включително и тези, формулирани от чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.) като "други доходи" и процесната сума от 600 000 лв. е прието, че е именно такъв доход по чл. 10, т. 18 от цитирания закон. По отношение на лихвите за другите ревизирани периоди, съдът се е позовал на чл. 171, ал. 1 ДОПК и е приел за неоснователно възражението, че са били погасени по давност. Според съда касае се за публични държавни вземания, поради което не е приложим чл. 111, б. "в" във връзка с чл. 114 ЗЗД, а чл. 171 ДОПК. Обжалваното решение е правилно постановено. За ревизираната 2005 г. няма спор по делото, че касаторът не е подавал ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.). Установено е по безспорен начин, че по банковата сметка на Петър Макенджиев на 7.12.2005 г. е постъпила сумата от 600 000 лв., като за тази транзакция е посочено като основание "продажба на недвижим имот съгласно пълномощно". Оплакванията на касатора за извършена грешка от съответния банков служител, не се подкрепя от доказателствата по делото. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза на 8.12.2005 г. касаторът е сключил договор с "Юробанк и Еф Джи България" АД, клон- Кюстендил за срочен депозит на сумата 600 000 лв. за срок от един месец. Обстоятелството, че на 19.01.2006 г. този депозит е прекратен, не води до извод, че процесната сума не е била доход за 2005 г., който е следвало да се декларира, респ. обложи с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Твърдението на касатора, че сумата от 600 000 лв. представлява дивидент е недоказано, тъй като не са ангажирани никакви доказателства, поради което е налице само голословно твърдение. Няма и никакви данни "Хала" ЕООД да е била обложена с данък при източника по чл. 34, ал. 1 ЗКПО (отм.) за процесната сума като дивидент на физическото лице Макенджиев. Относно вида на дохода, неоснователно касаторът посочва, че не може на основание чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.) да се извършва данъчно облагане. Тази разпоредба е в Глава Четвърта, раздел I "Облагаеми доходи" и изрично законодателят е приел, че подлежи на облагане. Касае са доход, извън лимитативно изброените в чл. 10, т. 1 - 17 ЗОДФЛ (отм.) и обстоятелството, че е дефинирана като "друг доход", не я прави необлагаем и затова не фигурира в Глава Четвърта, раздел II "Необлагаеми доходи". При безспорни данни по делото, че през ревизираната 2005 г. процесната сума е постъпила по личната банкова сметка на касатора и при неангажиране на доказателства, че е налице грешка в транзакцията, правилно и приходните органи и впоследствие и съда са приели, че е налице основанието за облагане с данък по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.). Установено е също така по безспорен начин, че още на следващия ден, след като е заверена личната банкова сметка на касатора, същата сума е постъпила като депозит в "Юробанк и Еф Джи България" АД, клон-Кюстендил, поради което всякакви твърдения, че тази сума е била предназначена за "Хала" ЕООД по повод сделките с недвижими имоти в полза на НОИ, са неоснователни и недоказани. Свидетелските показания на бащата на касатора са противоречиви и са в противовес с безспорно установеното от експертизата, не следва да се ценят. Освен това те са в противоречие и с твърденията на касатора, че е отсъствал от страната, когато сумата от 600 000 лв. е преведена по банковата му сметка от баща му. Неправилно съдът е приел, че не е било налице основанието за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК, тъй като с недекларирането на процесната сума от 600 000 лв., тя представлява укрит доход. Този извод на съда обаче, не води до неправилност на решението му. Относно лихвите, правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 171, ал. 1 ДОПК, тъй като и лихвата върху данъчно задължение представлява публично държавно вземане, за което не важат разпоредбите на ЗЗД относно давността, а ДОПК и давността е петгодишна, а не тригодишна. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице визираните от касатора отменителни основания. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,