Решение № 1438 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2018 г.

Решение № 1438 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "КРМ" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 4395/28.06.2018 г. по адм. д. № 3790/2018 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0319350/19.03.2018 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основание по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0319350/19.03.2018 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - магазин "Влюбени цветя", находящ се в гр. София, бул. "Черни връх" № 100, стопанисван от "КРМ" ЕООД и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 13.03.2018 г. е извършена проверка на обекта на дружеството от органите по приходите, при която е констатирано, че за извършена покупка на 1 бр. роза на стойност 7. 00 лв не е издадена фискална касова бележка от намиращия се в обекта касов апарат с фискална памет. Установена е фактическа касова наличност от 285 лв при касова наличност по дневния фискален отчет в размер 161 лв. Съставен е протокол за извършената проверка от същата дата, подписан от служители на дружеството без възражения. Предвид разликата между касова наличност по касовия апарат и фактическата наличност неиздадената фискална касова бележка за извършената контролна покупка не е единичен случай на нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект. Налице са предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта и забрана на достъпа до него, като за определяне продължителността на мярката и забраната на достъпа са изложени достатъчни мотиви в заповедта, както обосновано е приел съдът. Законосъобразно съдът е приел, че е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект, при което нарушение органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка и забрана на достъпа до обекта, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка като определи нейната продължителност. Правилно съдът е приел, че срокът на принудителната административна мярка е определен по целесъобразност от органа, с оглед начина и вида на организиране отчетността, които са довели до извършеното нарушение, както и фактът, че нарушителят отдавна извършва търговска дейност. Правилно са определени от съда и целите на наложената принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН – да предотврати административните нарушения от този вид. Законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Неоснователно е възражението на касатора, че подобни мотиви са изложени и при запечатването на други търговски обекти. Сходните случаи в практиката налагат излагането на сходни мотиви във връзка със срока на наложената принудителна административна мярка. Неоснователен е доводът за липса на мотиви в заповедта, както и доводът за несъразмерност на определената продължителност на мярката. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,