Решение № 133 от 26.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 275/2014 г.

Решение № 133 от 26.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 275/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С протоколно определение, постановено на 20.11.13 г. от ГС-София /СГС/, НО, 14 състав по Н. Ч. Д. 4592/13 г., е определено едно общо най-тежко наказание на Р. И. П. измежду наказанията, постановени по Н. О. Х. Д. 2260/07 г.; 2523/06 г.; 2319/08 г. по описа на РС-Пазарджик и Н. Ч. Д. 3154/13 г. по описа на СГС, а именно-лишаване от свобода за срок от осем години и осем месеца. На основание чл. 24, ал. 1 НК /в диспозитива е изписан НПК/ така определеното общо наказание е увеличено с една година и четири месеца и осъденото лице следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от десет години. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което П. е бил задържан под стража, включително и по ЗМВР. Приспадната е и изтърпяната част от групираните наказания. Постановено е наказанието по присъда по Н. О. Х. Д. 2224/04 г. по описа на РС-Пазарджик да бъде изтърпяно отделно. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор. Така постановеното определение не е атакувано. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на съответния съдебен акт в сила, е постъпило искане от осъдения /озаглавено заявление/. В същото са релевирани оплаквания по чл. 348, ал. 2 и 5 НПК. Конкретна претенция за упражняване на съдебни правомощия не е отправена. В съдебно заседание пред ВКС молителят поддържа искането за възобновяване. Упълномощеният от него защитник настоява за допуснато нарушение на материалния закон чрез отделяне за изтърпяване на наказанието по Н. О. Х. Д. 2224/04 г., което следва да бъде кумулирано с наказанието по Н. О. Х. Д. 2260/07 г., както и за неяснота по кои производства е приложена нормата на чл. 59, ал. 1 НК. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ /лично от молителя и от защитника/ и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: На първо място, според молителя СГС неоснователно е отказал приложение на чл. 2, ал. 2 НК в неговия случай. Макар и да не е в състояние да разбере в каква точно насока и по отношение на кое или кои производства се отправя това възражение, ВКС ще отговори единствено, че процесната разглеждана процедура е такава по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 25 НК. Иде реч за определяне на общо наказание по влезли в сила присъди, поради което въобще не може да става дума за приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК. Второ, според П. решаващата инстанция е приложила незаконосъобразно чл. 24 НК, тъй като за едно и също престъпление не можело да се ангажира каквато и да е кумулативна процедура. Казаното е доста неясно, но дори и да се приеме, че се има предвид невъзможност при прилагане разпоредбата на чл. 25 НК да се активира нормата на чл. 24 НК, то това е невярно. Процедурата е такава по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, свързана с групиране на наказанията по влезли в сила отделни присъди, на основание чл. 25 НК. Няма никаква процесуална пречка, а и материалният закон не създава забрана, в случаи като процесния, предвид преценката, която се прави от решаващия съд за престъпните прояви на осъдения, да се приложи текстът на чл. 24 НК. Макар и СГС да е отразил бегли мотиви в тази насока, поначало става ясна волята му за увеличаване на определеното общо наказание, предвид богатата криминална деятелност на П.. Трето, според последния решаващият съд е направил процесната кумулация на основа на справка, представена от затворническата администрация, а не на основа на свидетелство за съдимост. Простият прочит на материалите по делото говори за неоснователност на изтъкнатото възражение. Групирането е направено по искане на осъдения и е взета предвид справка за съдимост от РС-Пазарджик, приложена на л. 38 и сл. от съдебното дело. Това е соченото от него свидетелство за съдимост. Четвърто, според молителя СГС е отказал неоснователно и противопроцесуално да му бъдат приспаднати по чл. 59, ал. 1 НК признати му вече от САС работни дни, откъдето пък неправилно му е определен строг, а не общ режим на изтърпяване на определеното общо наказание. Казаното обуславя извод за неразбиране на правилата и смесване на различни норми и процедури, което е обяснимо, предвид липсата на специализирани познания от лицето. Изложението, погледнато от професионален ракурс по същество, е частично основателно. Явно твърдяното за зачетени дни се отнася до опростената с нареждане № 787/2011 от 31.08.11 г. на съдията по предварителното разследване при първоинстанционния съд в Торино част от наказанието в размер на осем месеца лишаване от свобода /частична амнистия/ и 225 дни предсрочно освобождаване, постановено от наблюдаващ магистрат от Службата по надзор в Торино. Цитираното се наблюдава в определение № 312/23.09.13 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 4 въззивен състав по В. Н. Ч. Д. 817/13 г. Точно това определение, постановено в процедура по чл. 457, ал. 7 НПК, определя като най-тежко по процесната кумулация наказание лишаване от свобода за срок от осем години и осем месеца. Зачитането обаче за посочените обстоятелства, касаещи частична амнистия и намаляване на наказанието под формата на определено предсрочно освобождаване, поискано от молителя, не е направено от решаващия съд, което формулира нарушение на материалния закон. И това е така, тъй като това приспадане се дължи отделно, доколкото не може да бъде направено на основание чл. 59, ал. 1 НК- посочената норма касае задържане на лицето или изпълнение на мярка за неотклонение Домашен арест. Тук е мястото да се отбележи, че СГС е приспаднал времето на задържане на лицето по чл. 59, ал. 1 НК, като в светлината на отправеното от защитата възражение за неяснота за кои точно от няколкото производства на П. се отнася това, следва да се възприеме, че е по всички, обуславящи групиране по реда на чл. 25 НК, по които е приложима тази норма. Същото касае и приспадане на изтърпените наказания /основанието е чл. 25, ал. 2 НК/, сред които не попада търсеното от П. зачитане. Поради тази причина, доколкото е в полза на осъдения, наказателното производство следва да бъде възобновено и настоящата инстанция по нарочен начин да зачете обстоятелствата, взети предвид от Торинската магистратура, несъмнено рефлектиращи върху времето, за което осъденият трябва да престоява в пенитенциарно заведение. Последното казано въобще не означава, че режимът на изтърпяване на така наложеното общо наказание би станал общ, а не строг, както желае П.. В тази насока правилата на ЗИНЗС са ясни и са свързани с дълготрайността на общо определеното за изтърпяване наказание, без значение от съответните приспадания на предварителни задържания, търпени наказания по отделни присъди, влизащи в съвкупността и т. н. Пето, все в контекста на цитираното определение на САС в процедура по чл. 457 НПК, съдебният акт е влязъл в сила и макар и този съд да има служебно познание за висящо пред него производство за възобновяване по повод него, липсва съдебен акт, постановен по същото. Ето защо най-просто казано не може и дума да става за "автоматично отпадане" на атакуваното протоколно определение, както иска П.. В бъдеще, ако се появят нови обстоятелства, няма никаква пречка да се осъществи последващо актуално групиране на наказанията. Шесто, огледано в същината си, направеното от СГС групиране на наказанията по влезли в сила съдебни актове срещу П., е законосъобразно по принцип, като при това е намерен най-благоприятният за лицето вариант. Допуснати са няколко грешки при изписването, като Н. Ч. Д. 3154/13 г. по описа на СГС в мотивната част на определението е изписано Н. Ч. Д. 1354/13 г.; по Н. О. Х. Д. 2523/06 г. е отразено наказание шест месеца лишаване от свобода, а видно от свидетелството за съдимост, то е осем месеца /объркването вероятно се е получило във връзка с приведено по това дело на основание чл. 68 НК наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца/. Тези фактори обаче не рефлектират същностно върху процесуалноправното положение на осъдения и в частност не са накърнили съществено правото му на защита, Затова не са повод за преразглеждане на определението в коментираната част след възобновяване на производството. Прочитът на справката за съдимост показва, че последното деяние по Н. О. Х. Д. 2319/08 г. по описа на РС-Пазарджик, за извършването на което П. е признат за виновен и осъден, е на 02.02.05. и общото наказание по присъдата по това дело е една година и десет месеца лишаване от свобода. И тъй като деянието е осъществено в изпитателния срок на наложеното с присъда по Н. О. Х. Д. 2224/04 г. по описа на РС-Пазарджик наказание, но е по-благоприятно за П., а и допустимо, да влезе в първата съвкупност, законосъобразно наказанието от шест месеца лишаване от свобода, постановено по Н. О. Х. Д. 2224/04 г., е постановено да бъде изтърпяно отделно. Претендираната от защитата отделна съвкупност между наказанията по Н. О. Х. Д. 2224/04 г. и 2260/07 г. - все по описа на РС-Пазарджик, би била по-неблагоприятна за молителя, най-малко предвид това, че общото наложимо по нея наказание би било една година и два месеца лишаване от свобода. А поради гореказаното, няма начин наказанието по Н. О. Х. Д. 2224/04 г. да влезе в първата съвкупност и при всички случаи се дължи отделно изтърпяване. Съвсем различен е въпросът, че СГС не е взел отношение по изтърпяване на наказанието по Н. О. Х. Д. 987/99 г. по описа на РС-Пазарджик със съответно зачитане, което без да се влиза в подробности, не може да бъде в съвкупност с никое от обсъдените дела; както и не е изследвана възможността за потенциално присъединяване към правилна съвкупност на наказанието глоба, постановено по Н. О. Х. Д. 482/01 г. по описа на РС-Пазарджик или за нужда от негово отделно изтърпяване. Тъй като искането за възобновяване е направено от осъдения, размисли и подход в обсъжданата насока биха утежнили положението му, поради което не се налага възобновяване на наказателното производство, отмяна на протоколното определение на СГС и връщане на делото за направа на пълна възможна кумулация. Само в сферата на цялостно процесуално изследване трябва да се отбележи, във връзка с поисканото от осъдения и изискано от ВКС определение на РС-Пазарджик, постановено по Н. Ч. Д. 575/13 г., че то е по-рано постановено от определението, предмет на разглеждане от този съд, и не включва всичките осъждания на лицето. Но в него наказанията по Н. О. Х. Д. 987/99 г. и Н. О. Х. Д. 482/01 г. по описа на РС-Пазарджик, е решено да бъдат изтърпени отделно. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение