Решение № 99 от 12.07.2011 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 817/2010 г.

Решение № 99 от 12.07.2011 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 817/2010 г., НК, III н. о. (делото "Христоско Вретенаров") Касационното производство е образувано по протест на прокурора. Атакува се Решение № 391 от 09.11.10 г., постановено по ВНОХД № 649/10 год. по описа на Софийски апелативен съд. Сочи се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 2 НПК - неправилно приложение на условното осъждане. Иска се отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане в посочената част. Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора. Представителят на конституирания по делото граждански ищец - "С. е." ЕАД, моли протестът да бъде уважен. Защитата на подсъдимия пледира за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, соченото основание, доводите и становището на страните, намира протеста за основателен. С присъда № 17 от 26.09.08 год., постановена по НОХД № 1611/08 год., Софийски градски съд е признал подсъдимия Х. В. за виновен в длъжностно присвояване в големи размери /670242.06 лв. / и на осн. чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 203, ал. 1 НК. Постановил наказанието да се изтърпи при първоначален общ режим. Осъдил е подсъдимият да заплати на гражданския ищец "Тр." ЕАД /"С." ЕАД/ обезщетение за имуществени вреди в размер на 670242.06 лв. С атакуваното въззивно решение САС е изменил присъдата, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години и е отменил постановения общ режим за изтърпяването на същото наказание. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По касационен протест делото е за трети път пред ВКС на едно и също основание - неправилно приложение от въззивния съд на условното осъждане. С двете предходни касационни решения са дадени указания за правилното приложение на института на условното осъждане в конкретния казус. Предходните състави са посочили: водещата роля на личната превенция над генералната, но са подчертали, че последната не следва да се игнорира; сериозния дефицит на съображения за постижимост на целите на генералната превенция; изключително високата степен на обществената опасност на конкретното деяние. Последната преценена на базата на: обекта на посегателство; степента на засягане на обществените отношения, свързани с опазване на обществено имущество; размера на причинените имуществени вреди /670242.06 лв./; продължителността на престъпната дейност, обхваната от продължаваното престъпление /две години/; броя на отделните деяния /78/. Посочените обстоятелства са обвързани с отсъствието на лична мотивация за преустановяване на престъпната дейност, приключила, след като е започнала финансова инспекция на дружеството. Подчертали са, че са надценени обстоятелствата, че В. сам се е предал в полицията и е изразил съжалението си за извършеното. При новото разглеждане на делото апелативният съд не се е съобразил с указанията на ВКС, приемайки, че не са задължителни по смисъла на чл. 355 НПК. Освен посоченото по-горе, настоящият състав на ВКС намира за необходимо да посочи, че въпросът за приложението на чл. 66, ал. 1 НК касае не само справедливостта на наказанието и неговото ефективно изтърпяване, но и правилното приложение на закона. Принципната позиция на законодателя е ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Условното наказание е една възможност, предвидена в НК, която може да се реализира при определени предпоставки. Една от тях е конкретната преценка на съда, че за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието лишаване от свобода, но при условие че и по този начин ще се постигне целта, очертана в чл. 36, ал. 1 НК. Безспорно, специалната превенция е изведена на първо място, но това не означава игнориране на генералната - да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Целта на наказанието е единна и пренебрегването на превантивната роля е толкова незаконосъобразно, оттам и несправедливо за обществото, колкото е и игнорирането на личната превенция. Съдът винаги следва да се ръководи от баланса между тях и ако той го наруши, наказанието ще бъде не само явно несправедливо, но и незаконосъобразно и нецелесъобразно. Ролята на ВКС е очертана в чл. 124 от Конституцията - да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво приложение на законите от всички съдилища. Безспорно нормата на чл. 355 НПК не предвижда задължителност на указанията на касационната инстанция по наказанието и начина на неговото изтърпяване, но преценката на съдебната практика от върховната инстанция и посоченото задължение на ВКС за еднаквото приложение на НК, в това число и на чл. 66, ал. 1 НК, не е за пренебрегване. Противното би означавало разнородна практика по апелативни райони във връзка с условното осъждане, т.е. регионална политика на наказателната репресия, която не би могла да се уеднакви. В случая, без наново да се преповтарят възприетите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, следва извода, че първите са обосновали по-леката квалификация на продължаваната деятелност на В. по чл. 202, ал. 2, т. 1, вместо по първоначалното обвинение по чл. 203, ал. 1 НК, въпреки изключителната тежест на вторите. Отново същите са мотивирали въззивната инстанция да приеме, че единната цел по чл. 36 НК би се постигнала и чрез отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода. От тук следва, че апелативният съд силно е надценил смекчаващите отговорността обстоятелства за сметка на отегчаващите такива и е нарушил законовия баланс между специалната и генералната превенция. Наложеното наказание, по начина на изтърпяване, се явява явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК, поради което решението на апелативния съд следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,