Решение № 13364 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, против Решение 1931/25.03.2024г., постановено по адм. дело 10076/2021г. на Административен съд София град, в частта в която е изменен и отменен Ревизионен акт /РА/ Р 22221920000496-091-001/14.04.2021г., на органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП София, в частта, изменена и потвърдена с Решение 1086/16.07.2021г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който спрямо Я. Я. са установени задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за разликата над 1 247лв. до 1 747лв. за 2015г., ведно със съответните лихви за забава; за разликата над 2 400лв. до 5 234лв. за 2016г., ведно със съответните лихви за забава и в частта за отмяна на задължение по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019г. за сума в размер на 377.50лв., ведно със съответните лихви за забава. В касационната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че след съпоставка на получените доходи и извършените разходи от лицето Я. Я. е установено недостиг на парични средства за 2015г., 2016г. и 2019г. формиран следствие липсата на акумулирани приходи за съответните периоди, които да покрият извършените от лицето разходи. Сочи се, че РЛ през 2015г. е получило по банков път сума в общ размер на 20 398лв. с наредители физически лица, но липсват представени доказателства удостоверяващи основанията за получаване на сумата. Такава е и ситуацията за 2016г. Тези суми следва да се изключат от приходната част на РЛ тъй като са такива с неясен произход и като се вземе предвид разходната част на РЛ за процесните периоди 2015г., 2016г. и 2019г., правилно са определени задължения за ЗДДФЛ с РА, които са били редуцирани с решение на директора на дирекция ОДОП София. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на решението на АССГ в обжалваната част и за отхвърляне жалбата на РЛ по отношение оспорвания РА. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Я. Я., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба в писмени отговор, счита решението за правилно в оспорваната му част и настоява за оставянето му в сила, с присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред АС-Благоевград е РА Р 22221920000496-091-001/14.04.2021г., на органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП София, в частта, изменена и потвърдена с Решение 1086/16.07.2021г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който спрямо Я. Я. са установени задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2015г. главница в размер на 1 747лв.; за 2016г. главница в размер на 5 234.06лв.; за 2017г. главница в размер на 14 054лв.; за 2018г. главница в размер на 2 932.80лв. и за 2019г. главница в размер на 377.50лв., ведно със съответните лихви за забава за всяко едно от задълженията. Съдът е посочил, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В съдебното заседание на 31.10.2022г. е прието заключение по назначената съдебно - счетоводна експертиза, без направени възражения от страните по делото. От фактическа страна е приел за правилно провеждането на ревизия по особения ред поради установяване на наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК данни за укрити приходи банковите сметки на РЛ са били захранвани от физически лица със суми с неясен произход. Освен това за периодите 2015г., 2016г. и 2019г. РЛ е разходвало повече средства от доказаните доходи. По отношение началното салдо на РЛ към 01.01.2015г., съдът е приел, че то следва да е в размер на 5 000лв., поради липса на представени доказателства доказващи, че сума над тази до твърдените 10 000лв. е получена от трудови възнаграждения на лицето. За 2015г. ревизиращия орган при съпоставка между получените доходи и разходваните средства е установил несъответствие в размер на 8 677.45лв. Установено е, че РЛ е захранвало сметката си в ЦКБ със сума в общ размер на 20 400лв., с вносители лицата М. Ч., Г. Р. и И. Н.. В с.з. свид. М. Ч. твърди, че жалбоподателят е бил негов работник и, че в периода 2015г. 2019г. е захранвал негови сметки, впоследствие сумите са му били възстановявани. Доказателства относно останалите направени от физически лица преводи не са представени. АССГ е кредитирал тези свидетелски показания и е приел, че свид. Ч. е предоставял на РЛ парични средства за ревизирания период, вкл. и за 2015г. в сочения от ревизиращия екип размер. Съдът е приел, че за 2015г. следва да се извадят от данъчната основа 5 000лв. дадени парични средства в заем, които не са облагаем доход и е приел, че данъчната основа е 12 470лв., като следващият се данък е в размер на 1 247лв. За 2016г. е установено несъответствие между получените от РЛ доходи и разходите му в размер на 28 340.59лв. от страна на ревизиращия орган. По банковите сметки на РЛ са получени суми в общ размер на 24 000лв. с наредители М. Ч. и А. А.. АССГ е приел, че доколкото по отношение паричните средства предоставени от М. Ч. не са представени писмени доказателства, то те не опровергават констатациите на данъчния орган. Що се касае до тези средства предоставени от А. според съда са събрани данни че за периода 2015г. 2019г. по партиди за недвижими имоти са извършвани плащания, но не може да се определи кой точно ги е извършвал, като по този начин не се опровергават констатациите на данъчния орган, че сумите сочени като предоставени от А. са доходи за РЛ. АССГ е посочил, че следва по отношение разходите на РЛ да се кредитира заключението на в.л. по 3 вариант, като се включат разходите посочени от в.л. и така установеното превишаване на приходите над разходите е 3 800.33лв. и данъчната основа следва да включи както тези разходи така и получените средства по банковата сметка на РЛ от други физически лица от 24 000лв., като данъкът следва да се определи в размер на 2 400лв. За 2017г. и 2018г. АССГ е възприел изцяло доводи на ревизиращия орган, като в тази част липсва подадена касационна жалба от която и да е от страните. За 2019г. е установено липсата на несъответствие между получените доходи и извършените разходи. Данъчните задължения са определени въз основа на експертиза за продадено от РЛ право на строеж за построяване на 4бр. обекта. Общата цена на правото на строеж според експерта в ревизионното производство е 73 919лв. към 13.06.2019г. Данъчния орган е приел, че Я. Я. е получил сума от 73 919лв. срещу продажбата на право на строеж. Прието е, че следва придобития доход да се намали не само с 10% за разходи, но и с цената на придобиване правото на строеж, като данъчната основа следва да е в размер на 3 775.05лв., като данъкът за 2019г. е определен на 377.50лв. В съдебната фаза е изслушано заключение на СОЕ даваща заключение за пазарната цена без ДДС на правото на строеж към 13.06.2016г. в размер на 9 953.24лв. При това установяване АССГ е счел, че следва РА в частта за определен данък за 2019г. да се отмени, тъй като данъчната основа не е положителна величина. В обобщение АССГ е изменил оспорения пред него РА за 2015г. и 2016г., като е намалил данъчните задължения за тези два периода и и отменил задължението по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019г. Решението е правилно. Безспорно съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обстоятелствата, посочени в т. 17, като съгласно трайно установената съдебна практика, доказателствената тежест в процеса за установяване наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК /в случая/ е за данъчните органи. Правилни са изводите на АССГ, че не са представени доказателства от РЛ за наличие на 10 000лв., сочени от него като сума за начално салдо към 01.01.2015г. В тази връзка закономерно е прието и с оглед практиката на ВАС, че РЛ е разполагало към този период със сума от 5 000лв., тъй като не е представил доказателства, че е имал налични парични средства от трудови правоотношения, въпреки издадените за тази цел от съда съдебни удостоверения. По отношение двата спорни периода 2015г. и 2016г., в които съдът е намалил размера на дължимия данък, това е извършено въз основа на установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства. От събраните доказателства както в ревизионното производство, така и в съдебната фаза на процеса, вкл. и от заключението на ССЕ не се доказва версията на данъчния орган, че дължимите задължения по ЗДДФЛ за 2015г. са в размер на 1 747лв., респек. за 2016г. са в размер на 5 234.06лв. Правилно АССГ е приел, че следва през 2015г., както внесената по сметка на РЛ сума от И. Н. в размер на 2 928лв., така и такава в размер до 5 000лв., внесена от М. Ч. не следва да се третират като облагаем доход първия тъй като с първата РЛ живее на семейни начала, а втория е доказано, че е захранвал банковата сметка на лицето през посочения период, като му е заемал средства, последствие възстановени. С оглед на това е изменен определения данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г. като е намален размера му. Правилно АССГ е възприел заключението на ССЕ относно необходимите разходи на РЛ през 2016г., като именно с оглед на тях е прието, че данъчната основа за облагане следва да е в по-нисък размер от този определен от данъчния орган. Изводите на първоинстанционния съд свързани с изменение на определените с РА и коригирани с решението на директора на дирекция ОДОП София данъчни задължения на РЛ за 2015г. и 2016г. изцяло се възприемат от настоящата съдебна инстанция, като касационната жалба в тази си част е неоснователна. По отношение задълженията по ЗДДФЛ за 2019г., в касационната жалба липсват наведени доводи за неправилност на съдебния акт, но с оглед оспорването на съдебното решение и в тази му част, следва касационната инстанция да се произнесе. АССГ правилно е основал своите изводи на заключението на СОЕ, даваща пазарна цена на правото на строеж на недвижимия имот на РЛ, като е приспаднал цената на придобиване на това право и е достигнал до правилните изводи, че за 2019г. данъчната основа не е положителна величина, поради което и не се следва определяне на данък за този период. С оглед на горното като е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА в частта за определени задължения за 2015г., 2016г. и 2019г., АССГ е постановил правилно съдебно решение с което е изменил оспорения РА за първите два данъчни периода и е отменил акта за последния данъчен период, което при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение