Решение № 105 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2012 г.
ВАСVI отделение07.01.2013 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/5.10.2012 г. по адм. дело № 250/2012 г. на Административен съд - Перник. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 105 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник против решение № 110/5.10.2012 г. по адм. дело № 250 от 2012 г. на Административен съд - Перник. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Емил Кирилов Коцев, от гр. Перник счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че са правилни изводите на административния съд, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на изискванията за форма. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 110/05.10.2012 г. по адм. дело № 250/2012 г. Административен съд - Перник е отменил заповед № 1869 от 19.06.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник, потвърдена с решение № РД 01-291 от 23.07.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Перник, с която на Емил Кирилов Коцев, от гр. Перник е отказано изплащането на еднократна помощ на лица и/или семейства, пострадали от земетресението на 22.05.2012 г. по реда на ПМС № 104 на Министерски съвет на Република България във връзка с чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Върнал е преписката на административния орган за произнасяне по молба-декларация вх. № И-1869 от 11.06.2012 г. на Емил Кирилов Коцев. Решението е правилно. Съгласно чл. 16, ал. 1 ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. По смисъла на цитираната разпоредба към момента на подаване на молбата-декларация трябва да са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали или не са могли да ги предвидят. Тези потребности настъпват внезапно и неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства. Това са потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека, като са налице безспорни доказателства, че земетресението на 22.05.2012 г. е природно събитие, което не е могло да бъде предвидено и нарушава естествения ход на процесите по издръжка и задоволяване на нуждите на лицето, кандидатствало за социално подпомагане. Законосъобразно съдът е приел, че липсват етапи от процедурата по чл. 16, ал. 1 ППЗСП - не е изготвяна социална анкета, поради което не е ясно как е извършена преценката, относно това следва ли да се отпусне поисканата помощ или не. Обоснован е изводът на съда, че от административната преписка не става ясно какви са критериите, при наличието на които се постановява отказ. Няма извършена преценка в състояние ли е жалбоподателят, с оглед неговите доходи и възможности, да задоволи внезапно възникналата нужда. Помощта, която се отпуска по реда на чл. 16 ППЗСП е правна възможност, поради което за административния орган е налице задължение да прецени налице ли са предпоставките на правната норма и основанията за отпускане на помощта, като мотивира своите действия. Данни за извършване на такава преценка липсват, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението на съда и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,