Решение № 367 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12383/2013. г.

Решение № 367 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12383/2013. г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова "Ком хотел" ЕООД със седалище и адрес на управление Берковица е поискало отмяна на влязлото в сила решение № 287/29.05.2012 г. по адм. дело № 967/2011 г. по описа на Административния съд - Велико Търново и на решение № 3120/5.03.2013 г. по адм. дело № 8746/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което първото решение е оставено в сила. Искането е направено с молба от 26.07.2013 г., подадена на основание чл. 239, т. 1 АПК. В молбата се твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за решаването на делото, което станало известно на молителя от решението от 23.04.2013 г. по адм. дело № 1916/2013 г. по описа на Върховния административен съд. С това решение бил обявен за нищожен ревизионен акт № 2171104031/14.10.2011 г., съставен на "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД, в който били обсъдени доставки на стоки през август, септември и октомври 2010 г. на "Ком хотел" ЕООД, във връзка с които на дружеството бил отказан данъчен кредит. Според мотивите на съдебното решение ревизионен акт № 2171104031/14.10.2011 г. бил нищожен, тъй като за същия данъчен период на "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД била назначена друга ревизия, приключила с ревизионен акт № 2101202714/19.05.2012 г. В ревизионен акт№ 2101202714/19.05.2012 г. не се оспорвали доставките, осъществени от лицата, които се явявали предходни доставчици на "Ком хотел" ЕООД. Изводите на органа по приходите относно реалността на доставките, стоковите наличности и другите обстоятелства, свързани с едни и същи доставки, отразени както в съставения на "Ком хотел" ЕООД ревизионен акт № 061100772-1/8.06.2011 г., така и в ревизионен акт № 2101202714/19.05.2012 г., съставен на "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД, били противоречиви. При положение, че доставките, получени от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД, били обстойно изследвани в хода на ревизията, приключила с ревизионен акт № 2101202714/19.05.2012 г., то за правилни следвало да се счетат именно изводите, направени в този акт. С молбата за отмяна се претендира и присъждане на направените по делото разноски. "Ком хотел" ЕООД със седалище и адрес на управление Берковица е подало и друга молба от 22.08.2013 г., на основание чл. 4, § 3 Договора за Европейския съюз, с която е поискана отмяната на същите съдебните решения, посочени в първата молба. В молбата се твърди, че материалноправните основания за отмяна на решение № 287/29.05.2012 г. по адм. дело № 967/2011 г. на Административния съд - Велико Търново, произтичат пряко от правото на Европейския съюз и задължителното му тълкуване, съдържащо се в практиката на Съда на Европейския съюз по дела, свързани с провеждани в Република България данъчни производства, разгледани след датата на влизане в сила на ревизионния акт, издаден на "Ком хотел" ЕООД. Твърди се, че в разглеждания случай съществувало значимо противоречие между възприетата в съдебното решение концепция за прилагане на режима за облагане с данък добавена стойност и задължителното тълкуване на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива № 2006 2012/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Сочи се, че процесуалното основание за отмяна на съдебното решение произтича пряко от принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, § 3 Договора за Европейския съюз, въпреки липсата на национални процесуални норми за отмяна на влезли в сила съдебни решения поради противоречието им с правото на Европейския съюз. По силата на принципа за лоялно сътрудничество всички органи на държавите - членки, включително административните и правораздавателните органи, имат задължение да гарантират спазването на нормите на правото на Съюза ( в този смисъл, решение от 13 април 2010 г. по дело Wall C - 91/08). За да се защити интереса на субекта, произтичащ от правото на Европейския съюз, за националните власти възниква задължение да разгледат и отменят съдебното решение, с което е отказано право на данъчен кредит на "Ком хотел" ЕООД. Молителят се позовава на решението от 13 януари 2004 г. по дело № С-453/00, "Kuhne & Heitz", като извежда аргументи в подкрепа на тезата, че принципът на лоялно сътрудничество налага да се допусне изключение от принципа на правната сигурност. Що се отнася до материалноправното основание на искането за отмяна на решенията на Административния съд- Велико Търново и на Върховния административен съд, то се извежда от засегнатите права на дружеството "Ком хотел" ЕООД, което, макар да спазвало като търговец данъчното законодателство, получило отказ за ползването на данъчен кредит по определени доставки, посочени в ревизионен акт № РА 061100772-1/8.06.2011 г. на Териториалната дирекция - Велико Търново на Националната агенция по приходите, а жалбата му срещу този акт била отхвърлена от съда с влязло в сила решение. В молбата се цитират решения на Съда на Европейския съюз, в които се засягат въпроси, свързани с признаване на правото на данъчен кредит на данъчнозадължени лица от националните данъчни власти и се прави искане за преюдициално запитване по тълкуването на принципите на оправданите правни очаквания, на пропорционалността и данъчния неутралитет, както и на чл. 2, чл. 9, чл. 62, чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива № 2006 2012/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, а също и за това дали принципите за равностойност и ефективност, както и принципът за обратно действие на решенията на Съда на Европейския съд по преюдициални тълкувания, в които са разгледани принципни въпроси от значение за правото на Европейския съюз, вече решени с влязло в сила решение на националния съд, изискват новите решения на Съда на Европейския съюз да бъдат разглеждани като "нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната ", ако в националният закон има разпоредба с такова съдържание. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново на Националната агенция за приходите е поискал оставянето на молбите за отмяна без уважение и присъждането на възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 150 лева за всяка от тях. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери допустимостта и основателността на исканията за отмяна, прие следното: I. По искането за отмяна на "Ком хотел" ЕООД, направено с молбата от 26.07.2013 г. Молбата е допустима, тъй като е подадена от страна, участвала в производствата, в които са постановени влезлите в сила решения, и е в рамките на предвидените в чл. 240 АПК едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна и тримесечен срок от узнаването му. Процесуалните срокове са спазени с подаването й по пощата с обратна разписка, с дата на пощенското клеймо 24.07.2013 г. Молбата се поддържа на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, според което отмяна на влязло в сила съдебно решение се допуска, ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Ревизионният акт № 2101202714 от 19.05.2012 г., съставен на "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД, за който молителят узнал с постановяването на решението от 23.04.2013 г. по адм. дело № 1916/2013 г. по описа на Върховния административен съд, не може да се разглежда като обстоятелство, а като писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Актът не може да се оцени като доказателство, което има съществено значение за решаването на делата, образувани по жалбата на "Ком хотел" ЕООД. Както е записано в цитираното решение на Върховния административен съд, с ревизионният акт се установяват задължения на "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД по Закона за данъка върху добавената стойност за данъчен период ноември и декември 2009 г. и няма посочени задължения за данъчния период януари - ноември 2010 г., тъй като в констативната част на ревизионния доклад и в ревизионния акт е отбелязано, че за тях е извършена друга ревизия. При положение, че данъчният период, за който на "Ком хотел" ЕООД, е било отказано право на приспадане на данъчен кредит във връзка с доставки на "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД, се отнася за 2010 г., ревизионният акт от 19.05.2012 г. няма значение за решаването на делото. Актът не може да се интерпретира и като ново доказателство, а констатациите, съдържащи се в него - като нови обстоятелства, които не биха могли да бъдат известни на страната, при положение, че е съставен пред 2012 г. Разглеждането на делата по ревизионния акт на "Ком хотел" ЕООД, е приключило през 2013 г., така че страната е имала процесуална възможност да представи този акт пред Върховния административен съд, за да бъде обсъден по реда на инстанционния контрол. При отсъствието на законовите предпоставки за допускане на отмяна, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. II. По искането за отмяна на "Ком хотел" ЕООД, направено с молбата от 22.08. 2013 г. Правните принципи формулират основните начала на правото и служат за опора на правоприлагането. Принципът за сътрудничеството, на който се позовава молителят, се извлича от текста на чл. 4 Договора за Европейския съюз. Разпоредбата гласи, че Съюзът и държавите - членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите, държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза, и съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи, като се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Задължението, които е поела държавата - членка, включва задължението на всички нейни органи да съблюдават правото на Европейския съюз и да не ограничават прилагането му в различните области. Принципът на ефективността изисква от правоприлагащите органи да прилагат балансиран подход, така че ефектът на правото на Европейския съюз да не бъде ограничен от предписанията на национална процесуална норма. В решение от 22.02.1980 по дело 68/79 Съдът на Европейският съюз приема, че задължението за сътрудничество налага една държава - членка да преразгледа влязло в сила решение на административния съд от последна инстанция, за да се съобрази с тълкуването, дадено от Съда, в резултат на преюдициално запитване, когато този акт се основава на неправилно тълкуване на общностното право и доколкото, според националното право, разполага с такава възможност. В решението от 13 януари. 2004 г. по дело № С-453/00, Kuhne & Heitz, са посочени няколко условия, при наличието на които административен орган е длъжен да преразгледа влязло в сила свое решение, издадено в противоречие с правото на Европейския съюз: националното право да предоставя на административния орган правомощието да оттегли окончателното административно решение, това решение да е станало окончателно след съдебно решение на действаща като последна инстанция национална юрисдикция, от гледна точка на по-късна практика на Съда посоченото съдебно решение да е основано на неправилно тълкуване на общностното право, възприето, без Съдът да е бил сезиран с преюдициално запитване при условията по чл. 234, трета алинея ЕО, и заинтересуваното лице да е сезирало административния орган незабавно след като е узнало за тази съдебна практика. Петчленният състав на Върховния административен съд намира, че като цяло разглежданият случай не покрива посочените критерии, поради което решението по дело № С-453/00, Kuhne & Heitz не може да се използва за целите на тълкуването по това дело. Според теорията и практиката, свързана с правото на Европейския съюз, принципите за сътрудничество и ефективност следва да се прилагат в съвместимост с принципа на процесуалната автономия на държавите-членки и с принципа на правната сигурност. Принципът на процесуалната автономия се свързва с правото на националните юрисдикции да прилагат правото на Съюза според своите национални процесуални норми, доколкото не са налице специфични процедурни правила на Съюза за защита на правата на страните. Що се отнася до принципа на правната сигурност, той изисква предвидимост в регулирането на обществените отношения. Негово проявление се явява принципът за силата на присъдено нещо, според който. страните трябва да преустановят правния спор, ако той е разрешен в влязло в сила съдебно решение. Въпросът, който се поставя с подадената от "Ком Хотел" ЕООД молба от 22.08.2013 г., се отнася до възможността за отмяна на влезло в сила съдебно решение поради това, че националният съд не е решил спора в съответствие с материалното право на Европейския съюз. Анализът на правото води до заключението, че от принципите за сътрудничество и ефективност не произтича задължение за националния съд да допусне отмяната на влязло в сила решение, като игнорира установените в националното право процесуални правила. Искането на "Ком Хотел" ЕООД се прави в рамките на извънредно съдебно производство, предназначено за защита срещу влезли сила съдебни актове в изрично установени случаи, в които има вероятност решението да е неправилно поради неговото обективно несъответствие с действителното правно положение. Предвидените с разпоредбата на чл. 239 от Административнопроцесуалния кодекс основания за провеждането на това производство са специални и съществено се различават от основанията, на които се извършва проверката за правилност на невлезлите в сила съдебни решения в рамките на производството за инстанционен контрол. За производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове са валидни и специални срокове, в течение на които страната по делото може да направи такова искане. Отмяната по чл. 237 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс не може да се претендира с аргумент, че материалният закон, разглеждан като право на Европейския съюз, не е бил приложен точно от съда, при положение, че проверката на правилността на решението с оглед неговото съответствие с материалноправните норми, вече е била извършена по реда на инстанционния контрол и решението е влязло в сила. Принципът за сътрудничество би могъл да обоснове отмяната на влязло в сила съдебно решение поради несъответствието му с правото на Европейския съюз само ако вътрешният правен ред допуска такава възможност и за влезлите в сила решения, в които националният закон не е бил приложен според точния му смисъл. Обратният подход, прилаган избирателно, би довел до нарушаването на друг значим правен принцип - този за равностойността. При липсата на еквивалентност, националният съд преценява исканията за отмяна по правилата на вътрешното процесуално право, в съответствие с принципа за процесуалната автономия на държавите - членки. В тази насока са и мотивите на решението от 1 юни 1999 г. по дело C -126/97, Eco Swiss, в което се посочва, че "общностното право не изисква от националната юрисдикция да не прилага вътрешните процесуалноправни норми, предоставящи на дадено решение сила на пресъдено нещо, дори ако това би позволило с въпросното решение да се отстрани нарушение на общностното право". В решението от 30 септември 2003 г. по дело C - 224/01, Kobler, съдът изтъква значението на принципа за пресъдено нещо, приемайки, че "за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорени". В решение от 16 март 2006 г. по дело С - 234/04, Kapferer, съдът отново подчертава важността от стабилност на окончателните съдебни решения. Според изложените съображения "правото на Общността не изисква националният съд да не прилага местните процесуални правила, които придават окончателност на решението, дори ако би направил това, то би му дало възможност да претендира нарушаване на правото на Общността с въпросното решение....Решението по делото Kuhne & Heitz, на което националният съд се позовава във въпрос 1, буква а), не е от вид, който да оспорва упоменатия по-горе анализ. Като се имат предвид упоменатите съображения, отговорът на въпрос 1, буква а) трябва да предвижда, че принципът за сътрудничество съгласно чл. 10 ДЕО не изисква национален съд да прилага неправилно своите вътрешни процесуални правила, за да преразгледа и отмени окончателно съдебно решение, дори ако това решение противоречи на правото на Общността." При положение, че поставеният в молбата въпрос вече е бил обсъждан в практиката на Съда на Европейския съюз, не е необходимо да се отправя преюдициално запитване във връзка с това дело. Що се отнася до предложенията на молителя за тълкуване, някои от тях се отнасят до въпроси, които са ирелевантни за делото, а други - до тълкуването на национални правни норми, което е извън компетентността на Съда на Европейския съюз. Тъй като молбата на "Ком Хотел" ЕООД от 22.08.2013 г. за отмяна на влезлите в сила решения по адм. дело № 967/2011 г. по описа на Административния съд - Велико Търново и по адм. дело № 8746/2012 г. по описа на Върховния административен съд е подадена в едногодишния срок от възникване на основанието за отмяна, но извън тримесечния срок по чл. 240, ал. 2 АПК, считано от узнаване на основанието за отмяна, за каквото се посочва противоречие с правото на Европейския съюз, станало известно на страната с обявяването на окончателното съдебно решение от 5.03.2013 г. по адм. дело № 8746/2012 г. по описа на Върховния административен съд, както и по причина на това, че се поддържа на основание, което не попада сред изброените в чл. 239 АПК, тя не е допустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на делото, разноските на молителя следва да останат в негова тежест. В полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК петчленният състав на Върховния административен съд