Решение № 50144 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2021 г.

Решение № 50144 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 188 от 15.03.2022 г. по касационната жалба на "ОТП Факторинг България"ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. -М., чрез процесуалния представител юрисконсулт З. против въззивно решение № 93 от 23.07.2021 г. по в. гр. д. № 201/2021 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е отменено решение № 260010 от 17.02.2021 г. по гр. д. № 403/2020 г. на Районен съд Тетевен в частта, с която е осъден А. Р. С. да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД сумата от 9 787.52 лв., непогасена по давност част от главница, включена в падежираните към датата на подаване на исковата молба /28.07.2020 г./ анюитетни вноски с падежи от 10.08.2015 г. до 18.04.2018 г., съгласно погасителен план към договор от 18.04.2008 г., ведно със законната лихва от 28.07.2020 г., сумата от 99.58 лв., непогасена по давност възнаградителна лихва, сумата от 2 546.83 лв., непогасена по давност наказателна лихва по т. 19.1 от ОУ към договора за кредит, начислени върху главицата, като вместо това е постановено друго, с което предявения иск е отхвърлен и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпрос: "При липса на изрично възражение за изтекла погасителна давност, може ли съдът да се произнесе по въпроса за давността само въз основа на това, че ответникът е заявил, че оспорва изцяло предявените искове?", а оглед евентуално противоречие на въззивния акт с приетото в т. 4 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват. Явява ес процесуалният представител на касатора, които желае касационната жалба да бъде уважена като бъде постановено решение, с което предявения иск бъде уважен. Претендира всички направени разноски. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното: Въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е разрешен с т. 4 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която: възраженията на ответника срещу предявения иск, включително и тези за погасителна и придобивна давност поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Единственото изключение е, ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В конкретният случай на 28.07.2020 г. е бил предявен иск от "ОТП Факторинг България" ЕАД, като правоприемник на "Банка ДСК" ЕАД против А. С., квалифициран от съда като такъв по чл. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, за присъждане на непогасени по давност суми – главница и лихви, дължими поради неизпълнение на задължения по сключен договор за кредит от 18.04.2008 г., по който вземането е станало окончателно изискуемо на 18.04.2018 г. Така предявеният иск е отхвърлен от въззивният съд с решаващият мотив за липса на "валидно сключен договор за потребителски кредит, който да е подписан от въззивника на дата 18.04.2008 г. и той да е породил съответните правни последици". Направеното от ответника оспорване на съдържанието на договора с оглед твърдението му, че реално не е получил такава сума, въззивният съд е преценил като основателно с аргумента, че в оригинала на договора за кредит, положените от ответника подписи са на страници 2, 4 и 7. Отделно, искът е отхвърлен и с довод, че претендираното вземане е погасено по давност, тъй като броим от 2.09.2013 г., когато длъжникът е бил уведомен за настъпилата цесия и за обявената от банката предсрочна изискуемост на задълженията по кредита от 18.04.2008 г., петгодишният давностен срок е изтекъл на 2.09.2018 г., а искът е предявен на 28.07.2020 г. Този извод е изведен от съда без в отговора на исковата молба на ответника да е налице подобно възражение. Пред вид даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване и нормата на чл. 120 ЗЗД, изключваща възможността за служебно приложение на давността, изводът на въззивният съд за неоснователност на иска поради погасяване на вземането по давност е неправилен. Неправилното приложение на закона е основание за отмяна на постановения въззивен акт. Неправилен е и изводът на съда за липса на валидно сключен между страните договор за потребителски кредит. А. С. не е оспорвал, че подписът положен в представения договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2008 г. е негов. Той не е доказал твърдението си, че доколкото положен от него подпис има само на страници с № 2, 4 и 7, останалите страници с № 1, 3, 5 и 6 са били добавени без негово съгласие. Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на съдържанието им е допусната комплексна почеркова и техническа експертиза, която е дала положителен отговор на въпросите: дали датата 18.04.2008, която е изписана ръкописно на стр. 1 и 3 е изписана с един и същи химикал от лицето, което я е изготвило и попълнило договорите в ръкописната им част, дали химическият състав на пастата е един и същ по всички договори, общите условия и погасителния план и дали почеркът на двата договора е едно и също лице. /Даденото заключение е, че числата "18.04." в датата и подписа на "кредитополучател" върху договора, подписът на "залогодател"върху договора за залог върху вземанията за трудово правоотношение, подписът върху стр. 3 на Общите условия, са изписани " с еднаква по оптико-физични свойства химикална паста". Навсякъде датата "18.04.2008 г.", както и ръкописните текстове са написани от едно и също лице. / Пред вид така даденото заключение и при липса на други ангажирани доказателства, настоящият съдебен състав приема направеното оспорване за недоказано. Налице е надлежно подписан от страните договор за кредит, във връзка с който А. С. е поел задължение да върне предоставената му сума от 28 000 лв., на 120 месечни вноски, считано от датата на усвояване /18.04.2008 г./, които да заплаща на всяко 10-то число от месеца, ведно с лихва, формирана от базов лихвен процент, като лихвеният процент по кредита е общо 8.45%. Със заключенията на приети по делото заключения на счетоводни експертизи е установено, че по договоря за банков кредит от 18.04.2008 г., А. С. еднократно е усвоил сумата от 28 000 лв. Тя е постъпила по негова разплащателна сметка с № 15484589. Доколкото той е бил длъжник и по други кредити, с част от сумата са били окончателно погасени два други негови кредита за текущо потребление: по сметка № 13866059 – 13 821.40 лв. и по сметка № 13865987 – 9 214.24 лв. /Остатъкът от сумата от 4 964.36 лв. е останала по сметката/. Съгласието си за сключване на договора за кредит и поемането на задължението за изплащането му, А. С. е потвърдил и с факта на погасяване на част от определените вноски. Видно от заключението на приета експертиза, общо той е внесъл сумата 17 016.56 лв., от които главница 6 648.56 лв., лихви 9 309.25 лв. и такси 1 058.75 лв. Последната направена от него вноска е от 200 лв., на 29.07.2013 г., след което е преустановил плащането. Към датата на подаване на исковата молба /27.07.2020 г./, броят на неиздължените от него вноски е 79 /от договорените 120/, в размер на 9 797.36 лв. Общият размер на лихвата, включена в анюитетните вноски за периода 10.08.2017 г. -18.04.2020 г. възлиза на 100.02 лв., а размерът на лихвата с наказателна надбавка от 10% /съгласно чл. 19.1 от Общите условия на договора/ е 1 411.39 лв. С оглед така приетото заключение предявеният иск се явява основателен досежно претендираните главница и лихвата /възлизащи съответно на 9 787.52 лв. и 99.58 лв. /, а искът относно лихвата с наказателна надбавка от 10%, се явява неоснователен за разликата между установената сума от 1 411.39 лв. и претендираната 2 873.51 лв. С оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски, съобразно изхода на спора, в размер на 1 500 лв. /при общ размер на направени разноски от 1 662.24 лв., включващи 556.44 лв. за държавна такса пред първата инстанция, 309 лв., държавна такса за касационна инстанция, 300 лв. за възнаграждение за експерт, 46.80 лв. за заверка на договор и по 150 лв. за юрисконсулско възнаграждение за всяка инстанция. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение