Решение № 15173 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5714/2017 г.

Решение № 15173 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5714/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР – Враца против решение № 118 от 13.04.2017 г. по адм. дело № 679/2016 г. на Административен съд – Враца. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Д. Миткова, която претендира разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Д. П., представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което счита, че следва да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от адвокат С. Генова, която претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд – Враца е отменил заповед рег. № 369 з-1744 от 16.11.2016 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР – Враца, с която на Д. П. – полицейски инспектор в група "Териториална полиция" от сектор "Охранителна полиция" към Районно управление Враца при Областна дирекция на МВР – Враца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 6, предл. 3-то и чл. 204, т. 3 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Съдът е установил точно релевантните фактическите обстоятелства по делото. По делото е установено, че на 09.09.2016 г., от 8, 30 часа до 17, 30 часа, е проведена специализирана полицейска операция на територията на [населено място], община Бяла Слатина, съгласно утвърдения за целта план рег. № 369 р-13797/08.09.2016 година. Жалбоподателят Д. П. е инструктиран и участвал в специализираната полицейска операция. Включен е заедно с мл. полицейски инспектор Ц. К. в състава на подвижна група две. От доказателствения материал по делото е установено, че е напуснал около едни час по-рано мястото на провеждане на специализираната полицейска операция, към 17, 14 часа е бил на паркинга пред РУ – Враца, откъдето си е тръгнал с личен автомобил. Дисциплинарното производство е образувано за изясняване на обстоятелствата, свързани с напускането на служителя на мястото на провеждане на мероприятието по-рано от установения краен час на полицейската операция и причините за това. Резултатите от проверката са отразени в справка рег. № 369 р-15661/12.10.2016 г., според чието съдържание служителят Д. П. е обяснил напускането на мястото на полицейската операция със здравословни причини. Съгласно приложените писмени сведения по дисциплинарната преписка и събраните гласни доказателства по делото, служителят през целия ден се оплаквал от силно главоболие и т. к. страдал от високо кръвно налягане се е обадил на личния си лекар, който му казал, че може да го изчака до 17, 30 часа, за да го приеме и прегледа. Около 14, 27 часа Д. П. се обадил по мобилния телефон на прекия си ръководител старши инспектор Д. Д. и го уведомил, че ще си тръгне към 16, 30 – 16, 40 часа, за да успее да се прибере навреме за медицинския преглед. Около 16, 30 часа Д. П. докладвал за постигнатите резултати в ОДЧ на ОД на МВР – Враца, уведомил старши инспектор Д. Д. и напуснал мястото на полицейската операция. В писмените си обяснения служителят поддържа, че е получил разрешение от прекия си ръководител да напусне мястото на полицейската операция. С оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган е приел, че служителят, напускайки мястото на провеждане на специализираната полицейска операция с около час по-рано от определеното време, не е изпълнил в необходимата пълнота и обем разпореденото му в плана за провеждането й. Действията на инспектор П. са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР в хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 6, предл. 3-то ЗМВР – преждевременно напускане на работа, за което се предвижда дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Като е намерил за неоснователно изложеното в писменото обяснение на служителя, дисциплинарно наказващият орган е наложил оспореното пред административния съд дисциплинарно наказание. Съдът, след като обсъдил събрания доказателствен материал по делото – данните по дисциплинарната преписка, свидетелски показания и медицински документи, е приел за установено от фактическа страна за доказано твърдението на жалбоподателя за изпитвано здравословно неразположение на 09.09.2016 г. – наличие на силно главоболие, свързано с високо кръвно налягане. Констатирал е, че дисциплинарно наказващият орган не е обсъдил тези обстоятелства и не е оценил поведението му в този контекст, съобразно изискванията на чл. 206, ал. 2 и 4 ЗМВР. Посочил е, че правилата на чл. 206, ал. 2 и 4 ЗМВР имат императивен характер, поради което дисциплинарно наказващият орган е бил длъжен да изложи съображения, основани на релевантните обстоятелства към конкретния случай, а не само да посочи в акта, че ги е съобразил. Поради това съдът е приел, че обжалваната заповед е немотивирана и издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На следващо място съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, т. к. дисциплинарно наказващият орган не е конкретизирал дисциплинарното нарушение на служителя на коя от хипотезите на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР отговаря. В чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР са посочени няколко вида дисциплинарни нарушения - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, поради което липсата на конкретност в заповедта е довела до накърняване правото на защита на служителя и препятства упражняването на съдебен контрол – порок по чл. 146, т. 4 АПК. В заключение съдът е приел, че липсва виновно поведение на дисциплинарно санкционираното лице, което изключва наличието на дисциплинарно нарушение. Така мотивиран, съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствения материал по делото и е достигнал до погрешни правни изводи. Според касатора, съдът неправилно е приел за доказано, че служителят е разговарял с прекия си началник Д. Д. около 16, 00 часа, в който е заявил, че не се чувства добре, оплаква се от силно главоболие и ще си тръгне по-рано, вместо верния час – около 14, 30 часа, както и че е получил разрешение от непосредствения си ръководител да напусне мястото на полицейската операция. В тази насока се позовава на свидетелските показания на Д. Д., който е заявил, че не е давал разрешение на служителя и не е компетентен да го освободи по-рано от изпълнение на задълженията му на мястото на полицейската операция, т. к. не е оторизиран да дава такова разрешение. В подкрепа на този довод касаторът сочи представената пред първата инстанция заповед № Із-1213/2008 г. на министъра на вътрешните работи за подготовката, провеждането и отчитане на провеждане на специализирани полицейски операции, т. 7 и 8 от която разпореждат, че такива операции се извършват под единно ръководство и прекия отговорник се посочва като ръководител на плана. В случая, според приложения по делото план за провеждане на специализирана полицейска операция ръководството се е осъществявало от началник на отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Враца А. П.. Съгласно т. VІ, 5 от същия, всяко изменение на оперативната обстановка се докладва на ръководителя на полицейската операция, а т. ІХ, 4 допуска планът да бъде променян единствено след разрешение от директора на ОД на МВР – Враца. Поддържа, че служителят виновно е съзнавал, че не е поискал разрешение от компетентния ръководен орган, противно на приетото от съда. На следващо място сочи, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като е открил производство по чл. 193, ал. 2 ГПК по оспорване на докладна записка рег. № 369 р-15916/17.10.2016 г. и справка рег. № 369 р-15661/12.10.2016 година. Намира за неправилни изводите на съда за липса на конкретност на вида дисциплинарно нарушение, извършено от жалбоподателя, т. к. поведението му точно е квалифицирано като нарушение по чл. 199, т. 6, предл. 3-то ЗМВР – преждевременно напускане на работа, за което му е наложено предвиденото в закона дисциплинарно наказание за минимален срок. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество, като се отхвърли първоначалната жалба. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал по делото, намира, че решението е правилно като краен резултат, при следните съображения: Съдът правилно е установил релевантните фактически обстоятелства. От доказателствения материал е извел верен извод, че не е налице субективната страна на дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран служителят. При съвкупната преценка на гласните и писмени доказателства съдът правилно е приел, че служителят е имал здравословни проблеми, поради което е поискал разрешение от прекия си ръководител старши инспектор Д. Д. да напусне по-рано мястото на специализираната полицейска операция. Противно на поддържаното от касационния жалбоподател, данните по делото сочат, че прекият ръководител на служителя му е позволил да си тръгне по-рано от обявения краен час на полицейското мероприятие, както е приел решаващият съд. Следователно, не е налице самоволно отклонение от изпълнението на възложените служебни задачи от служителя, при което не може да се изгради извод, че напускайки по-рано от определеното време мястото на изпълнение на полицейската операция, е извършил от субективна страна дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 199, т. 6, предл. 3-то ЗМВР. При това положение неправилно дисциплинарно наказващият орган е санкционирал служителя за нарушение на служебните задължения, т. к. не е изпълнил в необходимата пълнота и обем разпореденото му в плана за провеждане на полицейската операция. Изложените доводи в касационната жалба относно липсата на правомощие на прекия началник на служителя да го освободи преждевременно не обуславят друг правен извод. Действително, по силата на заповед № Із-1213/2008 г. на министъра на вътрешните работи и утвърдения план за провеждане на специализирана полицейска операция, ръководството на същата се е осъществявало от началник на отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Враца А. П., с оглед на което той е бил компетентен да вземе решение дали да разреши на служителя да напусне определеното му място преди приключване на специализираната полицейска операция. По делото обаче не са представени доказателства, че служителят е бил запознат с цитираната министерска заповед. От представения протокол за проведен инструктаж рег. № 1795 р-19201/09.09.2016 г. на служителите не може да се направи извод, че са запознати в пълен обем с плана за провеждане на специализираната полицейска операция, в т. ч. – за възложеното общо ръководство на операцията на началник отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Враца, както и дали са инструктирани в тази насока. От гласните доказателства също не се обосновава заключение, че прекият ръководител на служителя го е уведомил за това обстоятелство, съответно, че разпоредил на служителя да отправи исканото разрешение към компетентния за случая пряк ръководител. Ето защо доводът на касатора за изпълнен фактически състав на дисциплинарното нарушение от субективна страна не намира подкрепа в данните по делото, поради което не се кредитира от касационната инстанция. В тази връзка, съдът правилно е отбелязал, че дисциплинарно наказващият орган не е обсъдил поотделно и в тяхната взаимосвързаност всички факти, релевантни към вмененото дисциплинарно нарушение на служителя, в резултат на което незаконосъобразно е ангажирал дисциплинарната му отговорност. Съдът неточно е приел, че дисциплинарното нарушение не е подведено към конкретно определена хипотеза. Фактическото описание на обсъжданото нарушение в процесната заповед – "не е изпълнил в необходимата пълнота и обем разпореденото му в плана за провеждане на полицейската операция", се субсумира в неизпълнение на заповедите и разпорежданията на преките ръководители по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР и се изразява в преждевременно напускане на работа, т. е. в хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 6, предл. 3-то ЗМВР. Изложените фактически обстоятелства в обжалваната заповед и дадената им правна квалификация са позволили на дисциплинарно привлеченото лице да разбере кои негови действия дисциплинарно наказващият орган определя като нарушение на служебната дисциплина и ангажира дисциплинарната му отговорност и съответно - да организира защитата си, поради което изводът на съда в обратна насока е неправилен и не може да бъде споделен. Основателни са също възраженията по проведеното производство по чл. 193, ал. 2 ГПК. Оспорването на жалбоподателя по отношение на двата документа е относно приетите от издателя им за установени факти и правната им интерпретация. Констатациите и заключенията на длъжностните лица, издатели на оспорените документи, не се ползват от обвързваща доказателствен сила, поради което за опровергаването им е недопустимо да се открива производство по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. Изложените в тях фактически обстоятелства жалбоподателят е имал възможност да опровергае с допустимите от закона процесуални способи и е сторил същото, видно от данните по делото. В допълнение трябва да се посочи, че по оспорването съдът се произнася или с нарочно определение преди да пристъпи към решаване на спора по същество или в мотивите на решението - чл. 194, ал. 2 и 3 ГПК, но не и с диспозитива на същото. Ето защо решението на съда в частта, с която е отхвърлено оспорването на съдържанието на докладна записка рег. № 369 р-15916/17.10.2016 г. и справка рег. № 369 р-15661/12.10.2016 г. е недопустимо и следва да се обезсили. Предвид обаче правилният краен извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, допуснатите нарушения от съда не са съществени и не водят до промяна на обжалвания резултат. С оглед изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила в частта, с която е отменена оспорената заповед. На ответника по касация следва да се присъдят направените пред касационната инстанция деловодни разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, дължими от юридическото лице, в чиято структура е административният орган. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,