Решение № 4876 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15697/2009 г.
ВАСV отделение14.04.2010 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Любен Крумов Ненчев от гр. София против решение № 55 от 7.10.2009 г. на Комисията за защита на личните данни. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 4876 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15697/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК. Образувано е по жалба на Любен Крумов Ненчев против решение № 55 от 7.10.2009 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което е оставена без уважение жалбата му против "Мобилтел" ЕАД. Излага твърдения в подкрепа на искането си до административния орган. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено, вместо което бъде постановено решение, с което да задължи "Мобилтел" ЕАД да заличи личните му данни от всички свои база данни и електронни регистри. Ответникът - Комисията за защита на личните данни чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. е изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна "Мобилтел" ЕАД, гр. София оспорва жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба рег. № Ж-55/10.07.2009 г. на Любен Крумов Ненчев с твърдения, че правата му по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) са нарушени, тъй като "Мобилтел" ЕАД след приключване на договорните им отношения през месец ноември 2008 г. продължили да съхраняват личните му данни. Жалбата е разгледана от Комисията за защита на личните данни в открито заседание на 7.10.2009 г., на което били изслушани становищата на страните и след събиране на писмени доказателства. Въз основа на събраните писмени гласни доказателства жалбата на Ненчев е отхвърлена с решение № 55 от 7.10.2009 г. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД срок за оспорване на решенията на комисията, от лице, чиито права са пряко засегнати от акта - жалбоподателят е инициатор на производството, доводите му за допуснати нарушения на ЗЗЛД са приети за неоснователни от комисията и в този смисъл решението за него е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено от компетентният орган и в предвидената от закона форма. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. При постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в писмена форма, след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация и е прието след гласуване с мнозинство от три гласа от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Оспореният акт на Комисията за защита на личните данни е постановен и в съответствие с материалноправните норми. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД заинтересованата страна "Мобилтел" ЕАД, гр. София има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. В разглежданата хипотеза условията на цитираните разпоредби са спазени. Съгласно нормата на чл. 251, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), в редакцията й действала към момента на постановяване на акта "Мобилтел" ЕАД, гр. София като предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхранява за срок от 12 месеца данни, създадени и обработени в процеса на дейността му. Освен това данните за крайните потребители се съхраняват в тригодишен срок съгласно разпоредбата на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предвид събиране на задължения по съдебен ред. Жалбодателят е предоставил личните си данни сам при сключването на договора с "Мобилтел" ЕАД на 17.11.2007 г., в чийто чл. 6.3 изрично е указано, че действието на договора се продължава автоматично за срок от една година, при същите условия, ако един месец преди изтичането му нито една от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяването му. Договорът е прекратен на 8.05.2009 г., тъй като на 8.11.2008 г. жалбодателят е подал молба за временно спиране достъпа до мрежата. От така установеното следва, че в срока на действие на договора, сключен между страните по делото е налице обработване на личните данни на жалбодателя за нуждите на директен маркетинг, в качеството му на потребител на услугата, за което по силата на чл. 261, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 ЗЕС не се изисква съгласието му. Следователно са спазени и изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Данните са обработени въз основа на цитираните законови разпоредби, добросъвестно, за точно определена цел, без да надхвърлят условията за постигане на тези цел. Възражението на жалбоподателя, че правата му са нарушени, тъй като обработката на личните му данни е извършена без негово съгласие, е неоснователно. Изричното съгласие на лицето, чиито данни се обработват, е една от предпоставките, посочена в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД и отсъствието й не опорочава действията на администратора на лични данни, тъй като наличието само на едно от изброените в текста на чл. 4, ал. 1, т. 1 до т. 7 условия, е достатъчно да обоснове допустимост на обработването на личните данни. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение,