Решение № 4850 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2016 г.

Решение № 4850 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по постъпили касационни жалби съответно от "А. Е. К." ЕАД и от "А. Е." ЕАД, чрез общ процесуален представител адв. М. С., срещу решение № 6205 от 12.10.2016 г. на Административен съд С. - град, по адм. дело № 8812/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружествата срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел IV, т. 5, с които е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч/, без ДДС, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи при ценообразуващи елементи - необходими годишни приходи 20 307 хил. лв. и количества електрическа енергия - 2 844 860 МВтч, считано от 01.08.2015 г. Касаторът намира така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател при определяне на цена за достъп до електропреносната мрежа с процесното Решение Ц- 27 на КЕВР, в частта му по раздел IV, т. 5, не е използвана ясна методика, която органът да следва и Комисията не се е водила от точни критерии и правно регламентирана процедура при изчисляване на цените за достъп. На следващо място в касационната жалба се твърди, че при постановяване на първоинстанционното решение, административния съд неправилно е приложил чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, Правилата за търговия с ел. енергия /ПТЕЕ/ и Правилата за управление на електроенергийната система /ПУЕС/. Твърди се, че Административният съд неправилно е приел, че липсата на изпълнение на изискването на чл. 36а от ЗЕ не засяга законосъобразността на обжалвания административен акт. Съдът неправилно е счел, че оспорваното решение на КЕВР е мотивирано. По така изложените възражения се моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски за всички инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЕСО" ЕАД, оспорва жалбата като моли решението като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 6205 от 12.10.2016 г. на Административен съд С. - град, по адм. дело № 8812/2016 г., е отхвърлена жалбата на "А. Е. К." ЕАД и "А. Е." ЕАД срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране / КЕВР/, в частта му по раздел IV, т. 5, в която е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч/, без ДДС, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи при ценообразуващи елементи - необходими годишни приходи 20 307 хил. лв. и количества електрическа енергия - 2 844 860 МВтч, считано от 01.08.2015 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката - с чл. 21, т. 8 на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят е посочил, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи /чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 ЗЕ/. Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма, като са изложени фактическите и правни основание за неговото издаване, поради което не страда от порок във формата. На следващо място съдът е приел, че атакуваното решение е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и с реда, предвиден в ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. От дружествата, в частност ЕСО ЕАД, са постъпили заявления, назначена е работна група със заповед на Председателя на КЕВР, същата е изготвила доклад, приет на заседание на Комисията. Спазени са изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г., досежно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. По този начин е спазено изискването на чл. 26 от АПК, предвид факта, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация лицата са били надлежно уведомени, чрез публикуване на информацията в интернет страницата на КЕВР. На следващо място съдът подробно е изследвал приложимите материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, както и Правилата за търговия с ел. енергия, като не е констатирал противоречие между съдържанието на Решение Ц-27 и приложимите материалноправни разпоредби на цитираните актове. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изложените доводи за неправилност на решението са неоснователни. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Разпределил е доказателствената тежест като в производството са събрани относимите доказателства и е прието, че оспорващите дружества не са доказали твърденията в жалбата. Административния съд правилно е кредитирал заключението по извършената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. Изложил е мотиви, че изчисленията направени от КЕВР в процесното Решение № Ц-27/31.07.2015 г. в частта му по раздел IV, т. 5, с който е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч се потвърждават от приетата и неоспорена от страните СИЕ. Правилни са изводите на съда, че са спазени изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. В тази връзка съдът е обсъдил приложението на чл. 26 от АПК, както и че в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 08.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет-страницата на КЕВР. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цената за достъп на "ЕСО" ЕАД е дало обективна възможност на жалбоподателя да участва в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч/, без ДДС. Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на решението на КЕВР поради липса на методика, на критерии и формула за определяне на цената за достъп на производители от вятърна/слънчева енергия. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение счита, че цената за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия - 7.14 лв/ МВтч е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ, Наредбата/. В този смисъл процесната цена за достъп е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода "норма на възвръщаемост на капитала" по смисъла чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съдът отчита, че обжалваната цена е определена само на база Наредбата, като не са използвани Указанията /приети с протоколно решение на ДКЕВР № 15/09.02.2012 г. съгл. чл. 5, ал. 8 от предходната Наредба за регулиране на цените на ел. енергия от 2004 г. /отменена/. К. У. е бил разработен и електронен модел за изчисляване на заявените цени за достъп и пренос. К. действаща Наредба № 1 от 18.03.2013 г. не са одобрени Указания, съответно няма разработена и приета конкретна методика или механизъм /записан в Указания/, респ. няма разработен електронен модел, относно образуването на цена за достъп за производители от слънчева и вятърна енергия. Цената за достъп е определена съгл. чл. 27 вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г., като "възвръщаемост на капитала" е изчислена като произведение на "регулаторна база на активите" и одобрената "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" /съгл. относимата част от формулата по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./. КЕВР е определила "възвръщаемост на капитала" - 36 хил. лв., като е умножила "регулаторна база на активите" - 1095 хил. лв. със "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33%. "Регулаторна база на активите" е формирана /съгл. формулата по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./ само от стойността на "необходимия оборотен капитал" - 1095 хил. лв. /определен като 1/8 от одобрените "парични разходи" съгл. чл. 13, ал. 8 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./. "Паричните разходи" от своя страна са формирани само от "разходите за допълнителен резерв" - 8760 хил. лв., тъй като включените "разходи за компенсиране" не са парични за разглеждания период, а са разходи през предходни периоди, които не са били възстановени на оператора. КЕВР е приела "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33% преди данъчно облагане /изчислена на база "норма на възвръщаемост на собствения капитал" от 3% след данъчно облагане, при дял на собствения капитал 100% - няма привлечен капитал/ и е равна по размер на одобрената и включена в цената за достъп по т. IV. 1 от решението. Натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., са двата фактора, които водят до съществената разлика между цената, определена с решение № Ц-6 и цената - предмет на процесното решение № Ц-27. В случая, цената за достъп включва именно разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г. и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъла на същата разпоредба и във връзка с т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Крайният извод на съда е, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Неоснователни са доводите на касатора за материална незаконосъобразност на решението, поради противоречието му със специалния Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в конкретния случай е приложим чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, съгласно който производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Касаторът, неправилно и стеснително тълкува нормата на чл. 84, ал. 2 като е достигнал до извод, че договорът за достъп регламентиран в горецитираната разпоредба касае единствено конвенционалните централи. Договорът за достъп урежда условията и реда, при които съответният производител използва мрежата, към която е присъединен обекта му. Видно от приложения договор при общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на Енерго-про мрежи" АД сключен между "Енерго-про мрежи" АД и "Алфа енерджи" ЕАД е записано, че същият е сключен на основание чл. 84, ал. 2, както и чл. 30, ал. 1 от ЗЕВИ. В тази връзка доводите на касатора са неоснователни, а изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани на представените доказателствата. Твърдението в касационната жалба, че първостепения съд неправилно е преценил, че нарушението на чл. 36а от ЗЕ не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователно. Правилно съдът е приел, че нарушението не е съществено по характера си, тъй като не е засегнало правото на жалбоподателя на защита. Смисълът на оповестяването е да бъдат информирани потребителите на предоставяната услуга за предстоящо производство във връзка с промяна на цената, на която тя се предоставя. Това уведомление е извършено от регулиращата комисия, която е публикувала на интернет страницата си информация за започналото административно производство по издаване на решение Ц-27 и за предстоящото му обществено обсъждане. С това жалбоподателят също следва да се счита уведомен и не е имало обективна пречка да участва на обсъждането и след като се запознае с предложенията, да вземе становище по тях, както са направили редица други субекти на правоотношения, във връзка с енергетиката. Ето защо неспазването от ЕСО на задължението му по чл. 36а, ал. 1 ЗЕ не съставлява нарушение на административните правила, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Неоснователно е и твърдението, че дружествата като не са присъединени към електропреносната мрежа, не дължат цена за достъп на "ЕСО" ЕАД. Според чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ в релевантната му редакция, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и чл. 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД, въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределителното предприятие. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Следва да бъде посочено, че наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за всяко едно дружество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,