Решение № 8461 от 13.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11402/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с адрес на управление в София, бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, против Решение 18981 от 07.10.2024 г., постановено по адм. дело 6564 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отменено Решение 6699 от 05.06.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на Р. С., гражданка на Гвинея, е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, и личното дело на лицето е върнато на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, навеждайки всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът Р. С. с [ЛНЧ], гражданка на Гвинея, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е постановено по жалба на Р. (собствено име) С. (фамилно име), гражданка на Гвинея, родена на [дата] в [населено място], Гвинея, с която чужденката оспорила законосъобразността на Решение 6699 от 05.06.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е установил, от фактическа страна, че жалбоподателката има етническа принадлежност [заличен текст], [заличен текст] е по религия, с основно образование, по професия фризьорка, има сключен религиозен брак в държавата си по произход. На 17.08.2023 г. С. влязла на българска територия от Турция, представяйки за проверка преправена френска лична карта. Задържана е от граничен полицейски патрул. Издадена й е Заповед за налагане на принудителна административна мярка Връщане до страна на произход по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) л. 62 от първоинстанционното дело. На 25.09.2023 г. гвинейската гражданка подала до Председателя на ДАБ молба за международна закрила, вх. ОК-13-1594/25.09.2023 г. по описа на Регистрационно-приемателен център на ДАБ Овча Купел, рег. УП 22392 от 25.09.2023 г. по описа на ДАБ л. 60, пак там. Въз основа на молбата й за закрила, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. След изискване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо, изх. рег. УП 22392/27.09.2023 г. л. 42 от първоинстанционното дело) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната дирекция в Агенцията (писмо, изх. рег. М-22754 от 03.11.2023 г. л. 40, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена международна закрила на С. в Република България, ако същата отговаря на условията по ЗУБ. На 12.12.2023 г. с кандидата за международна закрила е проведено интервю, за което е изготвен Протокол, рег. УП 223921 от същата дата от л. 34 до л. 39, пак там. На 05.06.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното пред първата инстанция Решение 6699 (от л. 14 до л. 18 от първоинстанционното дело), връчено на гвинейската гражданка на 21.06.2024 г. При така установеното от фактическа страна, решаващият състав на Административния съд София-град е разгледал по същество жалбата на С. против процесното решение на Председателя на ДАБ. Формирал е извод за нейната основателност. Преценил е, че Решение 6699/05.06.2024 г. е издадено от компетентен орган по смисъла на 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ, във вр. с чл. 75, ал. 1 от с.з. и в предвидената от закона писмена форма, но че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване на приложимия материален закон. Счел е, че административният орган не е анализирал всички релевантни обстоятелства от бежанската история на С.. Посочил е, че липсва обсъждане на доводите на кандидатката, че в Гвинея е била омъжена насила, за по-възрастен от нея мъж, който я биел, тормозел, [заличен текст] и заплашвал да [заличен текст] втори път. Приел е, че Председателят на ДАБ не се е съобразил с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 16 януари 2024 г. по дело С-621/21 (WS срещу Интервюиращ орган на ДАБ при Министерски съвет, при участието на Представителство на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците в Република България) относно насилието над жени, основано на пола, в което е посочено, че жените, които отказват да сключат принудителен брак, когато такава практика може да се приеме за социална норма в тяхното общество, или нарушават подобна норма, прекратявайки този брак, могат да се считат за принадлежащи към социална група със собствена идентичност в държавата им на произход, ако поради такова поведение се стигматизират или излагат на неодобрение от заобикалящото ги общество, което води до социалното им изключване и до актове на насилие. (пар. 58), като е прието, че Член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че в зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, за принадлежащи към определена социална група като мотив за преследване , който може да доведе до признаването на статут на бежанец, могат да се считат, както жените от тази държава в своята цялост, така и по-ограничени групи жени, които споделят допълнителна обща характеристика. (т. 1 от диспозитива) и че, Член 15, букви а) и б) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието тежки посегателства обхваща реалната заплаха за молителя да бъде убит или да бъде подложен на актове на насилие от страна на член на неговото семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми и че следователно това понятие може да доведе до признаване на статут на субсидиарна закрила по смисъла на член 2, буква ж) от тази директива. (т. 3 от диспозитива). Подчертал е, че единствената справка, изготвена в хода на административното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ (от л. 19 до л. 22 от първоинстанционното дело) относно държавата по произход на С., касае само общата ситуация на сигурност в Гвинея, без да изследва положението на жените, разгледано през призмата на конкретната бежанска история на кандидатката. Съобразил е, на основание чл. 142, ал. 2 АПК, новонастъпилото обстоятелство, че чужденката е бременна. Формирал е извод, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а личното дело на С. върнато на компетентния административен орган за ново произнасяне, при съобразяване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Касационната инстанция преценява решението като валидно, допустимо и правилно. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, не установи сочените от касационния жалбоподател пороци, поради което не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, правилно е приел, че изводът на Председателя на ДАБ за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденката, е формиран при непълно изследване и издирване на относимите към конкретния случай обстоятелства. При съпоставяне на последователно поддържаната от С. бежанска история спрямо общите констатации в административното решение за неоснователност на молбата й за международна закрила, обосновано съдът се е мотивирал, че административният орган не е разгледал всички елементи, отнасящи се до индивидуалното положение на чужденката, като в противоречие с нормата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и в нарушение на чл. 9, ал. 2 АПК, не е събрал релевантната информация за държавата по произход на кандидата за закрила, в контекста на обстоятелствата, съобщени по време на интервюто от С.. Във връзка със споделеното от С., че в Гвинея са налице социо-културни и религиозни особености относно сключване на принудителни религиозни бракове, признавани от държавата, че тя е сключила принудителен брак с по-възрастен мъж, който я е биел и я е [заличен текст], и че след като се е оплакала, не е получила защита от своите роднини и от полицията ( шефа на квартала отговор на въпрос 25 от интервюто (л. 38 от първоинстанционното дело)), в изпълнение на на чл. 60 от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, сключена на 11 май 2011 г. (подписана от Европейския съюз на 13 юни 2017 г., одобрена от негово име с Решение (ЕС) 2023/1076 на Съвета от 1 юни 2023 година и влязла в сила по отношение на Съюза на 1 октомври 2023 г.) административният орган е дължал обсъждане на въпроса за домашното насилие, като отправна точка при преценката, налице ли са предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на С., при условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ (в хипотезата на преследване поради принадлежност към определена социална група) или на хуманитарен статут, при условията на чл. 9, ал. 1, т. 2 от с.з. (при наличие на реална опасност от тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне). В оспорения административен акт не са обсъдени и анализирани изразените опасения от С., че, ако бъде върната в държавата си по произход, за нея съществува реална заплаха да бъде подложена на акт на насилие повторно [заличен текст] заради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми. Такъв вид посегателство е основание за предоставяне на субсидиарна закрила, съгласно приетото по т. 3 от диспозитива на Решение на СЕС от 16 януари 2024 г. по дело С-621/21. Вместо да се произнесе по молбата за международна закрила на С., преценявайки посочените в чл. 75, ал. 2 ЗУБ факти, документи и обстоятелства, административният орган, без да има необходимите в случая експертни медицински знания и компетентност и в нарушение на чл. 39, ал. 1 АПК, е разсъждавал ненужно дали е възможно повторно [заличен текст], давайки категорично заключение, че ако операцията вече е извършена, то не би имало какво да се отстрани от молителката (л. 3 от административния акт/ л. 16 от първоинстанционното дело). Съгласно чл. 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Според практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), подлагането на жена или на дете на женско генитално осакатяване (Female genital mutilation FGM) представлява форма на нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл. 3 ЕКЗПЧОС (виж в този смисъл пар. 54 от окончателно решение по дело R.B.A.B. AND OTHERS v. THE NETHERLANDS (жалба 7211/06); решение относно допустимостта на жалба 23944/05 от EMILY COLLINS and ASHLEY AKAZIEBIE AGAINST SWEDEN (л. 12); пар. 73 от решение относно допустимостта на жалба 43408/08 от ENITAN PAMELA IZEVBEKHAI AND OTHERS AGAINST IRELAND). Поради това административният орган не е следвало да се задоволява само със събирането на обща информация за актуалната политическа обстановка в Гвинея и за състоянието на сигурността в страната, а чрез компетентната дирекция Международна дейност при ДАБ, да изготви справка за държавата по произход, релевантна за частния случай на подадената от С. молба за международна закрила, по конкретно, такава съдържаща данни за: традиции, вярвания и религиозни обичаи относно женското обрязване; наличие на национална правна уредба, която забранява женското обрязване; извършване на женско обрязване в Гвинея кои групи жени засяга, практикува ли се повсеместно, има ли райони, в които е забранено и за извършващите го предвидено ли е носенето на наказателна и/или административнонаказателна отговорност; правно положение на жените, които не желаят да спазват тази практика; държавни механизми за закрила при опасност от извършване на женско обрязване от недържавни субекти. По изложените съображения, като е приел, че Решение 6699/05.06.2024 г. на Председателя на ДАБ е немотивирано и незаконосъобразно, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Нарушенията, допуснати от административния орган, следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката, съобразно дадените указания за обсъждане и анализиране на всички обстоятелства, съобщени от чужденката по време на интервюто й, които са относими за молбата й за международна закрила, както и за изготвяне от дирекция Международна дейност при ДАБ на актуална справка за Гвинея по въпросите на женското обрязване, насилието, основано на пола, домашното насилие и принудителните бракове. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия