Решение № 6288 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12857/2010 г.

Решение № 6288 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12857/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Тотка Манолова Нанева против решение № 1009 от 7.07.2010 г. на Административен съд Пловдив, III отделение VII състав, по адм. дело 306/2010 г. С него се отхвърля жалбата й с искане за обявяване нищожността на решение № 971 взето с протокол № 43 от 7.12.2006 г. на Общински съвет Карлово, с което е отказано предложението й за приватизация на магазин "Железария", находящ се в гр. Карлово, ул. Полковник Бочев, № 1 по нейна молба вх. № ТО-94-Т-108/19.12.1995 г. Поддържат се доводи за неправилността му вследствие наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му. Поддържа се, че на основание чл. 177, ал. 2 АПК са нищожни действията на административния орган, извършени след влязло в сила решение на съда, които му противоречат и съдът е изместил спора към незаконосъобразност, при валидност на акта, тъй като има промяна в собствеността на обекта вследствие ликвидация на общинското дружество. Съдът е следвало да установи, че обекта е собственост на общината след ликвидацията на дружеството, а ЗППДОП /отм./ предвижда и възможност за приватизация на общински нежилищни имоти, невключени в състава на общинско предприятие, които се използват за стопански цели, по реда на глава шеста и седма - чл. 1, ал. 3, т. 3 и § 2а и имотите се приватизират като такива, а не като имоти, включени в капитала на приватизиращо предприятие, с приложимост на същия ред по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОП /отм/. Ответната страна, Общински съвет Карлово, представляван от председателя Тошко Симеонов Стоев чрез адвокат Светлана Проданова, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Обжалваният административен акт е валиден като доказателствата по делото не обективират хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като съдът е отменил предходен мълчалив отказ и върнал преписката на органа да се извършат необходимите действия като се произнесе с изричен акт, чието съдържание да се определи от преценката на относимите обстоятелства от значение за приватизацията на обекта. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Тотка Манолова Нанева срещу Решение № 971, взето по протокол № 43 от заседание, проведено на 7.12.2006 г. на Общински съвет Карлово, с което се отказва на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия ЗППДОП /отменен/ предложението за приватизация на магазин "Железария", намиращ се в гр. Карлово, ул. "Полковник Бочев", № 1, направено с молба вх. № ТО-94-Т-108/19.12.1995 г. на Община Карлово поради липса на обект на приватизация по смисъла на чл. 35, ал. 1, пр. II ЗППДОП /отм./ - магазинът не представлява обособена част от общинско предприятие. Възраженията са за нищожност на решението, тъй като противоречи на влязло в сила на 13.07.2006 г. решение от 6.01.2006 г. на Пловдивския окръжен съд по адм. дело № 982/2005 г., с което е отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ на общинския съвет по молба вх. № 94-Т-53/29.06.2005 г. за продължаване на процедурата за приватизация. Поддържа се, че преписката е върната на органа за извършване на действията по предприватизационна подготовка и да предложи за изкупуване на правоимащите по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОП /отм./ на магазин "Железария и промишлени стоки", представляващ обособена част от "Стремска долина" ООД Карлово, находящ се в гр. Карлово, ул. "Полковник Бочев". Поддържа се, че вместо да изпълни задължението си според решението, ЗППДОП и Наредбата за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от лицата по чл. 35 ЗППДОП като извърши, приеме и съобщи на лицата оценка на обособената част, след което да се сключи договор за приватизационна продажба. Оспорва се материалната законосъобразност на основанието, на което е издадено решението на общинския съвет по чл. 38, ал. 1 ЗППДОП /отм./, приложимо към отказ на предложението за приватизация, а в настоящия случай предложението е прието през 1995 г. със стабилен административен акт и липсват основания за неговото преразглеждане и отмяна. Съдът е разгледал по същество жалбата като от фактическа страна е установено, че с молба, вх. № ТО-94-Т-108/19.12.1995 г. Тотка Нанева е поискала от Кмета на Община Карлово да й бъде разрешено да закупи обекта по чл. 35, ал. 1, т. 1, в който работи от 1979 г. като магазинер. С второ предложение от 21.03.1996 г. до Председателя на Общинския съвет е заявила желанието си да участва в приватизацията на обекта, за който имало и други девет молби от членове на колектива. Молбите на Нанева били входирани във връзка с откритата с Решение на Общински съвет Карлово № 65-2 от 13.04.1995 г. по протокол № 6 за приватизация по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОП /отм./ на обособени части от общинското дружество "Стремска долина" ЕООД, гр. Карлово, включително и магазин "Железария". Установено е, че с Решение № 518, взето с протокол № 59 от 7.07.1999 г. Общински съвет Карлово е отменил решението си от 13.04.1995 г., което е обжалвано пред Окръжен съд Пловдив, който с решение от 28.04.2005 г., в сила от 27.05.2005 г. по адм. дело № 1009/2004 г., прогласил нищожността му. Установено е, че Нанева е подала нова молба от 29.05.2005 г. до общинския съвет, по която органът не се произнесъл и обжалваният мълчалив отказ е бил отменен от Окръжен съд Пловдив с решение от 6.01.2006 г. с указанията административният орган да извърши необходимите действия по подготовка и предложи изкупуване по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОП /отм./ на магазин като обособена част от общинското дружество, указания, коригирани в мотивите на решението на ВАС от 13.07.2006 г., с което е оставено в сила решението на ОС Пловдив като краен резултат. Указанията на ВАС са били за вземане предвид на всички новонастъпили обстоятелства относими към предпоставките за приватизация. Установено е също така от доказателствата по приложените дела, че с Решение на Общински съвет Карлово № 590, взето с протокол № 54 от 4.07.2002 г. процесният обект "Железария" е изваден от имуществото на общинското дружество като за него е бил сключен договор за наем и с Решение № 321, взето с протокол № 19 от 27.01.2005 г. на Общински съвет Карлово е бил приет заключителният ликвидационен доклад във връзка с преустановяване съществуването на едноличното общинско дружество и задължен ликвидаторът му да го заличи от търговския регистър. При установените факти жалбата с доводи за нищожност на решението на Общински съвет Карлово е приета за неоснователна. На първо място съдът е приел, че обжалваното решение на общинския съвет е съобразено с указанията на ВАС в решение № 7923/13.07.2006 г. по адм. дело № 2192/2006 г., с което е оставено в сила решение № 15 от 6.01.2006 г. на ОС Пловдив по адм. дело № 982/2006 г. Решението на общинския съвет е мотивирано с факта, че обектът не съществува като обект на приватизация и дружеството е заличено от регистъра през 2005 г., поради което Нанева не може да получи положително за нея административно решение. На второ място е прието, че хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК е неприложима в случая, тъй като разпоредбата не е била влязла в сила към момента на издаване на обжалвания административен акт. Обсъждането на предпоставките за приватизацията на обекта по смисъла на указанията в мотивите на решението на ВАС в решение № 7923 по адм. дело № 2192/2006 г. съдът е приел за относимо към законосъобразността на решението, което не е обжалвано в срок и при предмет нарушения като основания за нищожност, такива не са констатирани. На следващо място е приет за неоснователен доводът, че процедурата е следвало да продължи като при приватизация на общински нежилищни имоти, невключени в състава на общинско предприятие, които се използват за стопански цели, по реда на глава шеста и седма от ЗППДОП /отм./. Преценката в случая е относно приложението на материалния закон пак относима към законосъобразността, не и към действителността на акта. От друга страна, процедурата е започнала при предпоставки свързани с обекта на приватизация по чл. 1, ал. 3, т. 3 ЗППДОП /отм./ и Нанева така е заявила правата си, а не по друга хипотеза от ЗППДОП /отм./. Цитираната практика на съдилищата съдът приел за неотносима поради различие в предмета на делата и липса на идентичност с настоящия случай. При изложените фактически и правни съображения жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, обосновани със същите нарушения при издаване на административния акт, които съдът в обжалваното решение необосновано и в нарушение на материалния закон отхвърлил като неоснователни. На първо място се оспорват изводите на съда, приел, че процедурата може да прекратена на практика с отказ от административния орган да я продължи или като приеме, че не са налице предпоставките по ЗППДОП /отм./. Поддържа, че при влязло в сила решение на общинския съвет за откриване на процедурата е налице стабилен административен акт, който не може да бъде отменян или изменян, каквито са мотивите на съда в предходни съдебни производства с предмет същата процедура. Тези доводи са неоснователни. Административното производство е започнало с откриване на процедурата за приватизация на процесния обект с решение на общинския съвет и има предложение от касаторката за приватизиране на обособена част от общинското предприятие. Тези действия на страните са съгласно регламентацията в чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОП /отм./, според който държавни и общински предприятия и обособени техни части се изкупуват без търг или конкурс според оценката им от работници и служители и др. Административното правоотношение възниква и може да съществува докато бъдат удовлетворени права на страните в него или възникнат факти и обстоятелства, погасяващи тези права. Тъй като обектът на правоотношението съществувал като основание за възникването му в началото вече не съществува, не отговаря по правните си характеристики да е обособена част от общинско дружество, независимо по какви причини е настъпило това правно състояние, има за последици, че процедурата по приватизация не може да продължи с предвидения в чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОП /отм./ резултат - изкупуване. При отсъствие на материалните предпоставки за приватизация, административният орган не може да продължи процедурата, тъй като обектът вече не е налице. Това не може да бъде извършено нито по разпореждане на съда, нито по инициатива на административния орган. Касаторът се позовава на съдебни решения за приложението на чл. 177, ал. 2 АПК, която е неприложима в случая. Съдът е приел от една страна, че е налице изпълнение на съдебно решение на ВАС, съдържащо указанията към органа да прецени материалните предпоставки за приватизация и от друга, че разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК не е била в сила при издаване на административния акт. Хипотезата в настоящия случай е различна от цитираната практика, тъй като обектът на приватизация не съществува. При това фактическо и правно положение, дори в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК административният орган не би могъл да извърши действие или да постанови действителен административен по продължаване на процедурата по приватизация, тъй като не съществуват материалните предпоставки за това, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. На следващо място са неоснователни поддържаните доводи, че процедурата може да продължи на друго основание със същия правен резултат, тъй като магазинът съществува и е общинска собственост. Действително в чл. 1, ал. 3, т. 3 ЗППДОП /отм./ и § 2а от ДРЗППДОП /отм./ се предвижда, че по същия ред - по реда на глава шеста и седма могат да се приватизират и незавършени обекти на строителството и общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели /магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др./. Така цитирана уредбата обаче не дава правомощие на административния орган да измени основанието, при което е открита процедурата, нито на касатора като правоимащ, да промени заявлението си в такъв смисъл. Това не би могло да бъде извършено и при споразумение между страните, тъй като материалните предпоставки за откриване на процедурата, свързани с основанието, обекта на приватизация и правоимащите лица и всички правни характеристики във връзка с тях са изрично посочени в закона. При отпадане на основанието, свързано с обекта на приватизация, се погасяват правата на касаторката за изкупуването му. Неоснователни са на следващо място доводите относно основанието за издаването на решението от Общинския съвет - чл. 38, ал. 1 ЗППДОП /отм./. Действително то е относими към решението за откриване на процедурата, а в случая то е влязло в сила и не може да бъде преразглеждано като влязъл в сила административен акт. От друга страна, предпоставките за приватизация, преценени към момента на издаване на обжалваното решение, водят до същия правен резултат. Съдът правилно е приел, че доводите за приложението на материалния закон са относими към законосъобразността на акта, а в случая, предмет на жалбата е недействителността му във формата на нищожност, поради което неоснователно се поддържат и всички доводи относно законосъобразността на решението на общинския съвет. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение