Решение № 12993 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5858/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Блу Хил Резидънс 5 ЕАД, чрез адв. Михайлова, срещу Решение 1747 от 20.03.2023г., постановено по адм.дело 10033 от 2022г. по описа на Административен съд- София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 806222-1/06.04.2022г. на главен инспектор в отдел Общински приходи-Витоша и Овча купел на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост,, които са отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Наведни са доводи, че съдебният състав не е взел предвид нито едно от приложените писмени доказателства. Не са обсъдени възраженията за квалификацията на недвижимия имот като жилищен. Счита, че изводите, до които е достигнал съдът са неправилни. Решението се оспорва и в частта за разноските, като се твърди, че присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение е прекомерно висок. По подробни изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция Общински приходи към Столична община, представляван от юрк. Савов, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в проведеното съдебно заседание. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-София-град е била законосъобразността на АУЗД 806222-1/06.04.2022г. на главен инспектор в отдел Общински приходи -Витоша и Овча купел на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, потвърден с Решение СФД22-РД28-216/16.06.2022г. на Директора на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, с който на Блу Хил Резидънс 3 ЕАД са установени задължения за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2021 г. в обобщен размер 10 984, 80 лева за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци и лихва за просрочие към 06.04.2022г. От фактическа страна съдът е установил, че с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 7202055250 от 20.08.2018г. по описа на Столична община дружеството е декларирало имот, както следва: земя, придобита чрез апорт по силата на документ за собственост - устав на дружеството и нотариален акт 36, том1, peг. 1187, дело 24/06.10.2016г. на нотариус с 117 на нот. камара , вписан в СВ-София, с отчетна стойност 552 000 лева- нежилищен имот със стопанска цел. Вземайки предвид събраните доказателства и подадената от дружеството декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ, инспектор по приходите е издал оспорения АУЗД. При определяне на данъчната основа адм. орган е приел, че ДНИ ще бъде изчислен върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност на посочения в декларацията имот. По отношение на недвижим имот 1/1 идеални части от земя с площ 1 279 кв.м., с идентификатор на ПИ 68134.1935.2133, находящ се в гр. София, район Витоша, местност Гърдова глава, е взета предвид отчетната стойност на имота. Начислените суми за ДНИ са върху 1,875 промила, на основание чл. 15 от НСООРМД. ТБО е изчислена като промил върху отчетната стойност на имота. Административният съд е анализирал фактическата обстановка и е отделил спорното от безспорното. Приел е, че оспореният АУЗД и решението, с което е потвърден, са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ. Според съда АУЗД е издаден в установената писмена форма, като съдържа всички реквизити на писмения административен акт по чл. 59, ал.2 от АПК и не са установени процесуални нарушения в процедурата по издаването му. Изложени са подробни мотиви относно предназначението на имота и законосъобразното му облагане като нежилищен. Съставът на АССГ е приел, че релевантен за определяне на задължението за ДНИ и ТБО не е устройственият статус на един имот, а начинът на използването му. Според съда липсвали доказателства, че спорният имот се ползва като жилище, а при декларирането на имота същият е посочен като нежилищен със стопанска цел. Така мотивиран административният съд е отхвърлил жалбата на Блу Хил Резидънс 5 ЕАД срещу процесния АУЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването на решението съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК настоящият касационен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Не се констатират и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които биха могли да нарушат правото на защита на касатора или да доведат до различен резултат по делото. Несъстоятелни са сторените в жалбата оплаквания по отношение на бездействието на административния орган да установи несъответствия между съдържанието на подадената декларация и реалното фактическо положение. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ по своята правна същност представлява частен свидетелстващ документ. Тя има обвързваща сила по отношение на административния орган, който се явява компетентен съобразно чл. 4 от ЗМДТ, относно правно релевантните факти за облагането с данъка върху недвижимите имоти. Правомощията на компетентния служител, който приема данъчната декларация, се свеждат до оказване на съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и до посочване необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация, но той не може да указва на задълженото лице, какви факти и обстоятелства да декларира в нея. По делото липсват данни задълженото лице да се е възползвало от възможността по чл. 104 от ДОПК за подаване на нова коригираща декларация в срока за плащане на декларираните задължения или да е уведомило общината за настъпило преустройство и промяна предназначението на обекта, имащо значение за определянето на данъка. Неоснователни са възраженията в жалбата досежно спорния по делото въпрос, а именно дали процесният имот е жилищен" или нежилищен", което предопределя и данъчната основа, върху която се начислява ДНИ и ТБО. Според т. 30 на § 5 от ДР на ЗУТ жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло, за задоволяване на жилищни нужди. В т. 29 на същия параграф е дефинирано понятието жилищна сграда", според което това е сграда предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ. Горното налага извод, че за да се за квалифицира един имот като жилищен, той трябва да бъде сграда или недвижим имот, в който вече е изградена тази сграда и функцията на недвижимия имот е само на прилежаща площ към сградата. Нито едно от доказателствата по делото не сочи, че имотът ще се използва за жилищни нужди на физически лица, за да бъде обложен по ЗМДТ като жилищен имот. В процесния случай по делото не е спорно, че имотът на жалбоподателя не е застроен, като видно от доказателствата по делото представлява земя, на която липсват построени жилищни сгради, поради което не може да се направи извод, че земята е предназначена за жилищни нужди. Този извод се подкрепя и от приложено по делото писмо на кмета на район Витоша, в което е посочено, че процесният имот е предназначен за жилищно строителство, но строеж не е реализиран. Предвид гореизложеното недвижимият имот на дружеството е нежилищен, поради което задълженията за ДНИ и ТБО правилно са изчислени върху декларираната отчетна стойност. В унисон с изложеното са и подадените от дружеството декларации по чл. 14 от ЗМДТ, в които имотът също е деклариран като нежилищен със стопанска цел. Неоснователни са наведените от касатора оплаквания, че ДНИ (данъкът е и внесен от задълженото лице) и ТБО на процесния имот са определени единствено въз основа на подадените декларации по ЗМДТ от дружеството. Видно от развилото се административно производство освен декларираните от касатора факти са отправени запитвания до кмета на район Витоша, от които е установено, че имотът се намира извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, поради което не е начислявана ТБО за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране. Правилото за определяне на размер на дължимата ТБО е установено в чл. 67 от ЗМДТ, посочващ начина на определяне размера на таксата за битови отпадъци, като в случай че имотът попада извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, то ТБО се дължи по другите два компонента - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци и такса за чистота на териториите за обществено ползване в населени места и селищни образувания. В случая съдът е взел предвид предназначението и разположението на имота при определяне на задълженията на дружеството, както и ангажираните доказателства за реално предоставяне на въпросните два компонента на услугите. Несъстоятелни са оплаквания в жалбата досежно присъдения размер на юрисконсултското възнаграждение. Противно на изложените от касатора твърдения, обект на атакуване от страна на дружеството е бил АУЗД в цялост, а не единствено частта, касаеща определянето на размер на ДНИ и ТБО. След като с АУЗД се установяват конкретни задължения, които следва да бъдат внесени от касатора, то разноските за администрацията следва да бъдат определени при съобразяване с размера на този материален интерес. По изложените съображения се приема, че като е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на процесния АУЗД, издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова следва да се присъди в размер на 1 576, 36 лв. на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,