Решение № 5910 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2015 г.

Решение № 5910 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив обжалва решение № 106 от 20.01.2015 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 2481/2013 г., с което е отменен издаденият на Тракия 2006 ЕООД ревизионен акт № 161204284/24.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 736/22.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Пловдив.

В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По отношение начисления ДДС, резултат от непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/, касаторът оспорва изводите на съда, че е установено получаването на стоките на територията на другата държава членка въз основа на приложените по преписката международни товарителници (CMR) и писмени потвърждения на получателите. Счита, че тези изводи са направени без обсъждане на фактическите констатации в ревизионния доклад по отношение на всеки от получателите на ВОД. Поддържа, че неправилно е преценена доказателствената сила на представените международни товарителници за автомобилен транспорт (CMR). В тази връзка излага подробни съображения за липса на съществени реквизити в посочените документи като дата и място на получаване на стоката в кл. 24, дата на предаване на стоката за превоз в кл. 4. Твърди, че в мотивите на решението са изложени общи констатации, теоретични изводи и позоваване на решения на Съда на ЕС по дело С-409/04 и дело С-273/11 при неустановена идентичност на случаите.

Относно отказа на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Личев ойл" ЕООД, Савона ЕООД, Диас 2000 ООД, Евростил -1 ЕООД и Натали 93 ЕООД, касационният жалбоподател счита, че съдът при принципно правилно определени предпоставки за възникване на правото на приспадане, неправилно е преценил доказателствата по делото във връзка с осъществяването на спорните доставки. Излага подробни съображения за липсата на данни относно транспорта, предаването и получаването на стоките от всеки конкретен доставчик.

По отношение на присъдените разноски се твърди нарушение на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Оспорват се и изводите на съда за липса на прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Искането е за отмяна на решението изцяло. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Подробни съображения за неправилност на решението се излагат и в представеното по делото писмено становище на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив от 18.02.2016 г.

Ответникът - Тракия 2006 ЕООД, чрез процесуалните си представители адв. Миглена Станоева и адв. Георги Печев оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в частта, в която е отменен начисления ДДС по вътреобщностни доставки и неоснователност, в частта относно отказа на правото на данъчен кредит.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното:

С оспорения ревизионен акт на Тракия 2006 ЕООД, гр. Пловдив са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 603 454.93 лева за периода м. 08.2011 г. - м. 02.2012 г. и лихви върху тази сума към датата на издаване на ревизионния акт в размер на 93 058.21 лева. Определеният ДДС за внасяне е резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Личев ойл" ЕООД, Савона ЕООД, Диас 2000 ООД, Евростил -1 ЕООД и Натали 93 ЕООД в общ размер от 637 308.40 лева и съответните лихви и начислен ДДС в общ размер от 230 102.53 лева по непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ с получатели EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL, Румъния за данъчен период м. 11.2011 г., VYGO INVEST KFT, Унгария за данъчен период м. 12.2011 г., AIOLOS PANFROST LOGISTIC SERVICE S. A., Гърция за данъчен период м. 09 и м. 10.2011 г., PEGASUS OIL, Гърция за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2011 г., PEGASUS OIL PERIKLIS GLENIS & SIA E. E., Гърция за данъчни периоди м. 10.2011 г., м. 01 и м. 02.2012 г. и SAVIAN IMPEX S. R. L. Румъния за данъчен период м. 08.2011 г.

С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт изцяло. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, надлежно оправомощен със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1204284/21.03.2013 г., подписана от З. Д. В., началник сектор Ревизии, а не от посочения като издател В. И. К. Възражението на ревизираното дружество за нищожност на ревизионния акт, съдът е отхвърлил като неоснователно, мотивирайки се със заключението на съдебно - графологическата експертиза, според което подписът, положен в цитираната заповед е на З. В., която със заповед № РД-09-1301/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП е определена като орган по приходите с правомощия по чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред. преди изм. от 01.01.2013 г./

Относно начисления ДДС, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като от ревизираното лице чрез доказателствата по чл. 45 от ППЗДДС са установени предпоставките за освобождаване от облагане с ДДС по чл. 7 във връзка с чл. 53 от ЗДДС. В тази връзка в решението са изложени мотиви за предвидените в чл. 138 § 1 и чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО предпоставки, при които вътреобщностните доставки на стоки са освободени от облагане с ДДС и доказателствата, чрез които се установяват.

По конкретния спор съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че Тракия 2006 ЕООД разполага със стоките, предмет на ВОД. Прието е също, че ревизираното лице притежава и документите по чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС - фактури, инвойс фактури, в които като получатели са посочени дружества, регистрирани за целите на ЗДДС в други държави - членки - Румъния, Унгария и Гърция. От доказателствата по делото е установено, че всички получатели по ВОД са разполагали с валиден ДДС номер в съответната държава през процесните данъчни периоди.

Като спорен съдът е определил въпроса за транспортирането на стоките от територията на Република България до територията на съответните държави - членки по смисъла на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС. По този въпрос съдът е формирал извод, че ревизираното лице разполага с предвидените от закона документи за доказване транспортирането на стоките по декларираните ВОД. Според съда в случая транспортът е извършен от трети лица, за сметка на получателя, както следва: "Д. Трейдинг Къмпани" ЕООД за сметка на получателя EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL, Румъния; "Си Джи Транс" ЕООД за сметка на унгарското дружество VYGO INVEST KFT; СД "Агапе 90 - Яневи Сие", "Плади Транс" ЕООД и "Ани Транс 2001" ЕООД - за сметка на получателя AIOLOS PANFROST LOGISTIC SERVICE S. A., Гърция; "Н Сие Х-Къчеви" ООД, "Спайдер Транс" ООД и "Теди Транс" ООД за сметка на получателя гръцкото дружество PEGASUS OIL; "Плади Транс" ООД и "Теди Транс" ООД за сметка на получателя - гръцкото дружество PEGASUS OIL PERICLIS GLENIS & SIA E. E. и "Глобус 79" ЕООД за сметка на получателя, румънското дружество SAVIAN IMPEX. Поради това е приел, че доказването му е чрез документите по чл. 45, т. 2 б. "а" ППЗДДС - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоката е получена на територията на другата държава - членка.

От данните по делото съдът е приел, че за всички получатели на ВОД са представени фактури, международни товарителници (CMR) към всяка фактура, които съдържат предвидените в чл. 6 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) реквизити, включително подпис и печат на получателя в кл. 24, писмени потвърждения за получаване на стоките и банкови извлечения за извършените плащания.

Според съда по аргумент от чл. 13, § 1, изр. 1 от Конвенцията с поставянето на подпис и печат за получател в кл. 24 от ЧМР се установява получаването на стоката на предвиденото място за доставяне. За убедителността на доказването на транспорта до получателите от Румъния допринасят и писмените потвърждения и транспортните документи /пътни листове/ и съпътстващите транспорта търговски документи /ветеринарномедицински документи по чл. 245, ал. 2 от ЗВД/.

Представеният в съдебното производство формуляр "SCAC 2004", с реф. № E_BG_EL_20130121_011859-15VP/13_R от 30.04.2014 г. относно PEGASUS OIL PERIKLIS GLENIS&SIA E. E с VIN EL099700367 не е ценен като годно доказателствено средство, тъй като според съда не може да се установи обективно /поради липса на съответно посочване в него/ до кое лице и в какво качество е отправено запитването, съответно - от кое лице и в какво качество е постъпил отговорът. Изложени са съображения, че това запитване касае друг ревизиран период /т. е. е по повод друга, различна от процесната ревизия/ и не обхваща по-голямата част от процесния период - 01.08.2011 г. - 29.02.2012 г., а е направено за цялата 2012 г. От отговора съдът е установил, че гръцкото дружество е дерегистрирано и обявено за "липсващ търговец" едва от 30.04.2014 г., т. е. много след края на спорните периоди.

Приложената по делото молба за информация от данъчната администрация на Румъния, въведена в регистрационната система на Дирекция "ЦЗВ" с референтен номер SCAC_ 2004_7_E_RO_BG_20120516_002549_10059.xml относно SAVIAN IMPEX, с VIN RO19241514, според съда не представлява доказателство за липса на ВОД, в какъвто смисъл е становището на органа по приходите. Прието е, че с така приложената молба не се доказват каквито и да било факти, в това число и такива, установени от румънската приходна администрация. Това е запитване, отправено до НАП с цел да бъдат установени такива факти, които имат значение за данъчното облагане на SAVIAN IMPEX.

Относно отказа на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Личев ойл" ЕООД, Савона ЕООД, Диас 2000 ООД, Евростил -1 ЕООД и Натали 83 ЕООД, съдът е приел, че е материално незаконосъобразен. В тази връзка в решението са изложени мотиви по тълкуването на материалния закон - чл. 68 и сл. от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 25 от същия закон, като са съобразени и конкретни решения на Съда на ЕС по преюдициални запитвания (С-285/11, С-273/11, С-78/12, С-18/13). Съдът е изключил като самостоятелни основания за отказ на правото на данъчен кредит посочените от органите по приходите обстоятелства за недоказан произход на стоката, липса на доказателства за осъществяване на предходни доставки, издадени ревизионни актове на преките доставчици, с които им е отказано право на данъчен кредит по предходните доставки, както и липса на кадрова, материална и ресурсна обезпеченост на доставчиците. Приел е, че за да се признае правото на приспадане, породено от осъществяването на процесните доставки следва да се установи: фактическото съществуване на процесните стоки като обекти, годни да бъдат прехвърлени от доставчика на получателя и овластяването на последния да се разпорежда с тях като собственик; заплащането на цената и дължимия ДДС от получателя на доставчика; издаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред.

По отношение на процесните доставки съдът е обосновал извод, че са изпълнени предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 68 и чл. 6 от ЗДДС за признаване правото на приспадане. Според съда фактът на реално прехвърляне на собствеността върху процесните количества слънчоглед и приемането им от жалбоподателя в производствената му база е доказан. Прието е за безспорно установено осчетоводяването, заплащането и последващата реализация на процесните доставки при ревизираното лице, както и при всички негови доставчици. Съдът е посочил, че ревизиращият екип е изтъкнал само противоречия, които са свързани с транспортирането на стоките - количество на товара, времетраене на курса и др. подобни, вместимостта на транспортните средства, маршрутите, по които е извършено транспортирането, лицата, които са управлявали съответните МПС. Тези фактически основания съдът е приел за неотносими към преценката за осъществяване на спорните доставки, тъй като транспортът е извършен от или за сметка на доставчиците, поради което начина на документиране на транспортната услуга е без значение в отношенията доставчик - получател.

В тази връзка съдът е посочил, че в случая релевантни за реалността на доставките са фактите относно предаването на стоката по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, които факти са доказани чрез представените по делото договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и кантарни бележки, подробно описани и в заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза за всяка една от фактурите. Приемо - предавателните протоколи и другите писмени доказателства, въз основа на които е изготвено заключението, са представени още по време на ревизията и са приети като доказателства по делото без същите да са надлежно оспорени от представителя на директора на дирекция "ОДОП", Пловдив.

За доказано съдът е приел и реалното влагане на процесните стоки в производството на конкретна продукция, която е била предмет на последващи доставки от Тракия 2006 ЕООД. Установено е плащането на цената по последващите доставки. По делото липсват доказателства Тракия 2006 ЕООД да е придобил стоките от трети лица. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /ССЕ/, като е отхвърлил възраженията на административния орган по т. 4, т. 5 и т. 7 от поставените задачи.

В решението са изложени и мотиви, че в конкретния казус не се твърди и не се установява от страна на приходната администрация страните по процесните доставки да са действали измамливо или пък ревизираното дружество да е знаело или да е трябвало да знае, че процесните сделки са част от извършена измама.

По тези съображения съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в противоречие с материалния закон и го е отменил изцяло.

По разноските съдът е отхвърлил възражението на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. Пловдив за прекомерност на платеното от Тракия 2006 ЕООД адвокатско възнаграждение с аргументи, че то съответства на фактическата и правна сложност на делото. Приел е и че не са налице предпоставките по чл. 161, ал. 3 ДОПК за възлагане разноските изцяло на ревизираното лице.

Решението е частично неправилно, по следните съображения:

I. По отношение начисления ДДС, резултат от непризнати ВОД:

Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения по материалноправните предпоставки за освобождаване от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки на стоки. Направените изводи са резултат от правилно тълкуване на материалния закон чл. 7 във връзка с чл. 53 от ЗДДС и принципно се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни.

Правилно съдът е определил и спорния по делото фактически въпрос - относно транспортирането на стоката от територията на страната до територията на съответната държава - членка. В съответствие с тълкуването на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, дадено от Съда на ЕС по дело С-273/11, съдът е приел, че удостоверяването на този факт се доказва чрез документите, определени в националния закон - чл. 45, т. 2 от ППЗДДС.

В касационната жалба като касационни основания изрично се сочат - нарушение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. От обстоятелствената част на жалбата е видно, че по същество се твърди противоречие на изводите на съда относно транспортирането на стоката до територията на съответната държава - членка с доказателствата по делото, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

В рамките на чл. 218 АПК настоящият състав преценява решението като неправилно в частта, в която е отменен начислен ДДС в общ размер на 64 958.49 лева, както следва:

• в размер на 7628.91 лева за данъчен период м. 12.2011 г. по ВОД с получател VYGO INVEST KFТ, Унгария;

• в размер на 10096.76 лева по фактура № 1525/16.08.2011 г. с получател PEGASUS OIL, Гърция;

• в размер на 26 297.62 лева по 3 бр. фактури за м. 09. и м. 10.2011 с получател AIOLOS PANFROST LOGISTIC SERVICE S. A., Гърция;

• в размер на 20 935.20 лева по 2 фактури за данъчен период м. 08.2011 г. с получател SAVIAN IMPEX S. R. L. Румъния.

Представените за тези вътреобщностни доставки /ВОД/ товарителници за международен автомобилен транспорт (CMR) не се подкрепят от останалите доказателствата по делото. Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. Поради това неправилно във връзка с посочените по-горе ВОД, съдът е приел, че ревизираното лице е изпълнило задълженията си в областта на доказването чрез събраните по делото транспортни документи.

По доставката с получател VYGO INVEST KFТ, Унгария от извършената насрещна проверка на превозвача Си Джи транс ЕООД и дадените писмени обяснения по чл. 57 ДОПК, е установено, че дружеството не е осъществявало превоз на стоки за Тракия 2006 ЕООД. От служебната проверка на органите по приходите в информационната система на НАП е констатирано, че Си Джи Транс ЕООД няма издадени фактури и към унгарското дружество - получател по ВОД. От предоставената от МВР информация за МПС на превозвача е установено, че превозно средство с рег. № А 3070 ЕМ, като това на посочения в процесната товарителница, не е регистрирано.

При така установените факти, неправилно съдът е приел, че в резултат на превоза от Си Джи Транс ЕООД стоката, предмет на спорната фактура с получател VYGO INVEST KFТ, Унгария физически е напуснала територията на страна и е превозена до територията на Унгария.

Относно начисления ДДС в размер на 10096.76 лева по фактура № 1525/16.08.2011 г. с получател PEGASUS OIL, Гърция, неправилно съдът е приел, че представения транспортен документ, съставен на 16.08.2011 г. удостоверява превоз на стока от България до Гърция, от превозвач Спайдър Транс ЕООД. Превозът по тази товарителница не се подкрепя от останалите доказателства по делото, представени от превозвача - квитанции за платени пътни такси, пътен лист, заповед за командировка, отчет за гориво, които сочат извършването на превозна услуга в период предхождащ датата на изготвяне на процесната товарителницата - 16.08.2011 г. и по маршрут, който не съответства на мястото на получаване на процесната стока.

По фактурите с получател AIOLOS PANFROST LOGISTIC SERVICE S. A., Гърция, в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на получателя. Основателно е възражението на касатора, че в този случай транспортът се осъществява от трети лица за сметка на доставчика, поради което транспортирането на стоката до другата държава членка се доказва чрез транспортен документ по чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС.

Приложените по делото товарителници с превозвачи СД "Агапе 90 - Яневи Сие", "Плади Транс" ЕООД и "Ани Транс 2001" ЕООД не установяват получаване на стоката територията на Гърция. Извършването на превоз от тези дружества се опровергава от доказателствата, събрани при извършените им насрещни проверки. СД Агапе 90 - Яневи Сие" и "Ани Транс 2001" ЕООД отричат да са извършвали превоз на товари на Тракия 2006 ЕООД. Не са издавали и фактури за транспортни услуги на ревизираното лице. Представените от "Плади Транс" ЕООД документи - ЧМР, фактура за транспортна услуга, пътен лист, писмено обяснение, установяват транспорт извършен на 25.10.2011 г. и 26.10.2011 г. на олио, чието количество и опаковка е различно от стоката, описана в процесната товарителница, съставена на 10.10.2011 г. Доказателствата представени от превозвача са относими към осъществяването на ВОД по фактура № 2123/25.10.2011 г. с друг получател - PEGASUS OIL PERIKLIS GLENIS & SIA E. E., Гърция

При тези факти, които съдът е установил в т. 3 от мотивите на решението, незаконосъобразен е изводът, че е доказано превозване на стоката от съответния превозвач до територията на другата държава членка.

В хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС писменото потвърждение от получателя не е годно доказателство за удостоверяване на транспорта на стоката.

По аналогични съображения следва да се приеме, че представеният транспортен документ по ВОД с получател SAVIAN IMPEX S. R. L. Румъния за данъчен период м. 08.2011 г. не удостоверява превоз на стоката до Румъния от Глобус 79 ЕООД. Посоченият в документа превозвач в дадените при ревизията писмени обяснения отрича извършването на превозни услуги на Тракия 2006 ЕООД. Не са установени и декларирани такива услуги от дневниците за продажби. Не са налице други доказателства в подкрепа на обстоятелството, че стоката е получена на територията на Румения от Глобус 79 ЕООД.

Правилно съдът е приел, че молбата на румънската данъчна администрация, в която се посочва, че SAVIAN IMPEX S. R. L. отрича получаването на стоки от Тракия 2006 ЕООД, не е годно доказателствено средство относно релевантни за спора факти. Въпреки това, в противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел за установено превозването на стоката от Глобус 79 ЕООД от територията на страна до територията на Румъния и в нарушение на материалния закон е отменил начислен ДДС за м. 08.2011 г. в размер на 20 935.20 лева.

Транспортирането на стоката и получаването й на територията на съответната държава - членка по изброените по-горе ВОД с получатели VYGO INVEST KFТ, Унгария, PEGASUS OIL, Гърция, SAVIAN IMPEX S. R. L., Румъния не се удостоверява и от приложените по делото писмени потвърждения. Представените документи не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС (ред. приложима за процесния период), тъй като не съдържат предвидените в закона реквизити и по-конкретно име на лицето, предало стоките. В тази връзка основателно е възражението на касационния жалбоподател, че потвърждението следва да съдържа данни за лицето, предало стоката на територията на другата държава членка, а не лицето, удостоверило изпращането на стоката към момента на натоварването й. Това произтича от предназначението на писменото потвърждение по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС като документ удостоверяващ получаването на стоките на територията на друга държава членка.

С оглед на изложеното по доставките с получател VYGO INVEST KFТ, Унгария, AIOLOS PANFROST LOGISTIC SERVICE S. A., Гърция, SAVIAN IMPEX S. R. L. Румъния и PEGASUS OIL, Гърция, по фактура № 1525/16.08.2011 г., съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 7 във връзка с чл. 53 от ЗДДС за освобождаване от ДДС по тази доставка.

Решението в тази част е неправилно и следва да се отмени. На основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да се реши по същество като отхвърли жалбата в тази част относно начислен ДДС в общ размер на 64958.49 лева за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10 и м. 12.2011 г.

В останалата част, в която е отменен начисления ДДС в общ размер от 165 144.04 лева по ВОД, както следва:

• в размер на 119 584.13 лева за данъчен период м. 11.2011 г. с получател EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL, Румъния и превозвач Д. трейдинг къмпани ЕООД;

• в размер на 18 933.71 лева за данъчни периоди м. 08.2011 и и м. 09.2011 г. по фактура № 1417/02.08.2011г и фактура № 1704/05.09.2011 г. с получател PEGASUS OIL и превозвачи съответно Н Сие Х-Къчеви ООД и Теди Транс ООД,

• в размер на 26 626.20 лева за данъчни периоди м. 10.2011 г. м. 01 и м. 02.2012 г., с получател PEGASUS OIL PERIKLIS GLENIS & SIA E. E., Гърция, решението е правилно постановено.

Не са налице посочените в решението пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Действително представените и за тези доставки писмени потвърждения не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, тъй като всички ВОД са извършени при действието на разпоредбата в сила от 01.01.2010 г. и следва да съдържат означение за лицето, предало стоката. В случая всички представени потвърждения съдържат име на лицето, удостоверило изпращането на стоката, а не името на лицето, предало стоката на територията на държавата членка. Както се посочи по-горе предназначението на този документ съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС е да удостовери получаването на стоките на територията на другата държава членка и в тази връзка са изискванията към неговото съдържание, включително и по отношение лицето предало стоката.

Неправилната преценка на първоинстанционния съд на писмените потвърждения в този случай не влияе на крайния му извод за доказано транспортиране на стоката по доставките с получател EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL, Румъния за данъчен период м. 11.2011 г. с превозвач Д. трейдинг къмпани ЕООД, PEGASUS OIL, Гърция за данъчни периоди м. 08.2011 по фактура № 1417/02.08.2011г с превозвач "Н Сие Х-Къчеви" ООД и за м. 09.2011 г. по фактура № 1704/05.09.2011 г. с превозвач Теди Транс ЕООД и PEGASUS OIL PERIKLAS GLENIS & SIA E. E., Гърция за данъчни периоди м. 10.2011 г., м. 01 и м. 02.2012 г.

Транспортирането на стоката до съответната държава членка по тези доставки е доказано чрез приложените по делото транспортни документи, по чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е ценил тези документи, тъй като тяхната доказателствена стойност на частни свидетелстващи документи е отречена с издаването на ревизионния доклад и ревизионния акт. Правилно съдът е приел, че товарителниците не са оспорени в хода на съдебното производство по реда на чл. 193 ГПК относно тяхната истинност, както и че преценката на същите доказателства при издаването на оспорения акт не представлява оспорване по смисъла на цитираната разпоредба. Оспорването по чл. 193 ГПК е съдопроизводствено действие и при успешното му провеждане има за последица изключване на неистинските документи от доказателствата по делото /арг. от чл. 194, ал. 2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК./. След като не са оспорени по надлежния процесуален ред, правилно съдът е обсъдил приложените по преписката транспортни документи (СМR) във връзка с останалите доказателства поп делото, при съобразяване на презумпцията по чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз. Представените товарителници съдържат реквизитите по чл. 6 от Конвенцията и правилно са ценени от съда като годни транспортни документи. Липсата на дата и място на получаване на стоката в кл. 24, при положение, че товарителницата съдържа подпис и печат на получателя, не представлява нередовност на транспортния документ, въз основа на която да се приеме, че транспортирането на стоките не е осъществено. Доводите на касатора, че товарителниците не съдържат име на лицето, получило стоките, са в противоречие с изискванията за съдържание по чл. 6 от Конвенцията.

Превозът на стоките и получаването им на територията на другата държава членка, се подкрепя и от представените по делото доказателства от съответния превозвач.

По доставките с получател EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL, Румъния конкретните оплаквания в касационната жалба се отнасят до липса на подпис на получател в кл. 24 на товарителница от 11.11.2011 г. относима към доставката по фактура № 2...2181/11.11.2011 г. и в товарителница от 25.11.2011 г. Действително посочените транспортни документи в кл. 24 съдържат само печат на получателя, но липсата на подпис в случая не обосновава различни изводи по осъществяването на ВОД, тъй като извършеният транспорт се потвърждава от представените от превозвача документи - пътни листи, квитанции за платени такси за ползване на пътищата в Румъния, които по време съответстват на превозния документ. Възраженията за липса на подпис на превозвач в товарителница от 10.11.2011 г. към фактура № 2180/10.11.2011 г. и в товарителница от 18.11.2011 г. към фактура № 2204/18.11.2011 г. са неоснователни, тъй като са в противоречие с представените по делото преписи от товарителници от 11.11.2011 г. и от 19.11.2011 г. (а не от 18.11.2011 г.) на л. 245 и л. 253 от делото (том 2) и л. 3608 и л. 3614, които са подписани от превозвача.

Неоснователно е и възражението по отношение доказателствената стойност на товарителница от 23.11.2011 г. Представените по делото преписи от този документ, са с превозвач Д. Трейдинг къмпани ЕООД. На л. 5009 (том 20) е представен и превод на същата товарителница. Поради това преводът на товарителница от същата дата с превозвач, ЕТ Ирида - Н Д. Н. е неотносим към доказателствената стойност на приложените в хода на ревизията доказателства, които съответстват на констатациите в ПИНП на превозвача.

Релевантен за признаването на ВОД е фактът на транспортиране на стоката до територията на другата държава членка. Поради това доводите за несъответствия в населеното място на разтоварване на стоката в Румъния, посочено във фактурите и населеното място на разтоварване, посочено в превозните документи, което е на територията на същата държава - членка, не променя изводите по осъществяването на доставките и приложението на чл. 7 във връзка с чл. 53 от ЗДДС.

По вътреобщностните доставки /ВОД/ с получател PEGASIUS OIL, Гърция за м. 08.2011 г. по фактура № 1417/02.08.2011 г. в размер на 9687.46 лева и за м. 09.2011 г. по фактура № 1704/05.09.2011 г. в размер на 9 246.23 лева, в съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че ревизираното лице разполага с транспортен документ по чл. 6 от Конвенцията, с превозвач съответно "Н Сие Х-Къчеви" ООД и Теди Транс ЕООД.

Превозът по представените товарителници се подкрепя и от останалите доказателства, представени от превозвачите, подробно описани в ПИНП, в това число и доказателства за платени пътни такси в другата държава членка, които по време съответстват на доставката, пътни листи, заповеди за командировка.

Възраженията в касационната жалба по отношение на ВОД в м. 08.2011 г. се основават на липсата на тахошайби от превозвача и на разминаване между мястото на разтоварване, посочено във фактурата и това в кл. 3 от международната товарителница. Тези възражения са неотносими към релевантния за спора факт - напускане на стоката на територията на страна и доставянето й на територията на другата държава членка. В случая това обстоятелство е установено чрез транспортен документ като превозът на стоката се потвърждава от останалите доказателства по делото.

По отношение транспортирането на стоката по фактура № 1704/05.09.2011 г. е необходимо да се отбележи, че в този случай транспортът е извършен от трето лице за сметка на ревизираното дружество - доставчик. Това се установява от издадената на Тракия 2006 ЕООД фактура № 5224/07.09.2011 г. от превозвача Теди транс ЕООД за транспорт Ямбол/ България - Мегара/Гърция. Поради това доказването на транспорта е чрез документите, посочени в чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. Съдът е изложил мотиви по наличието на транспортен документ, така че неправилната преценката на доказателствата в хипотезата на чл. 45, т. 2 б. "а" от ППЗДДС не променя крайните му изводи по спорния факт и приложението на материалния закон.

Единственото възражение на органите по приходите и на касационния жалбоподател по тази доставка е, че в пътния лист е посочено, че автомобилът тръгва от гр. Сливен, докато стоката е натоварена в гр. Ямбол. Това обстоятелство не опровергава данните от останалите доказателства по делото, според които стоката физически е превозена до територията на Гърция. Освен това по делото е установено, че седалището на Теди Транс ООД е в гр. Сливен, където е извършена и насрещната му проверка. Това обстоятелство обяснява и началото на превоза от гр. Сливен.

По ВОД с получател PEGASUS OIL PERIKLIS GLENIS & SIA E. E., Гърция:

Първо неотносими към предмета на спора са възраженията в касационната жалба за липса на доказателства за осъществяване на ВОД по фактури № 1957/28.09.2011 г. и фактура № 2239/28.11.2011 г. Съгласно мотивите на ревизионния доклад (стр. 81), за данъчни периоди м. 09 и м. 11.2011 г. не е начислен ДДС.

Предмет на спор по делото са ВОД, декларирани в данъчни периоди м. 10.2011 г., м. 01. и м. 02.2012 г. Изводите на административния съд, че транспортирането на стоката е доказано чрез представените транспортни документи се подкрепят от доказателствата по делото. И в този случай съдът не е съобразил, че транспортът е извършен от Плади транс ЕООД и Теди транс ЕООД за сметка на ревизираното лице - доставчик по спорните фактури. Поради това доказването на спорния факт относно транспорта на стоката до територията на другата държава - членка е в хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС - чрез транспортен документ. На това основание всички възражения на касационния жалбоподател по съдържанието на приложените писмени потвърждения, са неотносими към установяване транспортна на стоката по тези ВОД.

По делото са товарителници, подписани от получателя, които отговарят на изискването по чл. 6 от Конвенцията и като такива представляват годно доказателство по чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. Получаването на стоката до територията на Гърция се потвърждава и от документите, представени от превозвачите - фактури за извършени транспортни услуги, преписи от ЧМР, пътни листи. Възраженията на касационния жалбоподател са относно населеното място, от което започва превоза - гр. Сливен и мястото на натоварване на стоката - гр. Ямбол и са неоснователни по съображения, идентични на изложените относно доставката по фактура № 1704/05.09.2011 г. с получател.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че решението в частта, в която е отменен ревизионния акт по отношение на начисления ДДС в общ размер на 165 144.04 лева е постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон и следва да се остави в сила в тази част.

II. По отношение отказът на правото на данъчен кредит:

В конкретния случай с ревизионния акт на Тракия 2006 ЕООД е отказано право на приспадане в общ размер от 637 308.40 лева, както следва:

• в размер на 24091.31 лева по фактура № 0567/29.11.2011 г. издадена от "Личев ойл" ООД за доставка на слънчогледов шрот;

• в размер на 20 745.84 лева по фактури, издадени от Савона ЕООД за данъчен период м. 02.2012 за доставки на слънчогледов шрот и белилна пръст;

• в размер на 248 123.64 лева по фактури, издадени от Диас 2000 ООД за данъчни периоди м. 08.2011 г., м. 09.2011 г., м. 10, м. 11, м. 12.2011 г. м. 01.2012 г. и м. 02.2012 г. за доставки на пшеница и слънчоглед;

• в размер на 251 626.98 лева по фактури и кредитни известия, издадени от Евростил-1 ЕООД за данъчни периоди м. 08, м. 09., м. 10 и м. 11.2011 г. за доставки на пшеница и слънчоглед;

• размер на 92 720.63 лева по фактури и кредитни известия, издадени от Натали 83 EООД за данъчни периоди м. 08, м. 09., м. 10. и м. 12.2011 г. и м. 02.2012 г.

Настоящият състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд по материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на данъчен кредит по доставки на стоки. Тези изводи са резултат от законосъобразно тълкуване на материалния закон - чл. 68 и сл. във връзка с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, при съобразяване с практиката на Съда на ЕС по тълкуване на Директива 2006/112/ЕО. Правилно в тази връзка съдът е съсредоточил преценката си за реалност на спорните доставки по фактите свързани с предаването и получаването на стоките. Това е юридическият факт, който определя момента на прехвърляне на правото на собственост върху родово определени вещи /арг. от чл. 24, ал. 2 ЗЗД/, респективно овластяването на получателя по доставката да се разпорежда с тези вещи фактически като собственик и който поражда правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

При принципно законосъобразни правни изводи по предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съдът не е извършил дължимата проверка на фактите по осъществяване на спорните доставки на стоки от всеки конкретен доставчик и не е обсъдил събраните по делото доказателства.

Преди всичко изводът на първоинстанционния, че по делото е доказан факта на реално прехвърляне на собствеността върху стоките и приемането им от ревизираното лице в производствената му база, е направен само за доставките на слънчоглед /стр. 39 от решението/. По доставките на пшеница, предмет на част от фактурите, издадени от Диас 2000 ООД, Евростил-1 ЕООД и Натали 83 ЕООД, както и по доставката на белилна пръст по фактура № 55/27.02.2012 г. издадена от Савона ЕООД, в решението не са изложени никакви мотиви.

Изводът, че предаването на стоката е установено по делото, е изцяло бланкетен. Този извод е направен без да е обсъден нито един конкретен факт от представените договори, приемо - предавателни протоколи, стокови разписки и кантарни бележки във връзка със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Изброяването на видовете документи, представени по делото, не представлява преценка на доказателствата по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ГПК, респективно не представлява излагане на мотиви по фактите, каквото е изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за съдържанието на съдебното решение.

Принципно вярно е становището на първоинстанционния съд, че обстоятелства като произхода на стоката, нередовности при изпълнение на предходни доставки, както и обстоятелството, че шофьорите на МПС, осъществили превоза на процесната стока работят по два трудови договора едновременно - са неотносими към изясняване на релевантния за спора факт относно предаването и получаването на стоките. Всички тези неотносими твърдения на органите по приходите, не освобождават първоинстанционния съд от задължението да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото във връзка с преценката дали доставките на стоки, от които се претендира право на приспадане са реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от ревизираното дружество за извършването на облагаеми доставки /арг. от решението по дело С-285/11 ("Боник")/. В конкретния случай по доставките от Диас 2000 ООД, Евростил - 1 ЕООД и Натали 83 ЕООД изпълнението на това задължение изисква съдът да обсъди всички факти, установени от събраните по делото писмени доказателства и заключение на ССЕ, като съпостави данните за натоварено количество стока, място на натоварване, дата на натоварване, рег. № на МПС по кантарни бележки, /пътно - прехвърлителни разписки, складови разписки/, съставени към момента на натоварване на стоката, данните за превозеното количество стока, дата на извършване на превоза, рег. № на МПС и превозвач, по представените товарителници за извършен превоз и данните за разтовареното количество стока, дата на разтоварване, място на разтоварване съгласно съставените към момента на получаване на стоките кантарни бележки /приемни бележки, стокови разписки или др. документи/. В тази връзка принципно правилно съдът е посочил, че нередовностите при документиране на транспортната услуга, когато транспортът е за сметка на доставчиците, не следва да се възлагат в тежест на получателя по доставките. Но в конкретния случай съставените приемо-предавателни протоколи между Тракия 2006 ЕООД и посочените по-горе преки доставчици, документират предаване на различни количества стоки, доставени по различно време, с конкретни МПС. Следователно проверката на обстоятелствата по прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки, изисква в случая и преценка на доставянето й с конкретно посочените в съответния протокол превозни средства.

В разглеждания случай съдът е обсъдил издадените на доставчиците ревизионни актове, но не е посочил нито един конкретен факт и доказателство, въз основа на които е формирал извод, че фактурираните количества слънчоглед са предадени на Тракия 2006 ЕООД по начина, твърдян от доставчика и получателя.

Изцяло бланкетно в обжалваното решение е прието и че всички процесни стоки са реално вложени от ревизираното дружество в производството на конкретна продукция, която е изцяло реализирана по доставки с трети лица - получатели. Този извод е направен без да са обсъдени конкретните факти, установени от заключението на вещото лице съгласно чл. 202 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

При преценката за реалното осъществяване на доставките съдът не е обсъдил и възраженията на администрацията по фактите, отразени в конкретни документи по делото. Тези възражения се поддържат и в касационната жалба, но предвид забраната по чл. 220 от АПК, касационната инстанция не разполага с процесуална възможност да направи нови фактически установявания по тези доводи.

По доставките от "Личев ойл" ООД по фактура № 0567/29.11.2011 г. и от Савона ЕООД по фактура № 54/27.02.2012 г., по делото е установено, че имат за предмет слънчогледов шрот, получен като субпродукт при преработката на слънчоглед, доставен на Тракия 2006 ЕООД съответно от "Личев ойл" ООД и от Савона ЕООД. За предаването на стоката по спорните фактури между страните е съставен приемо-предавателен протокол. От писмените им обяснения, дадени в хода на ревизията е установено, че и по двете доставки слънчогледовия шрот не е превозван, тъй като е резултат от извършената от ревизираното дружество преработка на маслодаен слънчоглед по договори за работа на ишлеме, сключени с преките доставчици и е доставен в рафинерията на ревизираното лице. Възраженията в касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив за недоказан транспорт касаят доставките на слънчоглед по договора за работа на ишлеме.

При така установените факти, относими към реалността на тези доставки са касационните доводи, свързани с липсата на доказателства за наличието на слънчогледов шрот, получен в резултат на преработката на слънчоглед по съответния договор за работа на ишлеме.

От представения ревизионен акт на "Личев ойл" ООД, съдът е установил, че в м. 11.2011 г. е реализирана готова продукция /олио/, получена в резултат на преработка на ишлеме от Тракия 2006 ЕООД. Правилно в тази връзка са отхвърлени възраженията на администрацията, че съществуването и изпълнението на договора за работа на ишлеме между ревизираното лице и този доставчик, е фиктивно. От фактура № 442/14.11.2011 г. издадена от Тракия 2006 ЕООД се установява, че в изпълнение на този договор, на "Личев ойл" ООД е фактурирано възнаграждение за "услуга, преработка на слънчоглед 1 034 300кг и слънчогледово олио - рафинирано - ишлеме 323 757 550кг". Липсват данни за количеството шрот, получен в резултат на преработката на слънчогледа. Съдебно-счетоводната експертиза е установила заприходяването на слънчогледов шрот по спорната фактура и последващото му влагане в производството от Тракия 2006 ЕООД, но не е изследвала по счетоводни данни получените продукти в резултат на преработката на слънчоглед, доставен от "Личев ойл" ООД и последващата им доставка обратно на производителя.

Идентични са и обстоятелствата по доставката на слънчогледов шрот от Савона ЕООД, съгласно писмените обяснения на доставчика, представения приемо - предавателен протокол от 27.02.2012 г., договор за работа на ишлеме от 11.11.2011 г. и споразумение за прихващане от 29.02.2012 г. Прекият доставчик твърди, че е закупил слънчоглед, който е предоставил на Тракия 2006 ЕООД за преработка, като полученият субпродукт, дружеството е решило да продаде на преработващото дружество. Стоката, предмет на доставката се е намирала в рафинерията на Тракия 2006 ЕООД, тъй като е резултат от извършената преработка. Установеният по делото превоз за сметка на доставчика е на предоставения за преработка слънчоглед. И по тази доставка съдът не е обсъдил възраженията на администрацията, че не е установено количеството произведен от Тракия 2006 ЕООД слънчогледов шрот и не е изяснил този въпрос чрез допустимите в процеса доказателствени средства.

Установяването на това обстоятелство е относимо към преценката за съществуването на стоката, предмет на посочените фактури и съпоставката й с количеството стока, за която се твърди, че е предадена обратно на преработващото предприятие Тракия 2006 ЕООД съответно от "Личев ойл" ООД и от Савона ЕООД по фактура № 54/27.02.2012 г. В хода на първоинстанционното производство това обстоятелство е останало неизяснено. Липсата на фактически установявания по този факт, препятства възможността касационната инстанция да извърши преценка по прилагането на материалния закон и наличието на предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит по посочените фактури.

По другата фактура, издадена от Савона ЕООД (фактура № 55/27.02.2012 г.), както се посочи по-горе в решението, не са изложени никакви мотиви относно реалността на доставката на белилна пръст. Съдът, в противоречие със съдържанието на фактурата е приел, че предмет на доставката е слънчогледов шрот и е осъждал доставянето на тази стока.

По тези съображения решението, в частта, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит в общ размер от 637 308.40 лева следва да се отмени, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неизясняването на спора от фактическа страна по доставките на слънчогледов шрот и липсата на мотиви и фактически установявания по релевантни за спора факти по отношение на останалите доставки, препятства възможността касационната инстанция да реши спора по същество съгласно чл. 220 от АПК. Поради това решението в тази част следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Въз основа на всичко изложено настоящият касационен състав преценява, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон в частта, в която е отменен начислен ДДС в общ размер на 64 958.49 лева по вътреобщностни доставки с получатели VYGO INVEST KFТ, Унгария, AIOLOS PANFROST LOGISTIC SERVICE S. A., Гърция, SAVIAN IMPEX S. R. L. Румъния и PEGASUS OIL, Гърция, /по фактура № 1525/16.08.2011 г./ и следва да бъде отменено. В тази част спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на Тракия 2006 ЕООД.

Решението е неправилно и в частта, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 637 308.40 лева по фактури, издадени от "Личев ойл" ООД, Савона ЕООД, Диас 2000 ООД, Евростил -1 ЕООД и Натали 83 ЕООД, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази част спорът не е изяснен от фактическа страна по доставките на слънчогледов шрот от "Личев ойл" ООД и Савона ЕООД и липсват фактически установявания по всички обстоятелства, релевантни за осъществяването на спорните доставки на стоки, които да позволят на касационната инстанция съгласно чл. 220 от АПК да се произнесе по спазването на материалния закон. Поради това в тази част решението следва да се отмени и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В производството по чл. 226 АПК съдът чрез назначаването на вещо лице следва да изясни въпросът получен ли е слънчогледов шрот в резултат на преработка на слънчоглед по договор за работа на ишлеме, сключен съответно с "Личев ойл" ООД и Савона ЕООД и в какво количество, както и съответства ли на количеството слънчогледов шрот, предмет на фактура № 0567/29.11.2011 г. и фактура № 55/27.02.2012 г.

По останалите доставки, предвид обема на доказателствата по делото, съдът следва да постави допълнителна задача на вещото лице по ССЕ, след проверка на доказателствата по делото по всяка от спорните фактури, да извърши съпоставка на следните данни: натоварено количество стока, място на натоварване, дата на натоварване, рег. № на МПС съгласно кантарни бележки, /пътно - прехвърлителни разписки, складови разписки/, съставени към момента на натоварване на стоката, данните за превозеното количество стока, дата на извършване на превоза, рег. № на МПС и превозвач, по представените товарителници или други превозни документи и данните за разтовареното количество стока, дата на разтоварване, място на разтоварване според съставените към момента на получаване на стоките кантарни бележки /приемни бележки, стокови разписки или др. документи/ в базата на Тракия 2006 ЕООД.

След изясняването на горните въпроси, съдът следва да изложи конкретни мотиви по всички обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, които са от значение за доставянето и получаването на стоките по спорните фактури и последващото им влагане в производството на готова продукция.

В останалата част, в която е отменен начислен ДДС в общ размер на 165 144.04 лева по ВОД, с получатели EXIMEX DISTRIBUTION TRADING SRL, Румъния, PEGASUS OIL, Гърция (по фактура № 1417/02.08.2011г с превозвач "Н Сие Х-Къчеви" ООД и по фактура № 1704/05.09.2011 г. с превозвач Теди Транс ЕООД) и PEGASUS OIL PERIKLAS GLENIS & SIA E. E., Гърция, решението е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход следва да се отмени и решението в частта на присъдените в полза на Тракия 2006 ЕООД разноски за сумата над 8 730.13 лева, която съответства на материалния интерес, за който решението се оставя в сила. Неоснователно е възражението на касатора, че разноските следва да се възложат на ревизираното дружество, независимо от изхода на спора, съгласно чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Цитираната норма предвижда, че в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход. В конкретния случай решението, частта, в която е отменен начисления ДДС се основава на доказателства, представени в хода на ревизията, а не на такива, които са представени за първи път в съдебното производството.

От дружеството - ответник по касация не се претендират разноски за касационното производство, не са представени и доказателства в тази връзка, поради което такива не следва да му се присъждат.

На директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив се дължат разноски за двете съдебни инстанции в размер на 4 957.50 лева съобразно материалния интерес по отменената част от решението относно начисления ДДС съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По разноските по останалата част от спора, в която делото се връща за ново разглеждане - ще се произнесе първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,