Решение № 4392 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3019/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /“ОДОП“/- София, при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ – София срещу Решение № 345/02.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2080/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22000124006581-091-001/24.06.2025 г., издаден от М. С. Хаджийска – началник сектор при ТД на НАП – София, възложил ревизията; и М. Й. Вълева – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1088/02.09.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за неправилни и противоречащи на доказателствата по делото изводите на първоинстанционния съд за липса на субективния елемент от фактическия състав на нормата на чл. 177 ЗДДС и поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност. По подробно изложени съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание. Претендират се разноски за касационното производство. Ответникът – „БЕЗАН“ ЕООД, чрез адв. Башлиева, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и писмено становище. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка на допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд – Благоевград е бил Ревизионен акт № Р-22000124006581-091-001/24.06.2025 г., издаден от М. С. Хаджийска – началник сектор при ТД на НАП – гр. София, възложил ревизията; и М. Й. Вълева – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. София, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1088/02.09.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“– София, при ЦУ на НАП, с който на „БЕЗАН“ ЕООД, на основание чл. 177 от ЗДДС са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.02.2022 г. до 31.01.2024 г. в размер на 86 679.48 лв. главница и лихва за забава в размер на 26 975.34 лв. Ревизионното производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-2200124006581-020-001/10.12.2024 г., издадена от М. С. Хаджийска – началник сектор при ТД на НАП - София, с обхват ангажиране на отговорност по реда на чл.177 от ЗДДС на „БЕЗАН“ ЕООД по доставки от „Гайро“ ЕООД за данъчни периоди от 01.02.2022 г. до 31.03.2024 г. ЗВР е изменена по отношение на срока с Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-2200124006581-020-003/14.04.2025 г. на началник сектор при ТД на НАП – София. Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22000124006581-092-001/12.05.2025 г. въз основа на който е издаден процесният ревизионен акт. При административното му обжалване същият е потвърден с Решение № 1088/02.09.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“– София, при ЦУ на НАП. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите съдът е възпроизвел установената обстановка и събраните доказателства в ревизионното и съдебното производство, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. За да отмени ревизионния акт съдът е обосновал извод, че същия е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС за ангажиране на отговорността на ревизираното лице за задължения на „Гайро“ ЕООД. За да достигне до този извод, решаващият състав на административния съд е приел за безспорно установено, че ревизираното дружество е получател на облагаеми доставки по фактури, издадени от „Гайро“ ЕООД, начисленият от доставчика данък е ползван от ревизирания субект като данъчен кредит, както и че дължимият данък не е внесен от доставчика. Прието е, че „БЕЗАН“ ЕООД и „Гайро“ ЕООД са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б. “м“ от ДР на ДОПК, тъй като представляващите тези две търговски дружества, съответно А. И. Б. и А. Б. Г. имат общи дружества, на които участват пряко в управлението, контрола и капитала, а именно: „А – А“ ООД, „Колес“ ООД и „Колонес“ ООД, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. Административният съд е приел, обаче, че не са налице доказателства за дължимостта на данъка към момента на издаване на ревизионния акт, както и че не е доказан субективния елемент от фактическия състав на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. В тази връзка съдът е посочил, че към релевантния момент за установяване на знанието или задължението за него, а именно момента на издаване на фактурите, съобразно представените писмени доказателства „Гайро“ ЕООД е имало парични средства, които превишават размера на дължимия ДДС по тези фактури. В тази връзка е посочено, че към 31.12.2023 г. „Гайро“ ЕООД е имало касова наличност в размер на 224 875.96 лв., а към 31.12.2025 г. – 19 498.24 лева. С оглед на изложеното е прието за недоказано, че получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. При липсата на обективни обстоятелства, че към датата на издаване на процесните фактури получателят по тях е знаел, че доставчикът му няма да плати начисленото в тях ДДС, е прието, че не се установява наличието на субективния елемент от фактическия състав на отговорността по чл.177, ал.2 във вр. с чл.177, ал.1 от ЗДДС, поради което е направен извод, че обжалваният ревизионен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът налице ли са условия за ангажиране на отговорността на ревизираното дружество по чл.177 ЗДДС за дължим ДДС по доставки от „Гайро“ ЕООД. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос, което е обосновало и отмяна на ревизионен акт. Така направените изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция като изградени в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон със средните коригиращи мотиви: Съгласно чл.177, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Съдържанието на тази отговорност е за плащане от регистрираното лице – получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Нормата на ал.2 от същия чл.177 определя, че отговорността по ал.1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращите органи по реда на чл.117 – 120 от ДОПК. В конкретният случай безспорно е установено, че за процесните данъчни периоди от 01.02.2022 г. до 31.03.2024 г. ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Гайро“ ЕООД и че доставчикът не е внесъл дължимия ДДС. Противно на изводите на първоинстанционния съд, обаче, „БЕЗАН“ ЕООД и „Гайро“ ЕООД не са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б. “м“ от ДР на ДОПК. Според цитираната норма "свързани лица" са тези, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните". В случая пряко в управлението на „БЕЗАН“ ЕООД участва А. И. Б., а в управлението на „Гайро“ ЕООД - А. Б. Г.. Същите физически лица участват пряко в управлението и контрола на други дружества - „А – А“ ООД, „Колес“ ООД и „Колонес“ ООД. По смисъла на посоченото по-горе легално определение „БЕЗАН“ ЕООД и „Гайро“ ЕООД поотделно са свързани с останалите трети лица. От това, обаче, не може да бъде направен ползващия данъчните органи извод, че по силата на тази разпоредба двете юридически лица „БЕЗАН“ ЕООД и „Гайро“ ЕООД са свързани лица, тъй като нито едно от двете юридически лица не участва пряко или косвено в управлението или контрола на другото. Независимо от изложеното, в случая съвкупната преценка на доказателствата сочи, че приходните органи, чиято е доказателствената тежест, не са установили конкретни обстоятелства, от които да следва, че в рамките на отношенията между двете дружества получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд за недоказаност на субективния елемент от състава на отговорността по чл. 177 от ЗДДС. Както правилно е посочил административния съд, релевантният момент за установяване на знанието или задължението за него е към момента на издаване на фактурите, а не последващото развитие на имущественото състояние на доставчика или резултатът от предприетото срещу него изпълнително производство. В случая не са налице каквито и да било доказателства, че правото на приспадане е упражнено въз основа на сделки, които макар и да не са забранени от закона, са сключени с цел получаване на данъчно предимство и по-конкретно с цел неплащане на ДДС. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на ревизионния акт и е приел, че не са изпълнени предвидените в чл. 177 ЗДДС кумулативни предпоставки за на ангажиране отговорността на „БЕЗАН“ ЕООД за дължимия и невнесен данък от неговия пряк доставчик „Гайро“ ЕООД, за данъчни периоди от 01.02.2022 г. до 31.03.2024 г., съдът е постановил валидно, допустимо и правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски, но предвид липсата на направено искане такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,