Решение № 5078 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1033/2016 г.

Решение № 5078 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1033/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К. Ш. против решение № 1698 от 13.11.2015 г. по адм. дело № 2542/2014 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на Ш. против заповед № РД-16-1063 от 28.10.2014 г. на кмета на община Поморие, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното й правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отменена. Претендира направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - кметът на община Поморие оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - Б. да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените в производството разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд - Б. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД-16-1063/28.10.2014 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателката Ш. е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметът на общината е орган по назначаването) и в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 106, ал. 2 и ал. 4 ЗДСл. При правилното тълкуване и прилагане на нормативната уредба първоинстанционният съд стига до заключението, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Установено е, че Ш. е назначена на длъжност "старши експерт туризъм, категоризация, разрешителни и регистрационни режими" в дирекция "Образование, култура туризъм, хуманитарни дейности и спорт" на община Поморие и заема единствената бройка за длъжността съгласно длъжностното разписание от 13.10.2014 г. Длъжността е с длъжностно ниво Б8 по Класификатора на длъжностите в администрацията, заема се по служебно правоотношение и за нея се изисква висше образование, компютърна грамотност и владеене на чужди езици, а основите области на дейност са в сферата на туризма (регистрация на туристически обекти, контрол на предлаганите туристически услуги, администриране на приходите от туристическа дейност и др.). В същата дирекция сходни функции в сферата на туризма и идентични изисквания за заемане са предвидени за длъжността "специалист туризъм, категоризация, разрешителни и регистрационни режими". Длъжността е с длъжностно ниво Б7 и се заема по лице, назначено по трудово правоотношение. С оглед създаденото с решение на Общински съвет Поморие общинско предприятие "Туризъм", гр. П., което да провежда политиката на общината в сферата на туризма, със заповед № РД-16-1062/28.10.2014 г. кметът на общината предприема длъжностни промени, като длъжността, заемана от жалбоподателката, е трансформирана в позиция "старши експерт образование и младежки дейности", с длъжностно ниво 10, експертно ниво 6. На тази база, считано от 28.10.2014 г., е утвърдено ново длъжностно разписание, с което длъжността, заемана от жалбоподателката, е съкратена. Длъжността "специалист туризъм, категоризация, разрешителни и регистрационни режими" фактически е запазена, като за заемането й е предвидено образование професионален бакалавър. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл са изпълнени и длъжността, заемана от жалбоподателката като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания съгласно дефиницията на чл. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), с новото разписание на длъжностите от 28.10.2014 г. е премахната като единство от нормативно определена позиция и система от функции и задължения (новосъздадената длъжност "старши експерт образование и младежки дейности" е с функции, които са различни от изпълняваните до момента от жалбоподателката). Съкратена е единствената бройка за длъжността, тъй като длъжността "специалист" в същата дирекция, независимо от сходните функции и изисквания за заемане, е с друго длъжностно наименование и ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията. Ако се приеме, че двете длъжности, независимо от разликата в наименованията и длъжностното ниво, са идентични, то изводът за реално съкращение остава непроменен, тъй като в такъв случай се налага заключението, че е намален броят на служителите, на които е възложено изпълнението на функциите, свързани с туризма. Преценката за това кои длъжности да запази и кои да съкрати в интерес на по-ефективното изпълняване на дейността, е предоставена на кмета на общината като орган по назначаването и не подлежи на съдебен контрол. По тези съображения доводът на жалбоподателката, че след като длъжността "специалист" не е премахната, не са налице основания за съкращаване и на заеманата от жалбоподателката длъжност, е неоснователен. Ето защо като достига до извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона. Възражението, че кметът на общината няма право да предприема длъжностни промени, не може да бъде споделено. Като орган на изпълнителната власт в общината кметът утвърждава длъжностното разписание на общинската администрация в рамките на приетата от общинския съвет обща численост и структура (чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА). В случая длъжностните промени не са свързани с промяна на числеността или структурата, поради което правилно съдът приема, че същите са в границите на компетентността на кмета като орган по назначаването. Не може да се приеме, че длъжностните промени противоречат на функционалните характеристики на общинската дирекция, тъй като дейността, свързана с туризма, продължава да се осъществява. Ето защо доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Възражението на касационната жалбоподателка, че длъжностните промени са в противоречие с функциите на общината, която следва да осъществява всички дейности в сферата на туризма, също е неоснователно. В случая по волята на общинския съвет дейността, свързана с туризма, се осъществява под различна организационна форма, поради което кметът на общината може в интерес на работата да извърши длъжностни промени в общинската администрация с оглед ефективното осъществяване на дейностите. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено след преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират с ангажираните писмени доказателства. Доказателствата за утвърдено ново длъжностно разписание, представените длъжностни характеристики и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - икономическа експертиза обосноват извода, възприет от първоинстанционния съдебен състав, че заеманата от жалбоподателката длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания е премахната. В този смисъл крайните изводи за съда за осъществяване на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответстват на доказателствата по делото. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също не могат да бъдат споделени. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извърша проверка за законосъобразността на издадения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 АПК, а в съответствие с изискванията на чл. 171, ал. 4 АПК на страните са дадени указания за ангажиране на доказателства и по тяхно искане са събрани допълнителни такива. Съдебният състав проявява и процесуална активност, като за изясняване на спора от фактическа страна служебно допуска съдебно-икономическа експертиза. Решението е постановено след преценка и анализ на всички представените доказателства. Заключението на вещото лице е разгледано и интерпретирано от съда съвкупно с приетите по делото длъжностните разписания и длъжностни характеристики и е кредитирано от съда с оглед обстоятелството, че липсват доказателства, които да го опровергават. Спазени са и изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, като в съответствие с посочения текст изводите на съда по съществото на спора са мотивирани с конкретни съображения. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила, обосновава се от доказателствата и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разходи в производството пред касационната инстанция (платежно нареждане) и направеното възражение от жалбоподателката за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че Ш. следва да бъде осъдена да заплати на община Поморие сумата 650.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Заплатеното от общината адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК и присъдено в посочения по-горе размер с оглед касационния характер на производството и фактическата и правна сложност на правния спор. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,