Решение № 8812 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5327/2010 г.

Решение № 8812 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5327/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Велинград, чрез юрк. Владимир Десподски, против решение № 85 от 25.02.2010г по адм. д. № 795 по описа за 2009 г. на административен съд съд - Пазарджик, в частта, с която е отменен отказа на комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 403/14.04.2009 г. на кмета на Община Велинград да приеме Помощен кадастрален план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ за поземлен имот № 520001 в м. "Власа", съществувал в регистъра 1929-1934 г. на гр. Велинград, обективиран в Протокол от 22.04.2009 г. на тази комисия и преписката е изпратена на комисията за приемане на представения от Димитър Илиев Гугалов помощен план. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост, алтернативно неправилност на решението в оспорената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, по съображения, че оспорения пред административния съд протокол на комисията по чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ не е индивидуален административен акт и съдът се произнесъл по недопустима жалба, и второ - че съдът игнорирал основния мотив на комисията по чл. 1За, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, че процесният имот като конфигурация и размери не отговаря на нито един от имотите по плановете от 1929 г. и от 1957 г. Моли ВАС да обезсили като недопустимо, алтернативно да отмени обжалваното решение и да постанови решение по същество като отхвърли жалбата срещу оспорения протокол. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява, в писмено становище на упълномощения адв. Г. Милчев поддържа жалбата, претендира разноски. Ответната страна Димитър Илиев Гугалов не се явява и не изпраща представител, в писмен отговор - лично и чрез адв. Ан. Гяуров оспорва жалбата, претендира разноски. Заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Намира, че писмото на кмета на община Велинград е индивидуален административен акт, но такъв акт не е решението на комисията, овластена да разгледа и приеме помощния план, тъй като тя е само помощен орган. Касационната жалба е подадена от легитимирана по чл. 210, ал. 2 АПК страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на Димитър Илиев Гугалов от гр. Велинград против отказ на Община Велинград да приеме помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ за имот пл. № 520001, обективиран в Писмо изх. № 32-01-145/23.l0.2009 г. на кмета на Община Велинград и в Протокол от 22.04.2009 г. на комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 403/14.04.2009 г. на кмета на Община Велинград. С посоченото решение комисията отказала да приеме представения от оспорващия помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ с мотиви, че е изработен в нарушение на изискванията на чл. 13а, ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ, тъй като бившия имот № 520001, като конфигурация и размери не отговаря на нито един от имотите по плановете от 1929 г. и от 1957 г. Съдът приел, че жалбата, в частта, оспорваща писмо изх. № 32-01-145123.10.2009 г. на кмета на Община Велинград е процесуално недопустима, като изложил съображения, че това писмо не е административен акт, тъй като не поражда правни последици, а само съдържа информация за произнасянето на комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. На това основание оставил без разглеждане жалбата на Д. Гугалов против писмо от 23.l0.2009r. на кмета на Община Велинград и прекратил производството по делото в тази му част. В частта против решението на комисията за отказ да приеме представения от оспорващия помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, представляваща предмет на настоящата жалба, съдът преценил жалбата за процесуално допустима и я разгледал по същество, като с оглед събраните доказателства, включително заключение по експертиза на вещо лице, я преценил за основателна. Затова отменил отказа на комисията по по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ да приеме Помощен кадастрален план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ за поземлен имот № 520001 в м. "Власа", съществувал в регистъра 1929 - 1934 г. на гр. Велинград, обективиран в Протокол от 22.04.2009 г. на тази комисия, изпратил преписката на комисията по компетентност за произнасяне по същество с указания да се приеме представения от Димитър Илиев Гугалов помощен план и осъдил Община Велинград да заплати на оспорващия Гугалов съдебно-деловодни разноски в размер на 51О лева. Върховният административен съд, в изпълнение на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, осъществи проверка за валидност и допустимост на оспореното пред него решение. В тази насока касационният състав намира, че съдебното решение в обжалваната част е недопустимо и следва да бъде обезсилено поради следните съображения: Първоинстанционният съд не е осъществил задълбочен анализ на съдържанието на оспорения пред него протокол и не е преценил, че подадената срещу него жалба е недопустима. Известно е, че за да се развие съдебен контрол за законосъобразност следва да е налице годен за обжалване административен акт. Между страните няма спор, че правото на собственост върху процесния имот - нива от 0,500 дка, находяща се в м. "Власа" в землището на гр. Велинград, е възстановено от РС - Велинград в производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ с решение по гражданско дело № 442/2002 г., като в изпълнение на това съдебно решение е постановено Решение № 12А129.11.2002 г. на ОС "Земеделие и гори" гр. Велинград, с което в т. I. 8 е признато, а в т. II. 7. е възстановено правото на собственост върху процесния имот. В тази връзка Димитър Илиев Гугалов, като наследник на Георги Димитров Табаков с молба /л. 30 от делото/ поискал от общината да бъде одобрен представения от него помощен кадастрален план за поземлен имот № 520001 в м. "Власа", съществувал в регистъра 1929 - 1934 г. на гр. Велинград. От данните по делото е видно, че помощният план /л. 10 от делото/ е изработен в цифров вид, съдържа обяснителна записка и кадастрални регистри на имота, съществувал в регистъра 1929 - 1934 г., както и на засегнатите имоти от действащия план на гр. Велинград. Спорът се свежда до правния характер на решението на комисията за отказ да приеме представения от оспорващия помощен план по чл. 1За от ППЗСПЗЗ. Конкретният казус попада в хипотезата на чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба, съдържаща 11 алинеи, когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11 от ППЗСПЗЗ, за установяването им се изработва помощен план, който съдържа: границите и номерата на бившите имоти; границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрената кадастрална карта (кадастрален план) - (ал. 1), а когато за урбанизираната територия няма одобрена кадастрална карта (кадастрален план), се изработва помощен план, който съдържа: границите и номерата на бившите имоти; границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях - (ал. 2). Относимата за случая ал. 5 на посочената разпоредба определя, че плановете по ал. 1 и 2 се изработват от лица, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, и се разглеждат и приемат от комисия, назначена от кмета на общината, в състав: представители на службата по кадастъра, на общинската служба по земеделие и гори и на техническата служба на общината. Изработването на плановете се възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици, какъвто е настоящия случай. Анализът на посочените норми води до извод, че единственото задължение на кмета на общината е да назначи комисията. Тя е органът, компетентен да разгледа и приеме помощния план, както и да прецени основателността на евентуални възражения, постъпили в срока по ал. 7, по които да се произнесе с решение по ал. 8. Предвид препращащата норма на ал. 1 на чл. 13а от ППЗСПЗЗ към тази на чл. 11 ППЗСПЗЗ следва да се посочи, че кметът на общината е оправомощен да одобрява решенията на техническата служба за определяне на aзастроенаo и aнезастроенаo част от имота в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, каквото безспорно настоящото не е. На базата на влязлата в сила заповед на кмета на общината се издава удостоверение и скица, които заявителят трябва да представи в общинската служба по земеделие (бившата общинска служба по земеделие и гори или поземлена комисия), която като колективен административен орган по поземлената собственост постановява решение на основание чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти - бивши земеделски земи, които сега се намират в границите на урбанизираните територии (в строителните граници на населените места). От изложеното и по аргумент от разпоредбата на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ следва, че компетентният орган за разглеждане и приемане на помощните планове е комисия, назначена от кмета на общината, като самата комисия е помощен орган и нейните актове не подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Действията на комисията, обективирани в протоколи, са част от производството по издаване на индивидуален административен акт, които, по аргумент от изключващата норма на чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове. Те са елемент от процедурата по издаване на решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Както бе посочено по-горе, помощният план се приема единствено от назначената от кмета комисия, която не е административен орган. В процедурата по изработването и приемането му не са предвидени правомощия на кмета на общината. Такива възникват едва впоследствие- след издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от правилника при необходимост от провеждане на производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, като административен акт е и евентуалният отказ на кмета да издаде скица и удостоверение. Обобщено, относимата за случая уредба сочи на извод за производство от технически характер, в което решението на комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ служи единствено за идентифициране на бившите имоти с действащия план за нуждите на реституционното производство, за определяне местоположение и застрояване, за да може Общинската служба по земеделие да се произнесе по възстановяване на собствеността. Съдът не е съобразил, че процесният отказ, постановен на основание чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, не притежава белезите на индивидуален административен акт, защото е издаден в производство по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, в което правомощията на кмета се свеждат до назначаване на комисия с посочения в закона състав, а отказът на Комисията да приеме изготвения помощен план представлява междинен акт в процедурата за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. В процедурата по възстановяване на земеделски земи, намиращи се в урбанизирана територия правопораждащ акт е решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, именно което подлежи на съдебно-административен контрол. Горното обосновава извод, че съдът не е съобразил решението си с относимата към случая нормативна уредба на този вид обществени отношения и с константната съдебна практика по нейното прилагане. С оглед изложеното, съдът е следвало да остави жалбата и в тази част без разглеждане поради нейната недопустимост и да прекрати производството по делото. Като не е сторил това, а е разгледал и се произнесъл по процесуално недопустима жалба, в тази част съдът е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване в съответната част. Вместо него следва да се постанови решение, с което жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. При този изход на спора претенцията за разноски, направена от касатора е основателна. Тя обаче е доказана само в размер на половината от заплатеното възнаграждение на адвоката, тъй като видно от приложеното на л. 31 от делото пълномощно за защита пред ВАС, платения хонорар на адв. Г. Милчев от 320 лева е "за явяване и защита пред ВАС". Процесуалният представител е осъществил защита само в писмен вид, без явяване в о. с. з, поради което ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Община Велинград разноски в размер на 160 лева. Искането за разноски, направено от ответника по касация е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,