Решение № 7285 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2012 г.

Решение № 7285 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Росен Костов Колев от гр. Аксаково против решение № 1055 от 21.01.2012 г. по адм. дело № 9123/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В жалбата се излагат подробни доводи по същество, разгледани от първата инстанция, и такива за необоснованост и незаконосъобразност на решението - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът-министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед рег. № К - 9061/30.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено за длъжността полицейски инспектор V степен в група ОДПКПД при сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна. Прието е, че заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура, наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР и при изпълнение изискването по чл. 229, ал. 1 за обяснения на служителя. Изложени са подробни мотиви по установената фактическа обстановка и съответност на наказанието с норма на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, като поведението на жалбоподателя е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата с оглед правилата на т. 7, т. 47, т. 65 и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, доказателствата в тяхната съвкупност и доводите на страните, като е съобразил указанията по отменителното решение на ВАС по адм. дело № 4730/2011 г. на петчленен състав. От доказателствата е установено, че действията на жалбоподателя при и по повод описаното подробно в решението ПТП съставляват нарушение на т. 7, 47, 65 и 67 от Етичния кодекс - отиването на мястото на ПТП по молба на един от участниците и намеса при изясняване на причините, в извънработно време и при липса на служебни правомощия и задължения в тази насока. Правилен и обоснован е извода, че такъв вид поведение на служителя на МВР е в противовест с изискванията на Етичния кодекс за безпристрастност в отношенията с правонарушителите, запазване на неутрално поведение и обективност при изясняване причините за инцидента. Установеното по делото поведение на жалбоподателя не може да се определи като професионално и обективно, предвид демонстрираното пристрастие към единия участник, още повече, че това поведение е станало достояние и то пряко на другия участник в ПТП и присъстващите на него трети лица, което сочи на уронване престижа на службата, тъй като участието на жалбоподателя в оперативните действия по изясняване причините, респ. вината за произшествието е станало при знание от третите лица и другия участник за неговото служебно положение. Това несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Неоснователен е доводът по касационната жалба за несъобразяване на решението с установените след отмяната на наказателното постановление последици, тъй като предмет на съдебен контрол в настоящето производство е наличието, респ. липсата на основанията за ангажиране единствено на дисциплинарната отговорност на Колев. Следователно се явяват релевантни единствено действията, възприети от административно-наказващия орган като несъвместими с морала и уронващи престижа на службата, но не и причините за настъпване на ПТП и законосъобразността на издаденото наказателно постановление. Неоснователни се явяват и възраженията по доказателствата, тъй като съдът изрично е визирал кредитирането на гласните доказателства, по какви причини и във връзка с кои изяснени или безспорни факти, а твърдяната заинтересованост и недостоверност не почива на доказателствения материал. Останалите доводи касаят съществото на спора и са разгледани от първата инстанция, поради което не следва да се обсъждат - предмет на контрол за законосъобразност в настоящата инстанция е съдебното решение, а не оспорения административен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,