Решение № 3419 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12044/2010 г.

Решение № 3419 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12044/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Митница Бургас срещу Решение № 951/28.07.2010 г. по адм. д. № 1059/2009 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено Решение № 2602-0242/05.06.2009 г. на началника на Митница Бургас за отказано възстановяване на акциз в размер на 21 056,04 лв. на "Черноморско злато" АД - Поморие и е върната преписката на административния орган за служебно събиране на доказателства за реално внасяне от "Инвестмънт СП Клуб" АД на акциза за етиловия алкохол, вложен във виното.

В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение и се иска отмяната му.

Ответната страна - "Черноморско злато" АД - Поморие, в представени писмени бележки от процесуалния представител на дружеството, взема становище за оставяне в сила на решението като правилно.

Заинтересованата страна - директорът на "Агенция Митници" гр. София, не взема становище.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

За да отмени оспорения пред него административен акт с отказ да бъде признато право на възстановяване на акциз в размер на 21 056,04 лв. за специално денатуриран етилов алкохол, вложен във вино, предмет на износ, Административният съд - Бургас е приел, че в хода на административното производство административния орган е бил длъжен да събере служебно доказателства за това дали акцизът, начислен от доставчика "Инвестмънт СП Клуб" АД за етиловия алкохол, вложен във виното е бил реално внесен, доколкото според съда това е предпоставката за възстановяването му при износа на вино от жалбоподателя. С тези мотиви, след като е отменил административния акт, съдът е върнал преписката на административния орган за служебно събиране на доказателства в тази насока и произнасяне съобразно установеното.

Решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Административното производство по издаване на акта, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, е по заявеното искане с вх. № 2602-0242/3.04.2009 г., във вр. с искане вх. № 2602-0882/7.10.2008 г. от "Черноморско злато" АД - Поморие за възстановяване на акциз в размер на 21 056,04 лв. "за специално денатуриран етилов алкохол, вложен във вино, предмет на износ". Към заявлението е приложена данъчна фактура № 51/29.09.2007 г., издадена от "Инвестмънт СП Клуб" АД на "Винком" АД - София за продажба на 76 950 литра етилов алкохол на стойност 234 697, 50 лв., с включен акциз в размер на 146 205 лева.

Искането е заявено при действието на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), обн. в ДВ, бр. 1 от 15.11.2005 г., в сила от 1.01.2006 г. Съществени изменения на закона, относими към предмета на спора, са публикувани в ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 4.08.2006 г.

Законът за акцизите и данъчните складове предвижда множество хипотези, при наличието на които се възстановява платен акциз за акцизните стоки, визирани в чл. 2. Съгласно чл. 31, т. 2 от закона, акцизната ставка на виното е в размер 0 лв. за един хектолитър, поради което в конкретния случай за изнесената акцизна стока може да се възстанови платен акциз в размер на 0 лв. Разпоредбата е специална и изключва приложимостта на други разпоредби от ЗАДС. Неприложими за стоката "вино" са разпоредбите на чл. 22, ал. 2 - 5 от ЗАДС, на които съдът неправилно се е позовал. Разпоредбите на чл. 22, ал. 2 - 5 от ЗАДС съдържат лимитативно изброени стоки с вложени в тях акцизни продукти, за които се поражда право на последващо възстановяване на платения за тези продукти акциз, след реализиране на стоките, като "виното" не попада сред тези продукти.

Анализът на разпоредбите на чл. 22 от ЗАДС, установява следното:

Ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 4.08.2006 г.):

"Освобождава се от облагане с акциз напълно денатурирания етилов алкохол";

Ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 4.08.2006 г.):

"Възстановява се платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на продукти, които не са за човешка консумация".

Ал. 3 (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 4.08.2006 г.):

"Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, вложени в производството на:

1. оцет с код по КН 2209;

1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.) лекарства по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и ветеринарномедицински продукти по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност;

1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) ароматични продукти с алкохолно съдържание до 1,2 % vol за добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки;

1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) хранителни продукти (с пълнеж или приготвени по друг начин), когато алкохолът и алкохолните напитки са вложени пряко или като съставка в полуготови продукти, при условие че алкохолното съдържание не надвишава 8,5 литра чист алкохол на 100 килограма от шоколадовите изделия и 5 литра чист алкохол на 100 килограма от другите хранителни продукти.

Ал. 4 (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 4.08.2006 г.):

"Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани:

1. За медицински цели в лечебни заведения и аптеки;

1. Като проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели;

1. За научни изследвания;

1. В производствен процес, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол.

Ал. 5 (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.):

"Възстановява се платеният акциз за ароматични продукти с алкохолно съдържание над 1,2 % vol, вложени като добавки при производството на хранителни стоки и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание не по-високо от 1,2 % vol".

Както се установява от анализа на разпоредбите на ал. 2 - 5 от чл. 22 ЗАДС, виното не е сред изброените продукти и вложеният в него "специално денатуриран етилов алкохол", за който се твърди от заявителя, не дава право на възстановяване на акциз, съобразно специалната разпоредба на чл. 31, т. 2 от закона, определяща акцизната ставка на виното в размер 0 лв. за един хектолитър.

Макар и необсъдено от административния орган и от първоинстанционния съд, следва да се съобрази липсата на доказателства относно характеристиките на "специално денатурирания етилов алкохол", за който "Черноморско злато" АД - Поморие твърди, че е вложил във виното и в тази връзка да се изследват специалните разпоредби от Закона за виното и спиртните напитки, визиращи "неутрален алкохол", като "етилов алкохол от земеделски произход", отговарящ на изискванията за етилов алкохол по приложение № 1 към чл. 27, ал. 3 от Наредбата за определяне на видовете спиртни напитки, правилата за тяхното производство, разрешени добавки и условията за използването им (обн., ДВ, бр. 59 от 2001 г.; изм., бр. 8 от 2002 г., бр. 81 от 2004 г., бр. 78 от 2005 г.) и разпоредбата от ЗАДС, съдържаща дефиницията на понятието "денатуриране" на етилов алкохол. Липсват доказателства, че вложеният етилов алкохол е такъв по смисъла на Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), допустим за добавка към някои видове вина. Основната разпоредба на ЗВСН - чл. 2, ал. 1, че виното е продукт, получен изключително в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано прясно грозде или гроздова мъст от прясно грозде, има изключение в някои от разпоредбите на ЗВСН. Специалните разпоредби относно някои видове вина допускат добавка във виното на "етилов алкохол от земеделски произход", като разпоредбата на чл. 16 относно ликьорните вина, като получени от прясна или частично ферментирала гроздова каша или гроздова мъст, или комбинации от тях с добавка на етилов алкохол от земеделски произход или винен дестилат. Разпоредбата на чл. 17, ал. 5 относно ароматизираните вина, като приготвящи се от вино и/или прясно спиртована гроздова мъст или вина с добавка на етилов алкохол от земеделски произход и подслаждащи средства, както и чл. 18, ал. 1 относно благородно сладки вина, които са получени от гроздова мъст с начално минимално естествено захарно съдържание 212 грама на литър, като ферментацията е спряна чрез добавянето на етилов алкохол, винен дестилат или други разрешени енологични практики. Всички тези разпоредби, допускащи добавка на етилов алкохол, визират такъв от "земеделски произход" и тези изисквания към етиловия алкохол, влаган във определени видове вина, биха били несъвместими с процеса "денатуриране", съобразно дефиницията в ЗАДС, съгласно която: "Денатуриране" е действие, при което към етиловия алкохол се прибавят отровни или неприятни за вкуса или за обонянието вещества (примеси), което го прави опасен за здравето или негоден за пиене". Съобразно характеристиката на процеса е и разпоредбата на ал. 2 на чл. 22 ЗАДС (Нова - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 4.08.2006 г.): "Възстановява се платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на продукти, които не са за човешка консумация". Така че макар и необсъдено, твърдението, че във виното е вложен "специално денатуриран етилов алкохол" изисква представяне на доказателства за възможността "денатуриран" етилов алкохол да бъде годен за консумация, за да се приеме, че е вложен в производството на вино.

Съдът неправилно е обсъждал и се е позовал на разпоредбата на § 2а, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗАДС, която е неприложима за случая.

Според разпоредбата на § 2а (Нов - ДВ, бр. 63 от 2006 г.), лицензираните складодържатели имат право да си възстановят платения до 30.06.2006 г. акциз за: 1. етилов алкохол (алкохолсъдържащи суровини), вложен при производството на алкохолни напитки. Употребеният израз "да си възстановят" налага извода, че законодателят е дал право на възстановяване на акциза на това лице, което го е платило и то до определен срок - 30.06.2006 г., свързан с влизане в сила на съответните разпоредби на ЗАДС, считано от 1.07.2006 г. От тази дата са отменени разпоредбите на Закона за акцизите (отм.), уреждащи процедурата по възстановяване на акциз, действието на които е до 30.06.2006 г. В случая, дружеството - заявител не е правоимащо лице по смисъла на тази разпоредба, тъй като безспорно е, че то не е платило акциз за такава стока до 30.06.2006 г., за "да си го възстанови". Стоката е закупена с фактура № 51/29.09.2007 г., издадена от "Инвестмънт СП Клуб" АД на "Винком" АД, което дружество впоследствие се е вляло в "Черноморско злато" АД, решение за вписване № 2/18.12.2007 г. по ф. д. № 10277/2007 г. на Софийски градски съд. Така че акцизът е включен в стойността на стоката - 234 697, 50 лв., платена от праводателя на дружеството-заявител, "Винком"АД към датата на издаване на данъчната фактура - 29.09.2007 г. За "Черноморско злато" АД като правоприемник на това дружество - купувач, не се е породило правото на възстановяване на акциз, след като акцизът не е платен до 30.06.2006 г. Акцизът за стоката не е внесен реално и от издателя на фактурата "Инвестмънт СП Клуб" АД до 30.06.2006 г., в какъвто смисъл са указанията на съда до административния орган, със задължение да се установи този факт. Датите на внасяне на акциза от доставчика на стоката "Инвестмънт СП Клуб" АД се установява от представените от административния орган пред касационната инстанция и приети като доказателства по делото, платежни нареждания - 3 броя, съответно от 25.07.2007 г., 8.12.2006 г. и от 21.08.2007 г., както и счетоводна справка № 100/59/30.06.2006 г. Видно от тези доказателства, акцизът, начислен от доставчика "Инвестмънт СП Клуб" АД е реално внесен след 30.06.2006 г. При тези данни, при безспорна установеност, че акцизът е внесен след 30.06.2006 г., не е налице изискването за приложимост на разпоредбата на § 2а, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗАДС, която обвързва правото на възстановяване на акциз с установяване на реалното му внасяне до 30.06.2006 г.

Предвид изложеното, решението на митническия орган е законосъобразно и неправилно е отменено от първоинстанционния съд. Решението на АС - Бургас следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу решението на началника на митница Бургас.

При този изход на спора на административния орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, за двете съдебни инстанции общо в размер на 870 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,