Решение № 1555 от 13.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие), подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д. Петрова, срещу решение 82 от 16.04.2022г., постановено по адм. д. 385/2019 г. по описа на Административен съд - Ловеч. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, предвид което моли решението да бъде изцяло отменено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на осн. чл.78, ал. 5 от ГПК пред касационната инстанция. Ответната страна С. Манолов, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски. Представител на Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са налице касационните отменителни основания посочени в чл. 209 от АПК. Настоящият състав на ВАС - пето отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок, от страна, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното пред настоящия съдебен състав решение 82 от 16.04.2022г. по административно дело 385/2019г., Административен съд Ловеч е отменил по жалба на С. Манолов, Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 -2020г. за кампания 2016г. с изх. 01 - 6500/10168/1 от 25.07.2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, като липсват фактически и правни основания, отделно е неясна и разпоредителната част на акта. Според съдът същите пороци се съдържат и в Приложение 1 към обжалваният акт. Въз основа на горното е счел, че така установения порок на акта, го препятства да извърши дължимата проверка по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК и налага неговата отмяна предвид чл.146, т.2 от АПК. Решението е неправилно. Безспорно всеки един индивидуален административен акт, какъвто е и актът за прекратяване на ангажимент, трябва да съдържа фактически и правни основания. Фактическите и правни основания са мотивите на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК. Преценката на органа за фактите и правото дава възможност на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност. В случая обаче не съответства на данните по делото направеният от съда извод, че в оспорения акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Видно от самия акт, в него са посочени правните основания за издаването му чл. 18, ал.3, т.3 от Наредба 7 от 24.02.2015г. вр. с чл. 20, ал.2 от същата, както и чл.8 и чл.20 от наредбата . В акта е посочено и фактическото основание за издаването му, като същото кореспондира с правното такова. Ангажимента е прекратен, в резултат на извършените административни проверки по подадено заявление за подпомагане и спазване на поет петгодишен ангажимент, както и представени документи от заявителя при които е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели през текущата кампания, спрямо референтните парцели за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревените площи с висока природна стойност (ВПС -1) е 52,60 %, съгласно приложение 1, в нарушение на изискването на чл.20, ал.2 от наредба 7/2015г., съгласно който одобрената площ за прилагане на агроекологични дейности по направленията по чл.3, т.1,3 и 4 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал.6. Въз основа на горното следва да се приеме, че в оспорения административен акт ясно и конкретно са посочени фактическите основания за прекратяване на ангажимента, които кореспондират и на правните такива и не е налице отклонение от изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК, доколкото посочените в оспорения административен акт правни основания, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на бенефициента, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Ограничавайки се единствено до обсъждане на основанието по чл. 146, т.2 от АПК, посочено от оспорващия, съдът е допуснал нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК не е да проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК .Това препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Доводите на съда, обосновани на приетото по делото заключение, че съдържанието на акта е неясно дори за вещото лице са несъстоятелни. Следва да бъде отбелязано, че за проверка на фактическите основания, посочени в акта за прекратяване на ангажимента не са необходими на съда специални знания (назначени специалисти от дадена област), тъй като същите подлежат на установяване с писмени доказателства, приложени както към административната преписка, така и по делото от оспорващия, които доказателства изобщо не са обсъдени от съда, който следва да провери наличието или липсата на тези фактически основания и съответствието им с изложените правни такива в акта. По изложените съображения решението се явява неправилно. То следва да бъде отменено, а с оглед забраната за нови фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на 172а, ал. 2 от АПК вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение