Решение № 11315 от 8.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Илиев и Ф. Стоянова, по касационна жалба на кмета на район Панчарево - Столична община, по касационна жалба на Л. Михайлова и по касационна жалба на Р. Шейтанова против решение 298 от 17.01.2022 г., постановено по адм. д. 1485/2021 г. по описа на Административен съд София град. Касаторите навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът М. Дочев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Столична община не изразява становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане, Административен съд София - град обявява, по жалбата на М. Дочев, нищожността на заповед РД 09-129 от 21.05.1990 г., издадена от председателя на ИК на ОбНС Панчарево в частта, с която е одобрен регулационния план за УПИ ІХ-2233, кв.112, улица тупик по о.т. 32 о.т. 33 о.т. 34, УПИ ХІІ-71,72, УПИ ХІ-72 и УПИ Х-72, кв.112 по плана на [населено място] и осъжда Столична община да заплати разноски на жалбоподателя М. Дочев в размер на 3560 лв. Обжалваното решение е допустимо. Видно от приложените по делото доказателства е, че М. Дочев се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 44063.6214.4756 по КККР на [населено място], с площ от 3092 кв.м., образуван от обединението на имоти 44063.6214.2301; 44063.6214.4749; 44063.6222.4043 и 44063.6222.4826 като в тази площ попадат площи от следните УПИ по плана, одобрен със заповед РД-09-129/21.05.1990 г. на председателя на ОбНС Панчарево, а именно: цялата площ от УПИ ІХ-2233, кв.110 по плана на [населено място], площ от 284 кв.м. от улица тупик по о.т. 32-о.т.33-о.т.34 вкл; 206 кв.м. от УПИ ХІІ-71,72, площ от 3 кв.м. от УПИ ХІ-72 и площ от 12 кв.м. от УПИ Х-72, всички от кв.112, които имоти попадат в обхвата на терен обособен за разширение на селищни територии и вилни зони по § 84 от ЗТСУ (отм.), одобрени със заповед РД-02-14-218/16.12.1986 г. на основание ПМС 30/07.06.1985 г. Правилно при тези данни първоинстанционният съд приема, че Дочев се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, позовавайки се на ТР 3/16.04.2013 г., постановено по т.д. 1/2012 г. на ОСК на ВАС, съгласно което при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност наличието на правен интерес за оспорващия се преценява към момента на подаване на жалбата, а не към момента на издаване на акта. Доводите на Дочев пред първоинстанционния съд са за нищожност на оспорената заповед и могат да бъдат заявени без ограничения във времето, съгласно нормата на чл. 149, ал. 5 АПК. Жалбоподателят е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ, поради което за същият е налице правен интерес от оспорването. Нормата е специална, поради което осъществяване на някоя от хипотезите на чл. 131, ал. 2 обосновава правния интерес от оспорването. Следователно съдът е сезиран с редовна жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което като се произнася по оспорването първоинстанционният съд постановява допустимо решение. Ето защо доводите на касаторите за недопустимост на съдебното решение, са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. За да прогласи нищожността на заповед РД 09-129 от 21.05.1990 г., в оспорената й част, издадена от председателя на ИК на ОбНС Панчарево, на основание чл. 74, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), протокол 7, статия 20 от 09.05.1988 г. на Изпълнителния комитет на Столичен народен съвет (ИК на СНС) във връзка с решение К-5/19.06.1989 г. на Комисията по земята при Министерски съвет, с която е одобрен застроителния и регулационен план на [населено място] съдът приема, че същата е издадена от некомпетентен орган председателя на ИК на ОбНС Панчарево като констатира, че с решение по Протокол 7/09.05.1988 г., статия 20 на ИК на СНС (цитиран в основанията за издаване на заповедта), по т. 1 са предоставени функции на председателите на ИК на ОбНС, съгласно приложение 3. Посочва, че от цитираното приложение се установява, че на председателите на ИК на ОбНС се предоставени правомощия по чл. 74 ППЗТСУ да одобряват кадастрални, застроителни и регулационни планове, подробни комуникационни планове, планове по вертикално планиране, квартално-застроителни и силуетни планове и други подробни планове за селата, кварталите: Враждебна, Челопечене, Кремиковци, Сеславци, Ботунец, Суходол, Филиповци, Обеля, Требич, Илиянци, Бенковски и Горубляне, като в приложението не фигурира [населено място], поради което прави извод, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, което обосновава нейната нищожност. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта, в оспорената й част е нищожна, като постановена от некомпетентен орган. Обжалваната заповед е издадена с правно основание чл. 74, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), протокол 7 от 09.05.1988 г., статия 20 на ИК на СНС и във вр. с решение К-5/19.06.1989 г. на Комисията по земята при МС като с нея се одобрява застроителният и регулационен план на [населено място]. Компетентен да издаде заповед по чл. 74, ал.1 ППЗТСУ (отм.) е председателят на изпълнителния комитет на Столичния народен съвет. Видно от цитирания в заповедта протокол 7, статия 20 от 09.05.1988 г. на ИК на СНС, приобщен по делото чрез прилагането на адм. д. 7114/2014 г. на Административен съд София-град, е че са делегирани права в областта на териториалното и селищно устройство на председателите на ИК на ОбНС съгласно приложение 3. Функциите по чл. 74 ППЗТСУ (отм.) на председателите на ИК на ОбНС, съгласно приложение 3, т. 3, са предоставени за одобряване на кадастрални, застроителни и регулационни планове, подробни комуникационни планове, планове по вертикално планиране, квартално-застроителни и силуетни планове и други подробни планове за селата, кварталите: Враждебна, Челопечене, Кремиковци, Сеславци, Ботунец, Суходол, Филиповци, Обеля, Требич, Илиянци, Бенковски и Горубляне. Следователно поименното изброяване, касае само квартали на гр. София, но не и селата. Този извод се налага и от приложените по адм.д. 7114/2014 г. по описа на Административен съд София град, множество приложения, в които е посочено селата и кварталите. Следователно заповедта следва да се тълкува, че на председателите на ИК на ОбНС са делегирани права да издават заповеди с посоченото по-горе съдържание за селата и кварталите в обхвата на СНС. Освен това към момента на издаване на процесната заповед действа Закона за създаване на общини в гр.София (обн. ДВ, бр. 97/15.12.1987 г., считано от 28.02.1988 г.), като съгласно чл. 1 в гр. София се създават административно-териториални единици общини. Съгласно Указ 3405 на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 г. за определяне броя, границите и наименованията на общините в гр. София (обнародван в ДВ, бр.10/05.02.1988 г.), наред с останалите изброени общини под номер 23 е посочена община Панчарево с граници: околовръстният път (без южната част на [жк]), река Искър, шосето за гр. Пловдив, околовръстният път със западните [жк], шосето за Ботевград, напоителният канал, границата със Софийска област, границата между селата Железница и Бистрица и [жк], и включва селата Герман, Железница, Лозен, Казичене, Кривина, Пасарел, Плана, Кокаляне, Панчарево и Бистрица. В приложение 3, както бе посочено по-горе са изброени поименно само квартали на гр. София и изрично е посочено селата, в случая [населено място] попада в Община Панчарево. По делото не е спорно, че заповедта е подписана от Д. Ризов, който е бил председател на ИК на ОбНС Панчарево. С посочения протокол 7 от 09.05.1988 г., статия 20 на ИК на СНС, приложение 3, т. 3 същия фигурира сред лицата, които могат да изпълняват функциите по чл. 74 ППЗТСУ (отм.) на председателят на изпълнителния комитет на Столичния народен, а [населено място] е включено в териториалния обхват на община Панчарево и попада в категорията села, поради което издателят на акта има материална и териториална компетентност да издава заповеди със съдържание като оспорената. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд решение 14530 от 30.10.2019 г., постановено по адм.д. 740/2019 г. по описа на ВАС. Следователно незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган към момента на издаването й, а именно председателят на ИК на ОбНС Панчарево. Следва да се отбележи, че оспорената заповед съдържа законово предвидените реквизити и отговаря на изискванията за форма и съдържа волеизявление, т.е. не е налице порок, който да се отразява на нейната валидност. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото направените своевременни искания за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да се осъди М. Дочев да заплати на В. Илиев и Ф. Стоянова сумата 1060 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 920 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 140 лв., заплатена държавна такса; на Л. Михайлова да заплати сумата 570 лв., от които 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 70 лв. заплатена държавна такса, на Р. Шейтанова да заплати сумата 2170 лв., от които 70 лв. заплатена държавна такса и 2100 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и на Община Панчарево сумата 170 лв., от които 70 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,