Решение № 159 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1304/2014 г.

Решение № 159 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1304/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Й. Н. Б. за отмяна на влязло в сила решение от 21.02.2013 г., постановено по гр. дело № 606/2011 г. на Берковски районен съд, с което е обявен за окончателен разделителният протокол на допуснатите до делба недвижими имоти и протокол от 23.04.2013 г. по същото дело за възлагане по реда на чл. 352 ГПК. Поддържа, че не е била надлежно представлявана от пълномощника си по делото, тъй като не я е запознал с хода му, а след като пожелала да обжалва решението той се скрил. Освен това решението противоречи на влязлото в сила решение от 22.06.2012 г. по същото дело. Ответниците В. М. Г. и С. С. Г., чрез особения й представител оспорват молбата за отмяна и молят да се остави без уважение, като неоснователна. Останалите ответници не взимат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 305, т. 4 и т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Според текста на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Молителката е ангажирала адвокат по делото, който я е представлявал както в първата фаза на делбеното производство, така и във втората фаза до 20.03.2013 г., когато е депозирала молба за отказ от процесуално представителство на ангажирания адвокат. С оглед на това е била редовно уведомена и призована за съдебното заседание на 23.04.2013 г., когато е теглен жребият по реда на чл. 352 ГПК на допуснатите до делба недвижими имоти. Следователно за всички съдопроизводствени действия молителката е била уведомена по реда, предвиден в ГПК. Спазването на процесуалните правила за призоваване на страните в процеса изключва основанието за отмяна на влязлото в сила решение по реда на извънредния способ на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в законна сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в законна сила решение, което му противоречи. Данните по делото сочат, че, като е зачел силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр. д. № 628/1995 г. на Берковски районен съд по отношение на УПИ I и II, ПИ 405, в кв. 43, по плана на [населено място], с площ от около 1155 кв. м, ведно с построената върху имота жилищна сграда, съдът с решението си по гр. д. № 606/2011 г., по допускане на делбата е прекратил производството по отношение на този недвижим имот. Решението от 21.02.2013 г. по делото е постановено във втората фаза на делбеното производство по реда на чл. 350, ал. 2 ГПК - извършването й чрез обявяване на разделителния протокол за окончателен, а с протокола от 23.04.2013 г. е извършено възлагане по реда на чл. 352 ГПК, т. е. окончателно е ликвидирана съсобствеността между съделителите чрез възлагане на дяловете, образувани от допуснатите по делба имоти, вкл. и УПИ I и II, ПИ 405 по плана на [населено място]. След като решенията не са постановени по идентичен спор, а имат различен предмет с оглед различните въпроси, които се разрешават в двете фази на съдебната делба, то не са налице условията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Постановените две влезли в сила решения не са противоречиви. Освен това следва да се добави, че мотивите към съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо и не могат да обосноват поддържаното от молителката основание за отмяна. По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение,