Решение № 8045 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3332/2010 г.

Решение № 8045 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3332/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Аланж импорт" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Болград" № 5, ап. 8, представлявано от управителя Анжелика Абдул Сами Шварц, против Решение № 73 от 30.10.2009 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2647 по описа за 2009 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/№ 200804103/09.12.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП София-град, потвърден с Решение № 351/14.03.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 03.2008 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 10 691,87 лв. и са начислени съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се в неправилно прилагане на разпоредби на ЗЗД, ЗС и ЗДДС. Констатирано е несъответствие между платената част от цената на придобитите от ревизираното лице недвижими имоти и придобитата идеална част от единия имот. Доколкото в нотариалния акт за покупката на имотите като купувачи на единия недвижим имот са вписани ревизираното лице, физическото лице, негов представител и съпруга на последното, органите по приходите в ревизионния доклад, а в последствие и съдът, неправилно приели, че всеки един от посочените правни субекти придобива по 1/3 идеална част от имота. Този извод не съобразявал уговорката в предварителния договор, съгласно която вторият недвижим имот било обещано да бъде продаден на ревизираното дружество и физическото лице-негов представител при равни идеални част - по една втора. Тази воля на страните по договора изключвала презумпцията на чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността, което косвено се потвърждавало и от споразумението, с което приключил след сделката гражданският брак между Анжелика Шварц и нейния съпруг. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отмяна на РА в тази част, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" София-град при ЦУ на НАП, чрез юрк. Волянова, оспорва касационната жалба в подробно писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че с нот. акт № 49 от 18.02.2008 г. том. I, рег. № 1033, д. № 44 от 2007 г. на нотариус с район на действие Районен съд гр. София, "Блага Бешева" ЕООД, представлявано от управителя си Блага Бешева, е продало на ревизираното лице собствеността на Ателие № 3 в незавършен вид, намиращо се в сграда в гр. София, подробно описано в акта за сумата 92 000 евро. Със същия нотариален акт Блага Иванова Бешева и "Блага Бешева" ЕООД, представлявана от управителя Блага Бешева са продали на ревизираното лице, неговия законен представител физическото лице Анжелика Абдул Сами Шварц и съпруга й Александър Шварц собствеността на ателие № 4 в същата сграда. В т. 3 от нотариалния акт е записано, че дружеството-продавач "Блага Бешева" ЕООД получава срещу собствеността на ателие № 3 и идеалната част от ателие № 4 сумата 212 000 евро. Във връзка с посочената продажба "Блага Бешева" ЕООД издава на ревизираното лице фактура № 5/02.01.2008 г. с предмет авансово плащане на сумата 65 888,65 лв. с ДДС 13 177,73 лв. и фактура № 8/18.02.2008 г. с данъчна основа 348 747,31 лв. и ДДС 69 749,46 лв. Сборът от двете данъчни основи е равен на 212 000 евро, а ревизираното дружество-получател по фактурите ги включва в опис на наличните активи към момента на регистрация по ЗДДС вх. № 445/07.03.2008 г. и приспада данъчен кредит в размер на 82 927,19 лв. За да потвърди данъчното задължение в размер на 10 691,87 лв., първоинстанционният съд е приел, че от общата сума, която продавачите по нотариалния акт получават в размер на 370 000 евро следва да се извадят 92 000 евро /стойността на ателие № 3/, при което остава сумата 278 000 евро стойност на ателие № 4. Последната стойност следва да се раздели на три по правилото на чл. 30, ал. 2 от ЗС, защото в нотариалния акт не е записано при какви идеални части купуват посочените по-горе субекти, независимо, че двама от тях са съпрузи, при което на ревизираното дружество се пада стойността 92 666,67 евро. Събрана с 92 000 евро /стойността на ателие № 3, което ревизираното дружество купува самостоятелно/, последната сума става 184 666,67 евро, равна на 361 176,61 лв./ по курс 1,95583 лв. за едно евро/. При прехвърляне на собственост на такава стойност платеният при покупката ДДС е в размер на 72 235,32 лв., което е с процесната сума от 10 691,87 лв. по-малко от ползвания от ревизираното лице данъчен кредит в размер на 82 927,19 лв. Решението е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. Неправилно е прието, че от общата сума, която продавачите по нотариалния акт получават - 370 000 евро като се извадят 92 000 евро /стойността на ателие № 3/ остава стойността на престацията на регистрирано по ЗДДС лице в полза на купувачите по нотариалния акт. Това е така, защото продавачите на ателие № 4 са ревизираното лице /отговарящо на посоченото качество/ и физическото лице негов представител. Имущество, съответно по стойност само на половината от сумата 278 000 евро /139 000 евро/ е прехвърлено от "Блага Бешева" ЕООД на приобретателите на ателие № 4 по нотариалния акт. Касаторът има основание да поддържа, че въпреки липсата на изрично указание в нотариалния акт относно квотите на съсобственост на приобретателите на ателие № 4, волята на страните по сделката е била съпрузите Шварц да получат едната втора идеална част, а ревизираното дружество-другата. Това обаче не променя цифровия резултат относно правото на ревизираното лице на данъчен кредит, защото стойността на имуществото, прехвърлено от "Блага Бешева" ЕООД на ревизираното дружество е 92 000 евро /стойността на ателие № 3/ плюс половината на 139 000 евро /69 500 евро/, което прави данъчна основа 161 500 евро, равни на 315 866,55 лв./ по курс 1,95583 лв. за едно евро/, върху която дължимият ДДС е в размер на 63 173,31 лв. и това е законосъобразният размер на претендираното право на данъчен кредит. Разликата между 82 927,19/ приспаднатия данъчен кредит от ревизираното лице/ и посочената сума 63 173,31 лв. - 19 753,88 лв. е на по-голяма стойност от процесната 10 691,87 лв., така че при липса на жалба от насрещната страна и при спазване на принципа за забрана на положението на обжалващия решението като правилно по резултата си следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение