Решение № 2480 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16225/2010 г.

Решение № 2480 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16225/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Венко Пенчев-пълномощник на Райчо Минков Радичков, от гр. Добрич, против решение № 12869 от 2.11.2010 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 1233 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд-III отделение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповед рег. № К-10117 от 2.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е възприел че не било допуснато нарушение на чл. 248 ЗМВР, тъй като заповедта за дисциплинарно уволнение и прекратяване на служебното правоотношение била връчена по време, в което Райчо Радичков е бил законно установен отпуск поради временна неработоспособност. Твърди се освен това, че съдът е допуснал и друго нарушение, тъй като административният орган не се е произнесъл по молбата на Радичков за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР поради придобито право на пенсия, по собствено желание. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като се отмени и обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи. Претендират се и разноски. Министърът на вътрешните работи-ответник по касационната жалба, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли, тя да не се уважава по съображения в представените писмени бележки, в които се съдържат възражения, опровергаващи твърденията в жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че развитите съображения в касационната жалба са аналогични на тези в първоначалната, на които е даден законосъобразен отговор в съдебния акт. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд-I колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и неоснователна, по следните съображения: Райчо Минков Радичков е обжалвал заповед с рег. № К-10117 от 2.12.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение от заеманата длъжност - специалист V степен в "Логистика" от администрацията на ГПУ-Генерал Тошево, към РДГП-Русе, при Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР, категория "Г", I степен. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно спазване на изискването за форма и съдържание на чл. 59 АПК съдът е приел, че заповедта е законосъобразна. В нея са били изложени фактическите обстоятелства, за издаването й включително и съответното правното основание, както и нарушените от Райчо Радичков законови разпоредби. Последният е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, довело до причиняване на ПТП, което е станало достояние на други служби на МВР и граждани. Постъпката му е била преценена като несъвместима с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с която е уронен престижа на службата. Извършеното деяние е прието за безспорно установено от приложените писмени доказателства. Съдът в мотивите си е приел, че административният орган не е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, като не е уважил молбата за прекратяване на служебното правоотношение с Радичков на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР поради придобито право на пенсия и осигурителен стаж, считано от 5.12.2009 г., която е подадена след инцидента на 31.10.2009 г. Прието е, че с нея се е целяло да се избегне дисциплинарната отговорност. Съдът е привел извършеното деяние към посочените дисциплинарни нарушения в чл. 224, ал. 2 ЗМВР, като е приел, че то попада в хипотезата на неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. В съответствие с чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР наказващият орган е действал при обвързана компетентност и е бил длъжен да наложи дисциплинарното наказание "уволнение" . Тричленният състав не е възприел за основателно възражението за неспазване изискването на чл. 248 ЗМВР, като е приел, че обжалваната заповед е връчена при отказ на служителя на 22.12.2009 г., документирано с подписите на двама свидетели, а болничният лист за отпуск поради временна неработоспособност е издаден на 23.12.2009 г., след прекратяване на служебното правоотношение. Съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 248 ЗМВР, поради което е било без значение датата, от която в болничният лист се разрешава ползването на отпуск поради неработоспособност - от 21.12.2009 г. към датата на издаването му - 23.12.2009 г., защото служебното правоотношение вече е било прекратено с факта на връчване на заповедта за това на 22.12.2009 г. Прието е, че по-късно издаденият болничен лист не може да възстанови висящността на служебното правоотношение и не може да разреши ползването на отпуск, при липсата на служебно правоотношение. На последно място съдът е изложил мотиви и относно твърденията в жалбата относно това, че Радичков е уволнен от длъжност, която не е заемал, поради несъответствието на твърдението с писмените доказателства. По така изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба, че Райчо Радичков е бил в законно установен отпуск, поради временна неработоспособност, поради което служебното му правоотношение е прекратено в нарушение на чл. 248 ЗМВР е неоснователен. От данните по делото се установява, че Радичков е получил талон за изследване, което е извършил на 21.12.2009 г. В личния му амбулаторен картон (ЛАК) е направено отбелязване за това на 22.12.2009 г. или на датата, когато е връчена заповедта за уволнение. Не се спори, че болничният лист е издадена на 23.12.2009 г., с начална дата на временна неработоспособност от 21.12.2009 г, . но самото отбелязване в ЛАК е с дата 22.12.2009 г. При тези данни издаденият по-късно болничен лист не е според изискването на чл. 9, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, отменена, но действала към момента на издадения болничен лист, защото в ЛАК няма никакви данни за датата 21.12.2009 г., а тази обосновка е част от преценката за времето на издаденият болничен лист. От това следва, че към момента на връчване на заповедта Радичков не е бил в законно установен отпуск, поради което не е допуснато нарушение на чл. 248 ЗМВР. Неоснователен е и следващият довод за допуснато нарушение на чл. 25 от Инструкция № 1з-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, тъй като заповедта за уволнението е връчена при отказ на служителя, който не е заявил, че се намира в отпуск поради временна неработоспособност, а и при извършена проверка от служителя, връчващ заповедта такова обстоятелство не би било открито, тъй като болничният лист е издаден на следващия ден - 23.12.2009 г, . след връчването на заповедта, когато служебното правоотношение е било вече прекратено. Неоснователен е и последният довод за допуснато нарушение от административния орган, че последният не се е произнесъл по молбата му за прекратяване на служебното правоотношение поради придобито право на пенсия на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР, тъй като заявлението е подадена на 5.11.2009 г., след извършване на нарушението - 31.10.2009 г., като по този начин се е целяло избягване на дисциплинарното наказание. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски като неоснователно, с оглед на изхода на спора, ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - I колегия