Решение № 3540 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2754/2012 г.

Решение № 3540 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2754/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Подадена е касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез юрисконсулт Стефан Гачев, против решение № 5399/28.11.2011 г. по АД № 5198/2011 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда за немотивираност на административния акт, като се позовава на ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г., съгласно което мотивите могат да се съдържат в съпътстващи документи, които са част от представената по делото преписка. Излага, че с цел предотвратяване на последващи финансови санкции за България, МЗХ е изготвило Консолидиран план за действие за подобряване на работата на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). В този план като ангажимент за страната е включено създаването на специализиран слой "Допустими за подпомагане площи". Той включва площите, отговарящи на изискванията за подпомагане. Въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки между данните в заявлението и данните за площта от СИЗП. За кампания 2009 г. е била извършена повторна процедура на кръстосани проверки. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие" и с тях е установено изменение на обхвата на допустимата за подпомагане площ. Излага подробен анализ на заявените за подпомагане площи и на основата на приетата по делото експертиза уточнява недопустимите за площи на земеделския производител. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от адв. Йончева. Оспорва касационната жалба и иска да бъде оставено в сила оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че съдът правилно е установил отклонения от изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размера на сумата, нито от какво естество е новополучената официална информация. Разплащателна агенция не е установила причините, довели до констатираните несъответствия. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23951 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Николай Христов Къчев, от гр. Сливен, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 36 463,63 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 20/160709/43482. Съдът е приел, че при издаването на оспорения АУПДВ е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно съдържанието на задължителните реквизити на акта. В него липсват мотиви и конкретни фактически съображения, на базата на които административният орган е приел своето решение. От изложението в него не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размера на сумата, нито причината, въз основа на която тя се приема за недължимо платена. При извършените първи кръстосани проверки към м. ноември 2009 г. всички декларирани площи са приети за допустими. При извършените допълнителни анализи на данните през м. декември 2010 г. се е получило разминаване между допустими и заявени площи. От акта не става ясно въз основа на какви критерии част от площите са изключени като недопустими. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" административният орган е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалената годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. В касационната жалба са изложени допълнителни съображения, обосноваващи издадения АУПДВ. Същите не следва да бъдат обсъждани, защото не са част от мотивите, посочени в оспорения административен акт. Правилни са изводите на съда за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване на правото на защита на заявителя. Представените по делото снимки нямат дата и не е ясно кога са направени. Извършените през 2009 г. проверки не установяват заявените от жалбоподателя площи да са недопустими за подпомагане. Едва проверката през 2010 г. е установила разминаване в данните, но тя не е била последвана от допълнителни проверки съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., за които заявителят да бъде уведомен. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,