Решение № 14753 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6895/2016 г.

Решение № 14753 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6895/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Живков от [населено място] срещу решение № 741 от 05.04.2016 г., постановено по адм. д. № 3444/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, с което са отхвърлени изцяло предявените от касатора срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" искове за: 1. установяване на дискриминационното му третиране от страна на служителите в Затвора гр. Варна в нарушение разпоредбите на ЗЗДискр, във връзка с получена от него хранителна пратка на 15.02.2014 г. 2. осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от извършване на такова нарушение; и 3. осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 25 000 лв. за неимуществените вреди и 1 лев за имуществени вреди, претърпени от него в следствие на допуснатото нарушение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им плащане. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Към настоящото касационно производство е присъединена и предявената от М. Живков частна жалба срещу Определение № 1271/11.0.2016 г., постановено по адм. д. № 3444/2015 г. по описа на АС – Варна, с което е оставено без разглеждане искането му за допълване на решение № 741 от 05.04.2016 г., постановено по адм. д. № 3444/2015 г. по описа на същия съд. Частният жалбоподател твърди неправилност на атакуваното определение, иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което на ищеца да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в пълния им претендиран размер. Редовно призован за съдебно заседание, касационния жалбоподател М. Живков се явява лично. Представлява се от назначения му в касационното производство по реда на ЗПП процесуален представител адв. Дашева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на атакувания съдебен акт по изложени в касационната жалба съображения. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Орманджиев, по делото са постъпили писмен отговор на касационната жалба, съответно – възражение на частната жалба с подробно развити в тях събражения за неоснователност на същите, съответно – за правилност на атакуваните съдебно решение и определение в частта за разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил изцяло предявените от М. Живков срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" три, обективно съединени иска - тези по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация. Видно от приетото преди датата на последното съдебно заседание пред ВАС Тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г., постановено по т. д. № 1/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т. 4 е обявено за изгубило актуалност и, вместо това, е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно – за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация също е подсъден на районния съд. Предвид гореизложеното постановеното от АС- Варна съдебно решение се явява недопустимо като постановено от некомпетентен по силата на влязлото в сила Тълкувателно постановление от 16.01.2019 г. на ВКС- ОСГК и ВАС по т. д. № 1/2016 г. съд. На това основание съдебното решение следва да бъде обезсилено, а делото – изпратено на Варненския районен съд по компетентност. С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, настоящата касационна инстанция не дължи произнасяне по претенциите за съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. трето от АПК, Върховният административен съд, трето отделение