Решение № 77 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2016 г.

Решение № 77 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК. Ч. Р. М. от [населено място] иска да бъде отменено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК Определение Nо 674 от 10.12.2015 г. по ч. гр. д. Nо 681/2015 г. на АС- Пловдив, с което е оставена без уважение частна жалба на Ч. М. срещу Определение No 613 от 18.09.2015 г. по гр. д. No 783/2015 г. на ОС-Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Отказа на държавния съдебен изпълнител да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в Постановление от 15.07.2013 г. за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан. С молбата за отмяна се поддържа довод, че произнесеното определение от апелативния съд, като въззивна инстанция, с което се прегражда възможността за защита, е по съществен процесуален въпрос- а именно за приложимостта на института на поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителното производство. Искането за отмяна се поддържа с довод, че е налице ново обстоятелство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно приложим двоен стандарт на правораздаване. Молбата, с която е заявено искането си за поправка на очевидна фактическа грешка в Постановлението от 07.12.2009 г. за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, след като пред АС-Пловдив е представена съдебна практика в обратния смисъл . Поддържа се, че липсата на мотиви в атакуваното определение на апелативния съд създава неяснота дали производството по поправка на очевидна фактическа грешка в Постановление за възлагане е допустимо/ т. е. че института на поправка на очевидна фактическа грешка е приложим като такъв в изпълнителното производство / или е недопустима жалба срещу отказа на държавния съдебен изпълнител да извърши поправката на очевидна фактическа грешка и съставлява ново обстоятелство в смисъл на игнориране на съдебната практика и отказ от правосъдие. Поддържа се, че е налице отменително основание по см. на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради нарушаване на чл. 437, ал. 2 ГПК, с което е бил лишен да участва по делото след като делото е произнесено в закрито съдебно заседание, а не в открито както сочи закона, като счита за неправилна тезата на апелативния съд, че произнасянето в открито съдебно заседание е само в хипотеза на допустимо съдебно производство, но не и когато същото е процесуално недопустимо. Ответната страна - СИБАНК ЕАД и М. Ш. не са подали отговор в установения от закона срок. След преценка на наведените доводи на страните и данните по делото, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважения, тъй като не са налице предпоставките на закона. Производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е регламентирано от действащия Гражданско-процесуален кодекс като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел, при установяване на определени несъответствия, визирани като отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК, между решението на съда и действителността, да въздейства върху стабилитета на влезлия в сила съдебен акт в установени от законодателя времеви рамки. Законът поставя като процесуална предпоставка за упражняване на правото на отмяна, условието молбата за отмяна да е подадена от лице, което има качеството на заинтересована страна т. е. от лицето чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт и има качеството на надлежна страна в гражданския процес. Отмяната на влязлото в сила решение се иска и може да бъде допусната само на точно, мотивирано посочено основание от кръга на тези, установени в чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Визираните в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази "непълнота на доказателствата по делото" следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина, че не е разполагала с тези доказателства. "Новото обстоятелство"по см. на чл. 303, т. 1 ГПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение на съд, разрешил със силата на присъдено нещо конкретен гражданско-правен спор, следва да съставлява правно-релевантен за делото факт. Според ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС - новооткрито обстоятелство е онова обстоятелство, съществувало преди постановяване на решението, но не е било известно на страната, като незнанието се дължи на обективни причини и като факт, е настъпило до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, завършили с постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Страната -молител следва не е знаела за него при разглеждане на делото, като незнанието не се дължи на нейна небрежност. Това обстоятелство следва е от съществено значение за изхода на делото - т. е. доколкото би било приобщено като доказателство по делото, би обусловило правен резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска. С настоящата молба за отмяна като нови доказателства / несъбрани по делото / и нови обстоятелства се поддържа приложим от съставите на АС-Пловдив двоен стандарт на правораздаване, предвид обстоятелството, че молбата на Ч. М., с която е заявено искането си за поправка на очевидна фактическа грешка в Постановлението от 07.12.2009 г. за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан, е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, въпреки представената съдебна практика на друг състав на АС-Пловдив в обратния смисъл . Настоящият състав на ВКС намира, че релевираното обстоятелство приложим от съставите на АС-Пловдив двоен стандарт на правораздаване, не може да бъде квалифициран като ново обстоятелство, нито представената съдебна практика, която няма отношение към конкретния спор, да бъде приета като ново писмено доказателство, в смисъл на изложеното по-горе. С разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК законодателят визира няколко хипотези на нарушение на правилата за надлежно призоваване на молителя като страната в исковия процес, завършил с решението, чиято отмяна се иска. Първият от тези фактически състави, съставлява хипотеза, когато молителят - като страна по делото, вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото. Правото на участие на едно лице в исковия процес се гарантира на от разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс, обезпечаващи участието на страните в процеса като страна и гарантиращи възможността за упражняване на процесуалните права в рамките на осъществяваната защита като ищец или ответник по делото . От тези категория нарушения са тези, довели до невръчване на препис от исковата молба или до нарушаване правила, осигуряващи надлежната процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание изобщо или в рамката на срока, определен от закона за подготовка на защитата по делото, неправилно връчване на книжата по делото в т. ч. и на обявление за изготвения обжалваем съдебния акт и др. "съответни " правила по новия действащ ГПК. Разглеждането на частните жалби, съгласно чл. 278, ал. 1 изр. първо ГПК се разглеждат в закрито съдебно заседание. Въведената като изключение възможност за разглеждане в открито съдебно заседание е по преценка на съда, когато това е необходимо, поради което евентуалното неудовлетворяване желанието на страната-жалбоподател делото по частната жалба и да се разгледа в открито съдебно заседание не може да се квалифицира като нарушение на процесуално правило, а още по-малко като нарушение правото на защита на страната. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия