Решение № 15835 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10877/2009 г.

Решение № 15835 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10877/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Началника на Митница Пловдив и Директора на агенция митници, подадена чрез процесуалния им представител юрк. Василева, срещу решение № 870/23.06.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1053/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 540/18.03.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0320/21.04.08 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, по делото е установено, че фактура № 05-12-10-VIII (30.12.05 г. с предмет "Международен транспорт част Шеку (Китай) - Солун" с прикрепен към нея касов бон е издадена от "БМД" - ЕООД на "ЗИМ" - ЕООД и е осчетоводена при издателя й. Поради това, законосъобразно при определяне на митническата стойност е прибавена и стойността на транспорта по тази фактура. Неправилни са изводите на съда относно липсата на реквизити на фактурата, като се има предвид принципът за предимство на съдържанието пред формата. Наличието на тази фактура и установеното плащане по нея от страна на "ЗИМ" - ЕООД показват, че не е спазено условието на договора за доставка "DDU - Солун". Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" - ЕООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив оспорва същата чрез процесуалните си представители адв. Рискова и адв. Иванов по съображения, изложени в писмен вид (молба от 02.12.2009 г.). Заинт. страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежни страни, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 540/18.03.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0320/21.04.08 г., с което сумата 1430 лв. по фактура № 05-12-10-VIII (30.12.05 г. с предмет "Международен транспорт част Шеку (Китай) - Солун" е прибавена към митническата стойност по ЕАД № 3000/4-74375/22.12.05 г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от Закона за митниците (ЗМ) и са определени на "ЗИМ" - ЕООД допълнителни задължения в общ размер 390 лв., от които мито - 87 лв. и ДДС - 303 лв. ведно със законната лихва от 22.12.05 г. до датата на плащането. За да отмени решението на Началника на Митница Пловдив, административният съд е изложил следните съображения: По делото между страните не съществува спор, че "ЗИМ" - ЕООД е осъществило внос на стоки от Китай, описани в процесния ЕАД. Спорът е относно това дали транспортните разходи Шеку - Солун, установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. Видно от договора с дата 20.01.2004 г., сключен между жалбоподателя и "Гуангдонг Кингкий Внос и Износ Ко." ЛТД, доставчикът се задължава да осъществи доставката на стоките - пластмасови играчки от Китай при условие "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в самата фактура за продажбата на стоките и е посочено в оформения от жалбоподателя ЕАД в клетка 20 "Условие на доставката", но не е съобразено от митническите органи. От събраните по делото доказателства не се установява плащането по процесната фактура да е осъществено от "ЗИМ" - ЕООД. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, изводите, до които е достигнал съда, са неправилни, основани на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Митническите органи не оспорват, че съгласно сключения между "ЗИМ" - ЕООД и "Гуангдонг Кингкий Внос и Износ Ко." ЛТД на 20.01.04 г. договор, продавачът е поел задължението да достави на българското дружество пластмасови играчки при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, описани в търговска фактура № КМ05441-2 от 06.11.05 г. и предмет на вноса по ЕАД № 3000/4-74375/22.12.05 г., от Шеку (Китай) до Солун. В хода на проверката в рамките на последващ контрол по реда на чл. 84а и следв. от ЗМ на "ЗИМ" - ЕООД, видно от основния и допълнителен доклад, е установено, че от страна на "БМД" - ЕООД са представени справки-извлечения от счетоводните регистри по партидата на "ЗИМ" - ЕООД, както и фактури за морско навло и сухопътен превоз и въз основа на тези документи митническите органи са констатирали различието между декларирания транспорт в размер на 620 лв. по фактура № 05-12-10-I от 19.12.05 г. с предмет : "Част от международен превоз Солун-Пловдив" и реално заплатения от "ЗИМ" - ЕООД на "БМД" - ЕООД - 2050 лв., като разликата от 1430 лв. е по фактура № 05-12-10-VIII /30.12.05 г. с предмет "Международен транспорт част Шеку (Китай) - Солун". Фактура № 05-12-10-I от 19.12.05 г. с предмет: "Част от международен превоз Солун - Пловдив" на стойност 620 лв. (също без подпис на получателя) е намерила отражение в счетоводството и на "ЗИМ" - ЕООД и плащането по нея от страна на това дружество не е спорно. Втората фактура, според допълнителната ССЕ, не е отразена по неговите счетоводните сметки и регистри. От първото заключение, изготвено след проверка в счетоводството на "БМД" - ЕООД, се установява следното: Във връзка с осъществен транспорт на стоките с контейнер GESU 4763915, внесени с процесния ЕАД, от "БМД"-ЕООД са издадени на "ЗИМ" - ЕООД и осчетоводени две фактури - фактура № 05-12-10-I от 19.12.05 г. с предмет: "Част от международен превоз Солун - Пловдив" на стойност 620 лв. и фактура № 05-12-10-VIII/30.12.05 г. с предмет "Международен транспорт част Шеку (Китай) - Солун" на стойност 1430 лв. Стойностите и по двете фактури са отразени по дебита на сметка 502 "Каса във валута" и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги". Двете фактури са намерили отражение по сметка 411 "Клиенти" по партидата на "ЗИМ" - ЕООД. Плащанията са осъществени в брой и са съставени приходни касови ордери. Транспортът от Китай до Солун на посочения контейнер е заплатен от "БМД" - ЕООД по Delit note № 5931 от 28.12.05 г. (пристанищни разходи), а транспортът от Солун до Пловдив е заплатен от "БМД" - ЕООД на ЕТ "Парапас - Николай Парапанов" по фактура № 4292/19.12.05 г. Процесната фактура е представена в оригинал (л. 161). Тя съдържа всички изискуеми съгласно ЗСч. реквизити и към нея има прикрепен фискален бон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. (отм. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.06 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същата наредба, касова бележка (фискален бон) се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон; издаването на ПКО от същата дата, според който сумата е платена от "ЗИМ" - ЕООД, както и счетоводното отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ" - ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество" - ЕООД - София, доказват обстоятелството, че транспортните разходи от Китай до Солун са заплатени от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ" - ЕООД не представя платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от "Гуангдонг Кингкий Внос и Износ Ко." ЛТД в изпълнение на поетото от това дружество задължение, съгласно договора от 20.01.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството-получател на разходите за транспорт, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, т. е. от Китай до Солун, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Следва да бъдат споделени като правилни изводите на съда относно приложимостта на Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., както и че последващият контрол е осъществен по реда, регламентиран в ЗМ, а обжалваното решение е издадено на посочените в него правни основания - чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а", чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 202, ал. 2 и чл. 203, ал. 1 от ЗМ, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. С оглед на изложеното, решение № 870/23.06.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1053/2008 г., на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив срещу решение за промяна на митническа стойност № 540/18.03.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив. При този изход на делото на касаторите и ответници в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, искането за което е заявено от процесуалния представител на страните своевременно. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение