Решение № 3944 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2011 г.

Решение № 3944 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, гр. София против решение № 3973/15.08.2011 г. по адм. дело № 3165/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Ангел Гинев Иванов, от гр. София счита същата за неоснователна, но излага съображения за недопустимост на съдебното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 3973/15.08.2011 г. по адм. дело № 3165/2011 г. Административен съд София - град е отменил по жалба на Ангел Гинев Иванов, от гр. София заповед № 92-ЗСП-15/17.02.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин. Разделил е на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК производството като е обособил в самостоятелно дело предявения иск по чл. 204, ал. 1 от АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е правилно. Оспорената заповед № 92-ЗСП-15/17.02.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин е издадена на основание чл. 91, ал. 1 от АПК при наличието на предходна заповед № 92-ЗСП-15/28.01.2011 г. на същия административен орган, постановена по същата молба - декларация вх. № 92-ЗСП-15/10.01.2011 г. И с двете заповеди е постановен отказ за отпускане на еднократна помощ за 2011 г. по чл. 16 от ППЗСП на едно и също заявено основание. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК - допустимостта на административното производство е обусловена от липсата на друго висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване на индивидуалния административен акт. Издаденият повторен отказ е недопустим и като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, законосъобразно е отменен от административния съд. В случая, че административният орган е целял допълване на заповед № 92-ЗСП-15/28.01.2011 г., той е следвало да реализира тези си правомощия по реда на чл. 62, ал. 1 от АПК. Липсата на фактически основания в тази насока са подробно аргументирани от Административен съд София - град и се споделят от настоящата инстанция, макар и да не касаят пряко предмета на спора. Последният е точно дефиниран с оглед заявените от жалбоподателя в първоинстанционното производство фактически основания и петитум и атакуваното съдебно решение е допустимо. По изложените съображения не са налице наведените с касационната жалба основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение