Решение № 4855 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2023 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 от ДОПК във връзка с чл.208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на дирекция ОДОП гр. Варна срещу решение 1409/25.10.2023 г., поправено с решение 1553/10.11.2023 г. постановени по адм. д.1680 по описа на Административен съд гр. Варна за 2023 г. С атакуваното решение е изменен ревизионен акт /РА/ Р-03000322003975-091-001/24.04.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, в която с решение 122/10.07.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Варна и на Газ Флоу контрол АД са определени задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 14 827.61 лв. и съответните лихви. Според изложеното в касационната жалба решението е неправилно. Налице са всички основания за неговата отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът поддържа, че спорът по между страните е по отношение степента на завършеност на процесния обект към момента на продажбата му и възможността определения от експерт-оценителя процент да бъде коригиран при административното обжалване. Липсва спор относно приетото в хода на ревизията, че е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16 ЗКПО. Страните поддържат две различни становища по отношение на вида и обема на извършените СМР в процесния обект към датата на продажбата м.06.2018 г. Съгласно приложения по делото акт обр.14 за приемане на конструкцията е видно, че тя е изпълнена в съответствие с проектната документация. През м. януари община Бургас издава удостоверение по чл.181, ал.2 от ЗУТ, с което удостоверява, че процесната сграда, с административен адрес: гр. Бургас, ул. Хан Крум, 15А е изпълнена в груб строеж. Неправилно съдът е приел, че оценителят на имотите е определил степен на завършеност, съгласно изпълнените проекти и СМР. Такива констатации в изготвената експертиза липсва. Поради което изводите на съда са необосновани и неподкрепени с доказателствата по делото. В решението, с което е изменен ревизионния акт е съобразена разпоредбата на чл.12 от приложение 2 на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Съгласно предвиденото в нормата СМР изпълнени до 63 % могат да се третират като груб строеж, а всичко изпълнено над тази граница се облага на 100 %. Нещо повече при извършеният административен контрол органът е приложил по-благоприятната оценка, която е предоставена от ревизираното лице при определяне на задълженията. Като е намалил процента на СМР и по този начин е определил по ниска пазарна стойност на продадения имот, първоинстанционният съд е постановил неправилно. По тези съображения се иска съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на спора, с което подадената жалба да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски в размер на 17 975.74 лв. за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса, определени при материален интерес 108 446.69 лв. Ответникът Газ Флоу Контрол АД, в писмен отговор по касационната жалба поддържа, че е неоснователна. Намира постановеното решение за правилно и моли подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена. Касаторът не е посочил конкретни пороци на решението, а само общо твърдение, че същото е неправилно. Съдът е разгледал и обсъдил в пълнота всички правни факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на спора. Използването на нормите регламентирани в чл.12, ал.1 от Приложение 2 към ЗМДТ, за определяне на пазарна цена на сграда и прилагането й за извършване на облагане по ЗКПО е недопустима и е в нарушение на основан принцип валиден във всяко производство провеждано по ДОПК принципа на обективността по чл.3, ал.2 ДОПК, който изисква актовете по ДОПК, да се основават на действителните факти от значение за случая. Моли, решението на бъде оставено в сила, както и да не бъдат уважавани претенциите на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 17 957.74 лв., а същите да бъдат определени в по-малък размер по реда на Наредбата за предоставяне на правна помощ. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. АС гр. Варна правилно е издирил и приложил закона. Взел е предвид релевираните за спора факти и обстоятелства, установени въз основа на събраните по делото доказателства. Въз основа на доказателствения материал и правилната му преценка поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е извел обосновани фактически и правни изводи. Постановеното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Варна е бил ревизионен акт Р-03000322003975-091-001/24.04.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, изменен с решение 122/10.07.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Варна, като на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 81 504.57 лв. главница и лихви в размер на 26 942.12 лв., от които за внасяне главница 64 605.60 лв. и лихви 26 942.12 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в обжалваната му част първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Газ флоу контрол АД е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот през 2017 г., а на 12.06.2018 г. е финализирал продажбата съгласно приложен по делото нотариален акт. Според съдържанието на документите дружеството е прехвърлило правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 07079.613.326 по Кадастралната карта и кадастрален регистър /КККР/ на гр. Бургас с площ от 492 кв. м. , както и самостоятелен обект находящ се в него с административен адрес: гр. Бургас, ул. Хан Крум, 15А. Сделката е сключена при продажна цена 500 000 евро. В хода на ревизията е установена пазарна цена на недвижимия имот/земя и сгради/ към датата на извършената продажба. Възложена е експертиза и пазарната цена е определена на 3 073 200 лв. Органите по приходите са приели, че е налице сделка сключена с цел избягване на данъчно облагане и на основание чл.16, ал.1 от ДОПК, е извършена корекция на СФР на дружеството за 2018 г., като същият е увеличен със сумата от 2 155 915.74 лв. /разликата между продажната цена и пазарната такава определена с експертизата/. Определен е за внасяне допълнително корпоративен данък за 2018 г. в размер на 198 692.61 лв. главница и лихви в размер на 82 859.71 лв. Органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл.16, ал.1 ЗКПО, тъй като продажната цена е два пъти по ниска от установената пазарна. За да приложи чл.16 ЗКПО в ревизионното производство органът следва да е определил пазарните цени по някой от методите в Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. От изготвената в ревизионното производство експертиза е видно, че са използвани пазарни аналози от офертни цени и оценката е завишена. Вещото лице е приело, че процесната сграда е напълно завършена. Методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага при съпоставими обекти със сходни характеристики. С жалбата пред административния орган е приложена оценка от експерт оценител, която е изготвена според Наредба Н-9/14.08.2006 г. Органът е приел заключението като компетентно по отношение на установените СМР и тяхното изпълнение с оглед проектите, но не и относно определената степен на завършеност на обекта към м.06.2018 г. в размер на 40.72%. Определил е данъкът при степен на завършеност на сградата съобразно нормативно заложения при завършен груб строеж 63% съгласно Приложение 2 към ЗМДТ. С решението на директора на дирекция ОДОП гр. Варна е намален размерът на определените задължения за корпоративен данък за 2018 г., като са определени за внасяне главница 64 605.60 лв. и лихви 26 942.12 лв. При извършената от съда проверка на ревизионния акт е прието, че е издаден от компетентен орган , при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма. Относно материалната законосъобразност, съдът е възприел изводите на органите по приходите, че се касае за сделка сключена при условията на чл.16, ал.1 от ЗКПО, но неправилно е определен размерът на данъка. Неприложима в случая е разпоредбата на чл.12, ал.2 от Приложение 2 към ЗМДТ, тъй като по този ред се изготвя данъчната оценка на имотите. Според съда това е неправилно тъй като не се касае за изготвена данъчна оценка, а за определяне на пазарни цени. Съдът е приложил е установения от вещото лице процент на завършеност на сградата и е намалил установеното на ревизираното дружество задължение. Определеният от съда за внасяне корпоративен данък за 2018 г. е в размер на 14 827.61 лв. Решението е правилно. Направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни. Решаващият състав, въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че ревизионният акт е незаконосъобразен. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка по спора е изяснена правилно. При извършена проверка от настоящия касационен състав се установява, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилно е приложен и материалния закон. В хода на ревизионното производство е приложена разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗКПО, съгласно която когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Между страните липсва спор относно обстоятелството, че сделката е сключена при по-ниски от пазарните цени и е приложима разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗКПО. Спорният въпрос пред АС гр. Варна е бил относно това дали може административния орган да определи по-висок процент на завършеност от посочения от вещото лице по изготвената експертиза. Правилни са изводите на съда, че заключението на вещото лице приложено при обжалване на ревизионния акт е изготвено при спазване изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006 г. Това обстоятелство не се оспорва от административния орган, който го е възприел и приложил при постановяване на решението от горестоящия административен орган. Допуснатото нарушение е свързано с това, че заключението не е възприело заключението в цялост. Доказателствата, въз основа на които се определя пазарната оценка на недвижимия имот не могат да се ценят частично и избирателно. След като се възприема изготвената експертиза като компетентна и при спазване правилата и определените методи на Наредба Н-9/2006 г., то не може да се определи нов процент за изпълнение на строителството и съответно на облагането. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че етапите на завършване на строителството се установяват със съставените по реда на Наредба 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /обн., ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г. с последващи допълнения и изменения/, актове за строителство, които имат характера на официални удостоверителни документи. По делото е приложено удостоверите за степен на завършеност на обекта по чл.181, ал.1 от ЗУТ, а съдът е направил анализ на установените като завършени СМР към момента на извършването на продажбата месец юни 2018 г., като е съобразил ползваната от административния орган експертиза. В тази експертиза вещото лице е използвало приложимите методи на Наредба Н-9/2006 г. и е определило както степента на завършеност на обекта така и неговата пазарна стойност. По тази причина не може да бъде приложен друг процент на завършеност. Експертизата или се кредитира или не. Споделят се и изложените мотиви от съдебното решение съгласно които определения процент на завършеност по чл.12, ал.2 на Приложение 2 от ЗМДТ е неприложим. Съгласно чл.16, ал.1 ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Следователно, за да бъде приложена разпоредбата от значение са пазарните цени, при които се сключват обичайни сделки от същия вид. Разпоредбата на която се позовава административния орган е относима към определяне на данъчна оценка. Изложеното в касационната жалба на практика представлява възражение срещу определения процент на завършеност на обекта от експерта, а това е недопустимо, тъй като самият орган се е позовал на тази оценка при определяне на задълженията за корпоративен данък. По изложените съображения първоинстанционният съд обосновано е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и неправилно са определените задълженията на дружеството за корпоративен данък за 2018 г. Във връзка с гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение като валидно, допустимо и правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото на касатора не се дължи присъждане на разноски, а от ответника по касация не е направено искане за присъждане на такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение