Решение № 8259 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14407/2011 г.

Решение № 8259 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14407/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу решение № 404/18.10.2011 г., постановено по адм. дело № 446/2011 г. по описа на Административен съд /АС/ - Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага в жалбата си подробни съображения в подкрепа на наведените касационни оплаквания. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли в цялост жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Линдзи" ЕООД гр. Плевен, чрез адв. А. Стойкова, процесуален представител на управителя, изразява в писмен отговор и в съдебно заседание становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита същата за основателна само по отношение на отменения РА в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставка от "Викинг Компютърс" ЕООД. В останалата част намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид оплакванията и становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК. С обжалваното съдебно решение на АС Велико Търново е отменен ревизионен акт /РА/ № 151003447/19.01.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 159/23.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /Д"ОУИ"/ Велико Търново, с който РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит, както следва: 1/за д. п. м. април 2010 г. - в размер на 20200 лв. по фактура, издадена от "Викинг компютърс" ЕООД гр. Казанлък и 2/ за д. п. м. юни 2010 г. - в размер на 3106,67 лв., частично по фактура, издадена от "Рипсимия-ГД" ЕООД гр. Плевен. За да отмени РА в частта за д. п. м. април 2010 г., АС В. Търново е приел, при съвкупна преценка на доказателствата събрани в хода на ревизионното производство, както и в хода на съдебното производство, вкл. и заключение на приета съдебно-счетоводна експертиза, че доставката е реална, редовно осчетоводена при доставчика и получателя. Изводите на съда са правилни - обосновани и законосъобразни. Не са налице наведените касационни оплаквания. Оплакванията касаят доказателствената сила на представените частни документи, изходящи от съконтрахентите по сделката и от предходния доставчик на доставчика "Викинг компютърс" - договори за покупко- продажба и договор за наем, както и приемо-предавателни протоколи. Според касатора тези документи са съставени с цел имитиране на настъпило данъчно събитие, съдържат противоречия и несъответствия, поради което не са годни доказателства. Счита също така за недоказано, че стоката, предмет на доставка - фитнес уреди - се ползват или ще се ползват за облагаеми доставки от получателя, тъй като последният ползва само малка част от фитнес зала, няма данни да е развивал дейност или да има издадено разрешение на негово име за осъществяване на дейност във фитнес зала. Предмет на доставката по процесната фактура са стоки - фитнес уреди. Фактурата е издадена преди регистрацията на получателя по ЗДДС и на основание чл. 74, ал. 1 ЗДДС, след регистрацията на дружеството по ЗДДС, е включена в СД за първи отчетен период. Не е било спорно и е установено въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че осчетоводяването на фактурата е редовно и при двете страни по сделката. Спорът по делото е бил относно реалността на извършената доставка, прехвърлянето на право на собственост върху стоката, като предпоставки за настъпване на данъчно събитие и правомерно начисляване на данъка. Доказателствената тежест за установяване на горното е върху ревизираното лице и получател по сделката, като лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит. Съдът е направил цялостен анализ на събраните доказателства и е достигнал до извода за установена реалност на доставката. Решението е обосновано. Налице са установени данни за плащането на стоките, наличността на стоките при доставчика, съхранението им при получателя, наличността им и към момента на проверката в наето помещение - "салон за красота". Съдът е изложил законосъобразни мотиви и по наведените като касационни оплаквания съображения на приходните органи относно редовността на документите. В тази връзка следва да се допълни принципно, че при действието на ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. произходът на стоката и установяването на прехвърляне на право на собственост между прекия доставчик и неговия предходен такъв са обстоятелства, чието установяване е от значение при преценка реалността на доставката, но от друга страна неустановяването на тези обстоятелства не е абсолютно и самостоятелно основание за извода, че липсва осъществена доставка. Значението на тези обстоятелства е конкретно с оглед характера, вида на доставката и най-вече установената й наличност при получателя. В случая е установено, че стоките са налични при получателя и са доставени от прекия му доставчик, поради което произходът им от предходен доставчик е ирелевантен. Относно истинността на оспорените приемо-предавателни протоколи са събрани доказателства като свидетелят Т. Чакъров, управител на доставчика, който установява подписа си, както и че е действал не в лично качество, а като представител на дружеството. Писмен договор за покупко-продажба не е условие за действителност на сделката за продажба на движими вещи, поради което наличието му е ирелевантно. Едва в касационната жалба се навежда като основание за отказа за признаване на данъчен кредит липсата на данни за използване на стоките за последващи облагаеми доставки. При събраните доказателства това твърдение е недоказано. Доставените уреди се намират в нает обект, с предназначение "салон за красота", което предполага използването им по предназначение от получателя им. Липсата на данни за плащане на наемната цена или за развивана дейност от получателя, към момента на извършване на ревизията, не налага обратен извод. Предвид изложеното, касационният съд намира решението на АС Велико Търново в тази му обжалвана част за законосъобразно и обосновано, поради което счита, че същото следва да се остави в сила. За да отмени РА в частта за д. п. м. юни 2010 г., АС В. Търново е приел, при съвкупна преценка на доказателствата събрани в хода на ревизионното производство, както и в хода на съдебното производство, че не е установена надлежно пазарна цена автомобила, предмет на доставката по фактура от м. юни 2010 г., различна от цената, която е фактурирана. Фактическата обстановка не е била спора досежно сключения договор за покупко-продажба на товарен автомобил между ревизираното лице като получател и "Рипсимия-ГД" ЕООД като доставчик, съгласно фактура от 29.06.2010 г., при цена 30 000 лв. Двете страни са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "ж" вр. с § 1, т. 4, б. "д" ПЗР ДОПК и с оглед предоставен заем от доставчика на получателя на 30.03.2010 г. в размер на 120 000 лв. Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС данъчната основа на сделката е пазарната цена при сделки между свързани лица. В случая приходните органи са приели, че пазарната цена е различна от фактурираната, позовавайки се на сделка със същия товарен автомобил, сключена няколко дни по-рано между физическото лице Тони Петков като продавач и "Рипсимия-ГД" ЕООД като купувач, при която цената е 11 360 лв. Съдът е приел, че пазарната цена не е надлежно установена без използване на специални знания като на заключение на ревизиращите органи недопустимо е приравнено на експертно мнение, не са приложени методите за определяне на пазарните цени, установени в § 1, т. 10 ПЗР ДОПК. Изводите на съда са принципно правилни. Съдът обаче е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е изяснил спора от фактическа страна в тази му част, относно пазарната цена на автомобила, определена надлежно съобразно методите за това. Съдът е следвало да укаже на страните, че за обстоятелствата, относими към определяне на пазарната цена и от значение за спора, не сочат доказателства, а като инстанция по съществото на спора, е следвало да прояви процесуална активност и да назначи, вкл. и служебно, експертиза относно пазарната цена, определена по методите, установени в § 1, т. 10 ПЗР ДОПК. Предвид изложеното решението в тази му част следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, вкл. и за изясняване на спора от фактическа страна иде, относно пазарната цена на доставката на товарен автомобил, чрез използване на специални знания за това. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и за разноските по водене на делото във ВАС. Съобразно частта на решението, която се оставя в сила и материалният интерес по РА, се дължат и разноските в първата инстанция. Решението следва да се остави в сила относно постановени разноски в размер от 2220 лв. Водим от горното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК