Решение № 765 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 675/2019 г.

ВАСV отделение16.01.2020 г.докладчик Емил Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2048 от 05.12.2018 г. по адм. дело № 548/2018 г. на Административен съд Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 765 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 675/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Китанов, лично и чрез процесуален представител, против решение № 2048 от 05.12.2018 г. по адм. дело № 548/2018 г. на Административен съд Благоевград /АС-Благоевград/, с което жалбата на Китанов против заповед № 244 з-1278/13.06.2018 г. на директора на ОДМВР-Благоевград, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение в МВР, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган /по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи/, в предвидената от закона писмена форма. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се кредитират доводите в касационната жалба и писмената защита за допуснати нарушения на чл. 210 ЗМВР. Правилно АС-Благоевград е приел, че оспореният акт съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити. В акта са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Действително в заповедта като част от описаните обстоятелства е посочено образуваното досъдебно производство- сл. д. № 5/2017 г. по описа на ОСлО- Благоевград, по което Китанов е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 НК, но това не променя факта, че в заповедта извършените деяния от Китанов са описани подробно, включително състава на кое дисциплинарно нарушение е осъществен с тези деяния и какво е предвиденото дисциплинарно наказание за всяко от деянията. Очертаният състав не покрива този на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Силанието на касатора да докаже, че фактическо основание за образуване на дисциплинарното производство е извършено престъпление/без да има влязла в сила присъда/ не намира опора в установените факти по делото. Основание за иницииране на процесното дисциплинарно производство в случая не са данни за влязла в сила присъда, с която касатора е осъден за умишлено престъпление от общ характер, а такива за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, съдържащи се в постъпилото в ОДМВР-Благоевград писмо от РП-Благоевград. В този смисъл неотносими към проведеното по реда на ЗМВР дисциплинарно производство са сочените от касатора норми на чл. 31, ал. 1 КРБ и чл. 16 НПК. Реализираната в процесния казус дисциплинарната отговорност е независима от наказателната– принцип, отразен в нормата на чл. 203, ал. 3 ЗМВР. На следващо място правилен е извода на първостепенния съд, че оспорения акт е издаден при спазване изискванията на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Мотивите, изложени в тази насока от АС-Благоевград се споделят изцяло от настоящата инстанция. Визираната от касатора норма на чл. 195, ал. 1 ЗМВР в случая е неприложима, защото се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина, а фазата на образуваното досъдебно производство спрямо Китанов и неговия ход са обстоятелства неотносими към процесния казус. Споделя се заключението на административния съд за спазена процедура, вкл. по чл. 207 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОДМВР-Благоевград съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Оспорващият е запознат със заповедта за образуване и с последващите заповеди от 08.03.2018 г., 04.04.2018 г. и 26.04.2018 г. за удължаване срока за приключване на дисциплинарното производство. На същия е дадена възможност да се запознае с изготвената обобщена справка УРИ 1899 р-6514/23.04.2018 г., да участва в проведеното дисциплинарно производство, самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения, включително да даде допълнителни обяснения или възражения след запознаването си с обобщената справка. В проведеното производство по чл. 207 от ЗМВР с оглед данните за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 207, ал. 1 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обобщение на установените факти и обстоятелства в това производство е направено съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР в цитираната обобщена справка, за възможността за запознаването с която както се отбеляза по-горе касатора е надлежно уведомен. На П. Китанов на осн. чл. 207, ал. 11 от ЗМВР е връчена покана /в хипотеза на отказ/ за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, с посочен в справката 24 часов срок за даване на допълнителни сведения или възражения пред наказващия орган. Служителят не се е възползвал от даденото му право /видно от протокол от 04.05.2018 г. /, поради което следва да се приеме, че разпоредбите на чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР, както и на чл. 206, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 207, ал. 10 и ал. 11 от с. з. са спазени. Съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становище на ДРО от 09.05.2018 г. до директора на ОДМВР-Благоевград за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на касатора, след което е издадена процесната заповед на налагане на дисциплинарно наказание. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на касатора са допуснати посочените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Според цитираната разпоредба като дисциплинарно нарушение е определено неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В конкретния случай е безспорно установено, че П. Китанов е изготвил и подписал докладна записка № 785200-1848/25.06.2016 г., отразеното в която не отговоря на истината, с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези неверни обстоятелства пред органите по приходите НАП София, офис Благоевград за прекратяване на преписка и проверка по повод искането им за извършване проверка по ДОПК. Китанов на 07.11.2017 г. в дома на семейство Стреяневи, в [населено място], в присъствието на мл. експерт С. Гяурски, в качеството му на полицейски орган, извършващ по надлежния ред проверка на възникнал инцидент в ресторант "Бохеми", при който е пострадал А. Стреянев, е опитал да повлияе на пострадалия чрез съпругата му П. Стреянева, за да не подава писмена жалба за инцидента срещу извършителя- А. Георгиев, като е указвал на съпругата П. Стреянева, за да напише писмено сведение, което А. Стреянев да подпише и в което да посочи, че няма претенции за случилия се инцидент и че няма да подава жалба, за да приключи случая. П. Китанов е привлечен като обвиняем за осъществен състав на престъпление за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 НК. На лицето е определена мярка за неотклонение "задържане под стража", в последствие изменена в "домашен арест". Горните обстоятелства с станали достояние на служители на МВР, на трети лица, и са отразени в средствата за масова информация. Без значение за проведеното дисциплинарно производство е по какъв начин тази информация е достигнала до средствата за масово осведомяване. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 83 и т. 84 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ подробно описани от АО и от решаващия съд/, при което е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за всяко от деянията. При тези факти противно на твърдяното от касатора не са налице "общотеоретични" разсъждения в обжалваното решение на АС-Благоевград, а правилни и обосновани изводи, че е налице поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на държавната служба, защото деянията са станали е достояние на други лица, при което са създадени определени негативни нагласи относно наказаното лице като служител на МВР, съответно за дейността на министерството, и полицейската институция е застрашена с намаляване на доверието от страна на обществото, т. е. налице са тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за нарушение разпоредбите на чл. 206, ал. 3 и чл. 207, ал. 3 ЗМВР. В случая за разкриване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства, дисциплинарно разследващият орган е извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, и няма данни по делото при осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно разследващите органи да са действали незаконосъобразно или да не са действали независимо. В този смисъл както се отбеляза по-горе без значение за хода на дисциплинарното разследване е фазата, на която се намира воденото срещу касатора досъдебно производство. Не се кредитират доводите на касатора за необсъждане от първостепенния съд на доводите в жалбата за неизпълнение изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Съдът е обсъдил това възражение като е изложил мотиви за правилно приложение от АО на цитираната по-горе материалноправна разпоредба, като тези мотиви се споделят от настоящия касационен състав. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Благоевград е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително показанията на свидетелите Попниколов и Развигоров. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани в настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

1