Решение № 7440 от 26.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуални представители юрк. Лефтерова и юрк. Тренева, срещу Решение 5338 от 08.09.2021 г., постановено по адм. дело 2135/ 2020 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се потвърди оспореното пред съда решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Овергаз мрежи АД, със седалище и адрес на управление гр. София, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и счита обжалваното решение за неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалбата на Овергаз мрежи АД Решение Ц-5/30.01.2020 г. на КЕВР, с което по т. I са утвърдени, считано от 01.02.2020 г. на Овергаз мрежи АД цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за продажба на природен газ от краен снабдител и цени за присъединяване на клиенти към газоразпределителната мрежа на следните лицензирани територии: Столична община (в т.ч СОР Банкя) и община Божурище, Изток, Запад, Север и Юг за периода 2020 г. до 2024 г. и е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване с дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, същото е издадено в предвидената от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК. Решението е мотивирано, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановено в нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател КЕВР за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правото на участие на тази страна в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, решението е мотивирано съгласно законовите изисквания. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Наредба 2 от 19.03.2013 за регулиране на цените на природния газ (НРЦПГ) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2019 г., в сила от 03.12.2019 г.), на която се основава оспореното пред съда решение, Комисията определя нормата на възвръщаемост на капитала чрез модела за оценка на капиталовите активи и въз основа на данни от: международно признати източници на информация относно отраслов безлостов коефициент за страните - членки на Европейския съюз, обща пазарна рискова премия за република България, формирана като сума от базовата рискова премия за развити пазари и премията за специфичния за държавата риск; данни на Българската народна банка относно безрисковата норма на възвръщаемост при използване на дългосрочния лихвен процент за оценка степента на конвергенция като средна стойност за 12-месечен период преди месеца на оповестяване на предложението за цени. Правилно е прието в обжалваното решение, че в оспорената му част решение на регулатора е неправилно. Това е така, защото КЕВР не е съобразила законовото изискване да бъдат използвани данни от международно признати източници на информация относно безлостов коефициент в за страните-членки на Европейския съюз, а е приложила такъв за страните от Западна Европа използвайки сайта на проф. Дамодаран, в които са публикувани безлостови коефициенти за различни региони в световен мащаб - Съединените щати, Западна Европа, Източна Европа и Русия, Япония, но не и такъв за страните - членки на Европейския съюз. От заключението на вещото лице, което е прието и не е оспорено от страните, е установено, че използваният от КЕВР международно признат източник на информация не е единствения наличен, въз основа на което следва да се направи извод, че административният орган не е бил възпрепятстван при определяне на нормата на възвръщаемост на капитала за регулаторния период да използва такъв, който да отговаря на предвидения в закона критерий. Прилагането на противоречиви критерии, които не отговарят на законовото изискване на чл. 13, ал. 5 от НРЦПГ, водят до незаконосъобразност на решението на КЕВР. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски в размер на 1 800 лева, заплатени изцяло по банков път, видно от представен по делото Договор за адвокатски услуги от 16.02.2022 г., фактура 0000000196 и платежно нареждане с уникален регистрационен номер 220224STIC041239 е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение