Решение № 3217 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16730/2013 г.

Решение № 3217 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16730/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравно осигурителна каса /РЗОК/ Пазарджик чрез процесуален представител юрисконсулт против решение № 636 от 08.11.2013 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 615/2013 г. С него се отменя писмена покана изх. № 13/29-02-816 от 15.07.2011 г. на директора на РЗОК Пазарджик. Поддържат се доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на решението - основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. От съдържанието на жалбата се установява, че се поддържа довод за необоснованост на решението с оглед на събраните по делото доказателства и изводи при липса на мотиви. Ответникът, МБАЛ "Събо Николов" ЕООД взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от представляващия МБАЛ "Събо Николов" ЕООД срещу цитираната писмена покана. С нея се разпорежда внасяне на сумата 1155 лева за дейност месец юни 2010 г. отчетени по спецификация на ЛЗ на БП МБАЛ"Събо Николов" ЕООД и с фактура № 18/07.07.2010 г. заплатена на 12.08.2010 г. и на 18.01.2011 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на поканата поради нарушение на административно производствените правила, изискванията за форма и противоречие с материално правни разпоредби. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. От фактическа е установено, че въз основа на заповед № РД-09-1319/25.11.2010 г. на директора на РЗОК Пазарджик е извършена медицинска проверка на МБАЛ "Събо Николов" ЕООД изпълнител на медицинска помощ по договор с НЗОК № 13/РД-29-411/01.02.2010 г. Проверката е приключила с констатации възприети в мотивите на писмената покана изразяващи се в това, че за един случай с пациент Дела Добрева с период на хоспитализация 16.06.2010 г. - 24.06.2010 г. на 28.06.2010 г. по клинична пътека КП 91 постъпва в друго лечебно заведение за болнична помощ по КП 98 което по справка л. 44 е УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД Пловдив. Друг случай е с пациент Ненка Зубева с период на хоспитализация 03.06.2010 г. до 11.06.2010 г. по КП № 91 която в рамките на 30 дни е хоспитализирана втори път по тази КП в друго лечебно заведение УМБАЛ "Свети Георги " ЕАД Пловдив и трети случай с пациент Нонка Раленкова с период на хоспитализация 01.06.2010 г. - 05.06.2010 г. и в рамките на 30 дни е хоспитализирана втори път по тази клинична пътека в друго лечебно заведение СБАЛАГ "Майчин дом" ЕАД София. Съдът е изискал от другите лечебни заведения информация за процесните три случая която не е потвърдена от приложените по дело отговори. За възстановяване на сумата административният орган е приел, че има нарушение по чл. 222 НРД 2010 г- за един случай и по чл. 227 НРД 2010 г. който гласи че когато в срок от 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата клинична пътека в същото или друго лечебно заведение НЗОК заплаща само един от случаите след провеждане на последващ контрол. Аналогична е разпоредбата на чл. 222 НРД 2010 г. по отношение на лечението на съпътстващите заболявания. При липса на мотиви защо сумата се търси от първото лечебно заведение и при липса на данни за последващ контрол и при информация опровергаваща констатациите в писмената покана съдът е отменил административния акт. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържа основание за недопустимост на решението но никакви съображения не са изложени в нея за да бъдат проверени, а от служебната проверка на обжалваното решение не се констатират основания за отмяна на решението като нищожно и недопустимо. При извършената проверка за правилността му също не се констатират основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдът при разглеждане на жалбата по същество е установил, че двама от пациентите не са постъпили в сочените други лечебни заведение за последващо лечение, а третият пациент е постъпил на лечение в друго лечебно заведение без да има установени нарушения за това. При тези доказателства констатациите в писмената покана се опровергават и в доказателствена тежест на органа издал акта е да докаже съществуването на фактическите и правни основания за издаване на писмената покана което не е направено в съдебното производство по същество на спора. За един от пациентите е установено, че е постъпил за лечение в рамките на 30 дневния срок в друго заведение но по отношение на него няма извършен последващ контрол и не са изложени мотиви писмената покана като резултата от такъв контрол за наличие на основанията за възстановяване на сумите. Последващият контрол е в изпълнение на изискването да се установи в кое лечебно заведение е извършено или не е било извършено адекватно лечение което е в пряка връзка с неоснователно изплащане на сумите, които подлежат на възстановяване. Такъв контрол по делото не се установява да е бил извършен и за трите случая предмет на спора поради което съдът правилно е приел че при издаването на обжалваната писмена покана са нарушени административно производствените правила с последица нарушение и на материалния закон - основания по чл. 146 за отмяна на акта като незаконосъобразен. В касационната жалба се поддържат неоснователни доводи за необоснованост на решението. Видно от събраните доказателства изводите от фактическа и правна страна са съответни на доказателствата по делото. Доводите за липса на мотиви са неоснователни тъй като изводите на съда се основават на доказателствата по делото обсъдени в тяхната съвкупност. Доводите в касационната жалба, че следва да бъдат направени други изводи от приложените по делото доказателства, че има извършен последващ контрол следва да бъдат подкрепени с мотиви на административния акт каквито не се констатират. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение