Решение № 11993 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4534/2012 г.

Решение № 11993 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4534/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "Диагностично-консултативен център - 17 - София" ЕООД, със седалище в гр. София, против протоколно решение от 14.02.2012 г., постановено по адм. д. № 5178/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 228 от 13.10.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация и е осъдено да заплати разноските по делото. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт с твърдение за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или, алтернативно, произнасяне по съществото на спора с прогласяване нищожността на оспорения административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Ответницата - Стефка Ангелова Василева, чрез пълномощника си, счита съдебното решение за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна по наведените в нея доводи. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на д-р Константин Петров като управител на "Диагностично-консултативен център - 17 - София" ЕООД, с искане за прогласяване нищожността на решение № 228 от 13.10.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, тъй като е постановено от нелегитимен орган поради изтичане мандата на членовете на комисията, назначени от квотата на Народното събрание. По делото не се спори, че към датата на постановяване на административния акт - 13.10.2010 г., мандатът на членовете на КЗД е изтекъл. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че Комисията за защита от дискриминация е постоянно действащ колективен административен орган, на който по закон са възложени специфични функции. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗЗДискр. предвижда индивидуален мандат за всеки член на КЗД, а дейността на комисията като колективен орган не е ограничена с мандат. До упражняване на правомощията от отделните учредители на мандата в този орган, посочени в чл. 41, ал. 1 от ЗЗДискр., органът изпълнява възложените му по закон правомощия. Решението е правилно. Принципът на мандатност е въведен в Конституцията и предвиден в законите спрямо органи на законодателната, съдебната и изпълнителната власт. Мандатността гарантира стабилност и независимост на съответния публичноправен орган. Според чл. 40, ал. 1 от ЗЗДискр. Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Комисията е колегиален орган, като в чл. 42 и сл. от този закон са определени правомощията и изискванията, на които трябва да отговарят членовете й. Решението, предмет на първоначалното оспорване, е взето от колегиалния орган в кръга на нормативно предоставената му компетентност, в предписаната форма и на съществуващо в закона основание. Обстоятелството, че към датата на издаването му е изтекъл мандата на членове на комисията, не обуславя неговата нищожност. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЗДискр. Народното събрание избира 5 от членовете, в това число - председателя и заместник-председателя на комисията, а президентът на Република България назначава 4 от членовете на комисията. От текста на разпоредбата следва извод, че изтичането срока на мандата не прекратява автоматично правомощията на членовете на комисията, тъй като възникването и прекратяването на правоотношението е обусловено от последователната реализация на въведените със закона юридически факти. След като към датата на издаване на оспорения акт няма акт на съответния мандатоносител, то членовете продължават легитимно да упражняват предоставената им компетентност и функции на орган на държавно управление по изпълнение на държавната антидискриминационна политика. Мандатът е пълномощието, което имат държавните органи, за да осъществяват държавната власт в съответната предоставена им област. В случая, мандатът не е за Комисията за защита от дискриминация, а за нейните членове. И по отношение на техните мандати се отчитат принципите за изборност, разделение на властите и обновяване състава на държавния орган. Мандатът като правна категория осигурява необходимата свобода при осъществяване на възложените от учредителната власт функции и тъй като учредителите на мандатите на отделните членове от състава на КЗД са различни, то времевите параметри на тези мандати не влияят върху компетентността и функциите на този специализиран държавен орган. Правилно съдът е отграничил персоналните мандати от законодателното разрешение на чл. 40 от ЗЗДискр. за постоянно действие на Комисията за защита от дискриминация. В този смисъл съответен на закона е изводът за липса на основание за нищожност на административния акт. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът се е произнесъл по неоспорен административен акт - решение на КЗД от 13.10.2012 г. вместо от 13.10.2010 г. Предмет на съдебно оспорване е решение № 228 от 13.10.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация по нейна преписка № 287/2009 г. Този акт е обсъден от АССГ, към датата на неговото постановяване са приетите от съда безспорни обстоятелства (съгл. протокол от съдебно заседание на 14.02.2012 г.) Допуснатата фактическа грешка се отстранява по друг, предвиден в закона, процесуален ред. Съдебното решение е прието от законен състав. Неоснователен е доводът на представителя на Върховната административна прокуратура, че е опорочено, тъй като е подписано и от секретар. Тъй като съдебният акт по съществото на спора е постановен в съдебно заседание, подписът на съдебния секретар е положен в удостоверение за изготвения протокол от съдебно заседание и съгласно изискването на чл. 150, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. За прецизност следва да се посочи, че извън съдебния акт, постановен в съдебно заседание, приключването на протокола следва да се отбележи отделно и да се удостовери коректно съобразно цитираната разпоредба. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно и обосновано следва да се остави в сила.