Решение № 521 от 8.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 520/2010 г.

Решение № 521 от 8.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 520/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р. България за възобновяване на НЧД № 331/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Л., отмяна на постановеното по него определение от 25.05.2010 г., с което е било извършено групиране на наказанията по постановени спрямо С. Я. И. три присъди, и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон, тъй като съдът неправилно е групирал по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК наложените на осъдения И. наказания по присъди по НОХД № 95/08 г., НОХД № 248/07 г. и по НОХД № 126/2010 г. на РС - Л.. Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения пледира за уважаване на искането, тъй като са налице основанията за извършване на ново прегрупиране, което би било в интерес на осъдения. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от Главния Прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Искането на Главния прокурор е основателно. С определение, постановено на 25.05.2010 г. по НЧД № 331/2010 г. Л. ският районен съд на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо наказание на осъдения С. И. по влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 95/08 г. и НОХД № 248/07 г. на РС - Л., като му е наложил най-тежкото наказание - "лишаване от свобода" за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от четири години. Определено е едно общо наказание и по втора сформирана съвкупност, образувана от осъжданията по НОХД 248/07 и НОХД № 126/2010 г. по описа на РС - Л., като е наложено най-тежкото наказание - това от една година лишаване от свобода и е бил определен строг режим за изтърпяването му. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено по НОХД № 126/2010 г. Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилно извършване на групирането на наказанията, наложени на И., са основателни. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предпоставките за групиране на наказанията по посочените присъди и е приел, че те са налице, като е сформирал две съвкупности. Този извод не е изцяло верен и противоречи на приложената по делото справка за съдимост на осъдения С. И.. Приложимостта на института на чл. 25 във чл. 23, ал. 1 от НК изисква преди всичко деянията, наказанията по чиито присъди се групират, да са извършени преди да е имало постановена и влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В конкретния случай деянието по втората присъда, постановена по НОХД № 248/07 г., е осъществено на 03/4.02.2007 г., а първата присъда по НОХД № 95/08 г. е влязла в сила на 28.06.2008 г. По този начин двете осъждания отговарят на критерия за сформиране на съвкупност по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Деянието по третото осъждане по НОХД № 126/2010 г. е било извършено на 20.08.2009 г. - след влизането в сила на присъдата по осъждането по НОХД № 248/07 г., което е станало на 17.10.2008 г. Поради това не са били налице предпоставките на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК за групиране на наказанията и налагане на осъдения да изтърпи най-тежкото от тях за тези две осъждания, тъй като деянията не са в съотношение на съвкупност, а на рецидив. Същото важи и за първото и третото осъждане. Между тях също не са налице основанията на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. По този начин по делото е могла да се сформира само една съвкупност, което е направено от РС - Л.. Като е извършил групиране на наказанията и по второто и третото осъждане, РС - Л. е приложил неправилно материалния закон, с което е допуснал особено съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК. При липса на предпоставките на закона наказанието по третото осъждане не е следвало да бъде групирано с това по второто, а то следва да бъде изтърпяно отделно. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело - допуснато е съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което искането за това следва да бъде уважено, а определението на РС - Л. - да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане на РС - Л., при което да се приложи правилно материалния закон. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение