Решение № 183 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6070/2007 г.

Решение № 183 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6070/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК . М. П. Т., И. П. Т., С. П. Т., Т. И. Х. и С. И. М. чрез пълномощника си адв. Т са подали касационна жалба срещу решение № 933 от 30.07.2007 г. по гр. д. № 452 от 2007 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, 2 състав, с което е оставено в сила решение от 14.12.2006 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Варненския районен съд, 35 състав и е отхвърлен предявеният от тях иск за ревандикация. В жалбата се инвокират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при преценката на правото на собственост. Ответниците К. В. К. и Е. А. К. са взели становище по жалбата в изпълнение на разпоредбата на чл. 218г ГПК. В отговора си излагат аргументи в подкрепа на решението. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 28.08.2007 г. и е изтекъл на 28.09.2007 г., а жалбата е подадена на 25.09.2007 г.с вх. № 3* от същата дата. Решението е валидно, допустимо и правилно, макар настоящия състав да не споделя изцяло аргументацията, изложена от Варненския окръжен съд. В касираното решение е прието, че предявеният иск за ревандикация от касаторите М. П. Т., И. П. Т., С. П. Т., Т. И. Х. и С. И. М. против К. Великов К. и Е. А. К. за част от бивша земеделска земя- нива, възстановена с решение № 518 от 15.06.1998 г. на Поземлена комисия, гр. В. в реални граници, находяща се в терен, в който се намират и раздадени земеделски земи на граждани като пустеещи, която е с площ от 760 кв. м. и е заснета в кадастралния план като имот пл. № 345 е неоснователен защото ищците не са установили правото си на собственост по реда на пълното и главно доказване . Настоящия състав на ВКС намира, че решението е правилно. Ищците М. П. Т., И. П. Т., С. П. Т., Т. И. Х. и С. И. М. се легитимират като собственици на спорната земя по наследство от И. Т. К., поч. на 26.12.1986 г. /у-ние за наследници № от 7.02.2006 г. и у-ние № 1* от 7.02.2006 г./, която им е била възстановена в реални граници с пункт 1- ви от решение № 518 от 15.06.1998 г. на Поземлена комисия, гр. В., в което земята е индивидуализирана с имоти планоснимачни номера и местността е посочена като "Я". Представена е извадка от кадастралния план., в който местността се сочи като м. "А". В.л. Красимира К. посочва, че за една и съща местност се ползват названията "Я","Б" и "А". Още в първоначалното заключение на вещото лице е изяснено, че е налице идентичност между претендираният и владеният от ответниците имот. Данни, че имота е бил собственост на наследодателя на ищците - касатори обаче не са представени въпреки, че още в съдебно заседание от 12.07.2006 г. ответниците са заявили, че оспорват активната материално правна легитимация на ищците и правото на собственост на техния праводател. Върху този елемент от фактическият състав на ревандикацията се е спрял въззивният съд като е подчертал, че характера на спорното право налага пълно и главно доказване на правото на собственост, което включва и установяване на собствеността на праводателя, внесъл земята в кооперативната организация или притежавал я към този минал момент. Именно неговото право на собственост обуславя възможността наследниците му да поискат земеделска реституция на тази земя. Необходимостта от установяването на това обстоятелство се е налага и защото правото на собственост изрично е било оспорено. В касационната жалба отново се подържа, че то е установено, без да е необходимо установяването на собствеността на праводателя, което е незаконосъобразно. Неустановяването на този елемент от фактическият състав на иска е достатъчно основание за неговото отхвърляне. За изчерпателност на изложението обаче следва да се отбележи, че ответниците са във владение на имота и то на основание, което е противопоставимо на ищците. По делото не е било спорно, че ответниците са във владение на имота. Освен това са представени доказателства - у-ние № 111 от 22.06.1981 г., установяващо, че на К. К. е била предоставена пустееща земя в м. "Б" по реда на ПМС № 11 от 7.01.1981 г. Върху тази земя са били изградени две масивни сгради всяка от които е с площ от около 21 кв. м. и които са заснети в кадастралния план от 1987 г., което се установява в заключението на в.л. К. За имота е бил издаден н.а. № 59, т. 34, н.д. № 1* от 1994 г. за придобиване на земя по реда на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ и н.а. № 87, т. 02, рег. № 1* н.д. № 262 от 2005 г., издаден по реда на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗПСЗЗ. Следователно ответниците са установили, че са придобили имота при условията на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ. При конкуренцията на правата на бившите собственици и ползувателите, осъществили фактическият състав на разпоредбата на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ, закона предоставя предимство на ползувателите, изпълнили условията за закупуване на предоставената им земеделска земя. В този смисъл е и постановеното решение, поради което същото следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.