Решение № 13642 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6280/2009 г.

Решение № 13642 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6280/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ивистар" ООД, чрез процес. му представител адв. Радослав Бухчев срещу решение № 394/16.03.2009 г. по адм. дело № 2005/2008 г. на Административен съд - гр. Варна, I адм. отделение, VIII състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против ревизионен акт издаден от орган по приходите при ТД н НАП гр. Добрич и потвърден с решение на директора на Дирекция ОУИ гр. Варна, в частта, с която на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2006 г. със сума в размер на 16 000 лв., в резултат на което е определен допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер на 2 400 лв. и лихви за забава в размер на 369, 35 лв., съответни само на това увеличение на ФР, както и в частта, с която за данъчен период м. 12.2007 г. в резултат на коригирана данъчна основа на извършена продажба на недвижим имот допълнително е начислен ДДС в размер на 11 628, 97 лв. и лихва в размер на 484, 15 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. Варна не е представляван в съдебно заседание и не е взел становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е неоснователна. За да постанови посочения правен резултат Варненският административен съд е приел, че с ревизионния акт е установено, че представеното ДКИ не отговаря на изискванията на ЗСч, тъй като не е подписано от съставител и получател - задължителен реквизит по чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗСч, поради което не е достоверно. Като се има предвид характера на извършената услуга - СМР, съдът е приел, че специфичните правила за отчитане на приходите и разходите, свързани с нея и за да е достоверно процесното ДКИ следва да се докаже, че договорът е развален, поради което и възникналото събитие е обезсилено с обратна сила - чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Съдът е приел също, че доказателства които да обосноват извод, че услугата не е извършена не са представени нито на ревизията, нито в съдебното производство. Видно от счетоводните записвания в счетоводството на жалбоподателя, отразени в представените на ревизията извлечения от счетоводни регистри, приходът е бил отчетен текущо, в месец май 2006 г., когато е издадена фактурата в счетоводството на двете дружества, като съдът е приел, че безспорно работата е приета в етапа описан в протокола. По отношение частта, с която за данъчен период м. 12.2007 г. в резултат на коригирана данъчна основа на извършена продажба на недвижим имот допълнително е начислен ДДС в размер на 11 628, 97 лв. и лихва в размер на 484, 15 лв. съдът е приел, че приетото от данъчните органи, че на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.), основата за облагане с ДДС следва да се определи на база себестойността, а не на база установената от експертизата пазарна цена. По точно, съдът е приел, че спор за факти няма, спорът е правен и се отнася до това как следва да се определи данъчната основа при продажба между свързани лица на земя и нова сграда по смисъла на ЗДДС (отм.), защото купувач по сделката е бил съдружник в дружеството жалбоподател. И въз основа на фактите съдът е приел, че при доставка на земя и сграда при свързани лица, следва да се приложи чл. 27, ал. 3 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗДДС (отм.), при което данъчната основа винаги е пазарната цена, но не по-ниска от цената на придобиване или себестойността на стоката, предмет на доставката. При това съдът е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че неправилно с РА е определена данъчната основа, тъй като е следвало да начисли ДДС върху разликата между фактурната стойност и пазарната оценка, определена от експертизата, а не на база отчетената от дружеството себестойност. Извършената оценка в ревизионното производство не е оборена от жалбоподателя. Изслушаната ССЕ и оценителна експертиза по време на съдебното производство не са кредитирани от съда, защото съдът е приел, че установената от вещото лице пазарна оценка е също по-малка от себестойността отчетена по с/ки 207/2 и 207/3. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че съгласно приложената от ревизиращите разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.), финансовият резултат се преобразува в посока увеличение, с положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове. Посоченото от органа по приходите правно основание изисква, дружеството да е реализирало икономическа изгода, която изобщо не е отчетена по предвидения от закона ред, както и ревизиращите са определили прихода по фактура № 2/29.05.2006 г. В настоящият случай обаче, от представените в хода на ревизията аналитични и хронологични регистри, както и от заключението на комплексната счетоводна и оценителна експертиза, безспорно се установява, че по фактура № 2/29.05.2006 г. е бил отчетен приход, текущо за месеца през, който е възникнал - м. май 2006 г. Не се спори и, че чрез ДКИ № 3/29.09.2006 г. е била сторнирана стойността на икономическата изгода през отчетния период, като сумата по ДКИ, с която е намален кредитния оборот по сметка 703, се явява на практика разход за данъчно задълженото лице, който следва да отговаря на общите изисквания за документиране и доказване. Правилно съдът е приел, че след като ДКИ е издадено без основание, в противоречие на чл. 95, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ЗДДС (отм.) и нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗСч, то следователно е налице основание за увеличение на финансовия резултат, но по чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), в редакцията за 2006 г. С оглед конкретните факти Административен съд - гр. Варна е приел, че правилно финансовият резултат е увеличен със сумата в размер на 16 000 лева. Правилно съдът е приел, че следва да се докаже достоверността на процесното ДКИ респективно, че договорът е развален поради, което и възникналото събитие е обезсилено с обратна сила съгл. чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.), което обаче не е доказано. Правилно и по отношение на коригираната данъчна основа и ДДС по чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за продажба на недвижим имот на свързано лице по смисъла на § 1, т. 34 ЗДДС и § 1, т. 3, б. "в" от ДОПК, съдът е приел, че на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, основата за облагане с ДДС следва да се определи на база себестойността, а не на база установената от експертизата пазарна цена. Доводите в касационната жалба са същите, които са правени пред първата инстанция поради, което се явяват неоснователни. При тези съображения, постановеното решение като законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат съдебни разноски, а ответникът не е представляван по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,