Решение № 11628 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5942/2011 г.

Решение № 11628 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5942/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството по чл. 209 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Махмуд Абдулрахман Фаур, гражданин на Ливан срещу решение № 4134/23.03.2011 г., постановено по адм. д. № 14382/2009 г. на Върховен административен съд, трето отделение. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила - касационно отменително основание на чл. 209 1, т. 3 от АПК. Иска отменяването му и уважаване на жалбата срещу решение № 464/05.10.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за отказ от предоставяне на статут на бежанец. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците при МС, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В административното производство е установено, че чужденецът е пристигнал в РБългария нелегално през месец октомври 2008 г. В молбата си за предоставяне на статут, както и пред интервюиращият орган кандидатът твърди, че през 1998 г. брат му бил обвинен за убийството на чл. на движението Амал и семейството на жалбоподателя заминало за Либия. Впоследствие членове на същото движение започнали да притесняват Махмуд Фаур, при което и той заминал за Либия. Там работел като шофьор. След пътнотранспортен инцидент, при който загинало дете кандидатът се завърнал в Ливан. Започнали заплахи от Амал и Хизбула, които го обвинили, че при престоя си в Либия чужденецът е работил за либийската държавна сигурност. Пратили хора да му предадат, че ако не напусне Ливан, ще бъде убит. Тази фактическа обстановка не се оспорва. С обжалваното решение председателят на ДАБ при МС е отказал на Махмуд Абдулрахман Фаур предоставяне на статут на бежанци и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата, поради липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване с оглед раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. При така установената фактическа обстановка обоснован и правилен е правния извод на тричленния състав за неоснователност на жалбата. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ливан не съществува такъв. Съдебното решение е постановено при точно установени правно-релевантни факти и при правилно прилагане на материалния закон. Изводът на тричленния състав на Върховния административен съд за законосъобразност на оспорения отказ на председателя на Държавната агенция за бежанците да предостави на жалбоподателя бежански или хуманитарен статут е обоснован с бежанската история на чужденеца и нейното правно значение с оглед предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ критерии за предоставяне на такъв статут. Предвид изтъкнатите от последния причини, поради които е напуснал Ливан, обстоятелствата, при които е заминал от там и констатираните противоречия в обясненията му относно прояви на представители на групировките АМАЛ и ХИЗБОЛА спрямо него след завръщането му от Либия и относно решението му за напускане, основателно съдебният състав е приел, че установените данни не доказват наличието на основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 фактори, нито наличието на хипотеза по чл. 9 от закона. Обосновано и с оглед обобщената в справката от 28.01.2009 г. на Дирекция "Международна дейност" официална информация за обществено-политическата обстановка в страната на произход - Ливан е изводът на решавания съд, че административният акт е законосъобразен. С оглед на установената бежанска история, представената в хода на съдебното обжалване Справка от 9.12.2010 г. за обстановката в Ливан и за състоянието на човешките права, на която се прави позоваване в касационната жалба, не може да обоснове различен от направения от съда правен извод и наличието на касационно основание за отмяна на постановеното съд. решение. Водим от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,