Решение № 4885 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11425/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София град, чрез главен юрисконсулт И. Бабурска, срещу Решение 11295/09.07.2024 г. по адм. дело 9894/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебния акт. Претендират се разноски за две инстанции. Постъпила е касационна жалба и от К. Е. Я. чрез адв. Т. Цонев от САК срещу Решение 17763/24.09.2024г. по същото адм. дело 9894/2023 г. с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Като ответник по първата касационна жалба К. Я. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли за оставянето й без разглеждане като недопустима в една част и за отхвърлянето й в друга, като намира Решение 11295/09.07.2024г. за влязло в сила досежно отменените разпореждания по чл.117 ал.1 т.2 б. б от КСО и за правилно и законосъобразно в останалата част. С отговора е заявено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по конкретен въпрос. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Т. Цонев. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на ТП на НОИ. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира първата касационна жалба за частично недопустима, по съображенията изложени в отговора на ответника. Макар и подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК и в срока за обжалване, в частта, с която е отменено решението на директора на НОИ, потвърждаващо Разпореждане 214-00-25546-2/06.07.2023 г. и Разпореждане 214-00-25546-3/06.07.2023 г. на ръководителя по осигуряването по безработица в ТП на НОИ, които са издадени по реда на чл.117 ал.1 т.2 б. б от КСО, съдебното решение не подлежи на инстанционен контрол, съгласно чл. 119 от КСО. В останалата част, отменяща решението на органа относно Разпореждане 214-00-25546-4/06.07.2023 г. на ръководителя по осигуряването по безработица в ТП на НОИ, съдебният акт подлежи на касационен контрол за законосъобразност, поради което жалбата срещу него е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, същата е неоснователна. С Решение 11295/09.07.2024 г. по адм. дело 9894/2023 г. Административен съд София град е отменил по жалба на К. Я. Решение 1040-21-523/30.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което са потвърдени Разпореждане 214-00-25546-2/06.07.2023 г., Разпореждане 214-00-25546-3/06.07.2023 г. и Разпореждане 214-00-25546-4/06.07.2023 г. на ръководителя по осигуряването по безработица в ТП на НОИ, и е присъдил разноски. Изложил е мотиви, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но е необоснован и постановен в нарушение на процесуалния и материалния закони. Административният съд е приел, че К. Я. действително е престирал труд и реално е осъществявал трудова дейност, поради което не дължи връщане на полученото обезщетение за безработица. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление от 10.11.2020 г. Я. е поискал от административния орган отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО, като е представил Заповед за прекратяване на Трудов договор от 03.11.2020 г. на основание чл. 328ал.1 т.2 от КТ на "В. КЪЛЕКШЪН 1" ООД, считано от 04.11.2020 г., въз основа на което с Разпореждане 214-00-25546-1/23.11.2020 г. обезщетението е било отпуснато за периода 04.11.2020 03.05.2021 г. в размер на 74, 29 лв. дневно. В резултат на извършена, на основание чл.108 ал.1 от КСО проверка по разходите на ДОО на дружеството, приключила с Констативен протокол КВ-5-21-01287020/24.01.2023 г., е било установено, че лицата, за които са подавани данни по чл. 4 ал.5 т.1 от КСО, не са извършвали трудова дейност в дружеството. На същото са били издадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в Регистъра на осигурените лица, в т. ч. и за К. Я. за периодите 27.04.2020г. 17.06.2020г. и 01.07.2020г.- 03.11.2020 г. В хода на проверката е бил направен извод, че дружеството работодател/осигурител не е извършвало фактически търговска дейност и че лицата, за които са били подадени данните по чл. 5 ал.4 от КСО, не са извършвали трудова дейност в дружеството, съответно не подлежат на осигуряване по реда на КСО, тъй като по отношение на тях не е възникнало осигурително правоотношение. В тази връзка е било прието, че Я. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО, служебно са били заличени подадените за Я. данни от работодателя/осигурителя за периодите 27.04.2020 г. 17.06.2020 г. и 01.07.2020 г. - 03.11.2020 г. Въз основа на заличените данни ръководителят по осигуряването по безработица в ТП на НОИ е издал оспорените разпореждания - Разпореждане 214-00-25546-2/06.07.2023 г., Разпореждане 214-00-25546-3/06.07.2023 г. и Разпореждане 214-00-25546-4/06.07.2023 г., с първите две от които е било отказано признаване на право на ПОБ и отменено предходното разпореждане за отпускане на ПОБ, а с третото - разпоредено да се върнат доброволно получените от Я. суми в размер на 9063,38 лв. за периода 04.11.2020 г. до 03.05.2021 г. С Решение 1040-21-523/30.08.2023 г., по жалба на Я. срещу издадените разпореждания, директорът на ТП на НОИ София град е отхвърлил жалбата и е потвърдил Разпореждане 214-00-25546-2/06.07.2023 г., Разпореждане 214-00-25546-3/06.07.2023 г. и Разпореждане 214-00-25546-4/06.07.2023 г. на ръководителя по осигуряването по безработица в ТП на НОИ. Като мотиви е посочил, че дружеството "В. КЪЛЕКШЪН 1" ООД не е извършвало фактически търговска дейност и че лицата, за които са подадени данни по чл. 5 ал.4 от КСО, не са извършвали трудова дейност в дружеството и не подлежат на осигуряване по реда на КСО, респективно че за тях не е възникнало осигурително правоотношение. С тези аргументи, приемайки, че Я. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО, административният орган е потвърдил издадените разпореждания. По твърдения на органа, на Я. е била дадена възможност да представи доказателства относно извършваната трудова дейност като са били изпращани искания за сведения и пояснения относно осигурителното правоотношение в хода на проверката, но те са останали неполучени. Твърди се също, че издадените задължителни предписания не са били надлежно връчени на дружеството поради невъзможност за съобщаването им на адреса на дружеството и на управителя му. В заключение е било прието, че при безспорно установените данни за неизвършвана от дружеството търговска дейност и за неполаган от Я. труд в търговското дружество, респективно за липсата на качество на същия на осигурено лице за процесния период, поради влезли в сила задължителни предписания и служебно заличени данни по чл. 5 ал.4 от КСО е налице хипотезата на законовата норма за издаване на разпореждане от длъжностното лице за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица от Я. за периода от 04.11.2020 г. до 03.05.2021 г. в размер на 9063, 38 лв. В производството пред АССГ чрез процесуалния представител Я. е оспорил истинността на Констативен протокол КВ-5-21-01287020/24.01.2023г., с който е била финализирана проверката на дружеството осигурител. С оглед разпределената от съда доказателствена тежест, пред първоинстанционния съд е бил допуснат и разпитан свидетелят Л. Ч., първоначално служител, а впоследствие и управител на дружеството "В. КЪЛЕКШЪН 1" ООД от 17.08.2021 г до 13.12.2023г., понастоящем адвокат на последното, генерален пълномощник, който с показанията си е описал извършваната от Я. трудова дейност, отговорностите и задълженията му съобразно заеманата от него длъжност търговски директор на дружеството през релевантния период от време. По делото е била приета административната преписка и допълнително ангажирани от страните писмени доказателства, включително и Трудова книжка Серия 3, 537315 от 13.02.2018г., продължение, неоспорена от представителя на ТП на НОИ, в която е извършено надлежно отбелязване на относимия към спора период от трудовото досие на Я., заеманата длъжност, размера на възнаграждението и характерните за отбелязванията в трудовите книжки данни. Към материалите по делото е приобщен и представеният от пълномощника на Я. заверен препис от влязло в сила Решение 6537/13.03.2024г. по гр.д. 43607/2023г. на Софийски районен съд, с което "В. КЪЛЕКШЪН 1" ООД е осъдено да заплати на К. Е. Я. неплатеното му трудово възнаграждение за периодите от 27.04.2020 г. до 30.04.2020г. 443,42лв., от 01.05.2020г. до 31.10.2020г. 13967,64лв. и от 01.11.2020г. до 03.11.2020 г. сумата 221,71лв. , ведно със законната лихва върху главниците до окончателното плащане на вземането. Въз основа на прецизно установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Приел е, че констатациите на административния орган, че Я. не е осъществявал реална трудова дейност по трудовия договор и че не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО, тъй като представените от него доказателства не установяват категорично наличие на осигурителен стаж в разглеждания период, поради което, съгласно нормата на чл. 54ж ал.2 т.1 от КСО не следва да получи обезщетение за безработица за този период и следва да възстанови недължимо полученото, не кореспондира със събраните по делото доказателства и противоречи на закона. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд. Легална дефиниция на понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Според нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. От казаното следва, че е необходимо да са изпълнени кумулативно двете предвидени законови предпоставки осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се пристъпи към изплащане на парични обезщетения. Съгласно нормата на чл.4 ал.1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. В тази връзка, с оглед наличието на трудово правоотношение на Я. с дружеството "В. КЪЛЕКШЪН 1" ООД, последното като работодател е дължало начисляване на осигурителни вноски за периода на договора, уведомяване на НОИ за това и заплащането им, ако лицето фактически е полагало труд през този период. Настоящият касационен състав намира, че обратно на възприетото от административния орган, първоинстанционният съд правилно е преценил, че към датата на настъпване на осигурителния риск Я. е притежавал статут на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като е доказана реално упражнявана от него трудова дейност по смисъла на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО в дружеството за проверявания период. По делото не се спори, че е налице валидно възникнало трудово правоотношение между Я. и въпросното дружество, надлежното му прекратяване и настъпването на осигурителния риск оставането без работа на лицето. Спорът се свежда до това дали реално е била извършвана трудова дейност от Я. по конкретното правоотношение с дружеството през периода на действие на трудовия договор. Осигурителните органи са отказали да признаят наличието на осигурително правоотношение с аргумент, че от проверката по разходите на ДОО на "В. КЪЛЕКШЪН 1" ООД, в хода на която не е установена връзка с управителя на дружеството, не са били представени документи относно действително извършвана търговска дейност на дружеството, както и за реално престиране на труд от лицата по регистрираните трудови договори. Невъзможността да се извърши проверка на документите поради липсата на контакт с управителя на дружеството, а и с лицето, претендиращо да е осигурявано, е дало основание на органите по осигуряване да отрекат наличието на осигурително правоотношение, което съдът правилно е преценил като незаконосъобразно. По делото е безспорно, че проверката на НОИ по разходите на ДОО е била проведена в отсъствието на Я. /по твърдения на органа същият е бил търсен за предоставяне на сведения и документи, но не е бил открит/, като липсата на възможност да участва и да повлияе на изхода й е засегнало в значителна степен неговата правна сфера. Тъй като при проверката е било установено, че дължимите вноски за ДОО за наетите от дружеството лица не са внасяни, на дружеството са били издадени предписания за заличаване на данните по чл. 5 ал.4 от КСО, в това число и относно Я.. Тези задължителни предписания са били изпратени на адреса на седалището на дружеството и върнати в цялост с отбелязване "преместен", след което изпратени до адрес на управителя на дружеството, но върнати с отбелязване в обратната разписка "непотърсена" и до адреса на съдружника Н. Недков, който отказал да ги получи, поради липса на представителна власт. Поставени на основание чл. 110 ал.4 от КСО на таблото за обявления в ТП на НОИ - София град, същите са били приети за редовно връчени и като необжалвани са били приети от органите на ТП на НОИ София град за влезли в законна сила. Поради липсата на доброволно изпълнение, данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО относно Я. за релевантния период от време са били служебно заличени. Тъй като и това производство по заличаване на подадените от дружеството данни към ДОО е протекло без участието на засегнатото лице, безспорно правото му на защита е било накърнено в значителна степен, до какъвто извод е стигнал и административният съд. Тъй като в хода на административното производство лицето е било лишено от възможност да даде информация и представи доказателства за действително извършване на трудова дейност /както лично, така и чрез представител на бившия си работодател/ по валидно сключения трудов договор, в съдебното производство жалбоподателят е оспорил констатациите в Констативен протокол КВ-5-21-01287020/24.01.2023г., съдържащ резултати от проверката. В изпълнение на разпределената от съда доказателствена тежест, същият е представил доказателства, установяващи реалното престиране на труд по трудовия договор през проверявания период от време, с което е оборил изводите на административния орган, че няма качеството на осигурено лице по смисъла на закона. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал доказателствената сила на представената трудова книжка и безпристрастността и обективността на свидетелските показания на св. Л. Ч., преценявайки ги в съвкупност с останалите доказателства по делото, в това число и съдържащите се в административната преписка. При липсата на надлежно оспорване истинността на трудовата книжка и неустановяването на недостатъци във нейното външно оформяне, не могат да бъдат споделени възраженията на органа за негодност на документа да установи съдържащите се в него данни. Правилно АССГ се е позовал на нормата на чл. 40 ал.1 от НПОС, като е обосновал извод, че документите по чл. 40ал.1 и ал.2 от НПОС, между които е и трудовата книжка, се издават с цел доказване на осигурителен стаж и доход и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им по предвидения в закона ред. Като издадена съобразно изискванията на чл. 40 ал.4 от НПОС и кореспондираща с останалите доказателства по делото, при липсата на установявания в обратния смисъл, данните от трудовата книжка следва да бъдат зачетени. Правилно са възприети и съответстващите на останалите доказателства по делото и лишени от основания за пристрастие свидетелски показания на св. Л. Ч., който като служител и впоследствие управител на дружеството, респективно пряк ръководител на Я. е имал непосредствена представа за конкретните му отговорности и задължения по длъжностна характеристика, реално извършваната дейност, периода на изпълнение и т.н. В подкрепа на тезата на страната за действително престиран труд през процесния период от време е и представеното неприсъствено решение на общия съд, с което е осъдено дружеството работодател/осигурител да заплати неплатеното за същия период от време трудово възнаграждение на Я., с което при решаване на настоящия спор административният съд е длъжен да се съобрази. Предвид изложеното, обоснован и правилен е формираният от АССГ извод, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че Я. действително е престирал труд и реално е осъществявал трудова дейност. Като е приел, че изводите на административния орган в обратния смисъл са надлежно оборени с допустими и годни доказателствени средства, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който настоящата инстанция следва да потвърди. По отношение на касационната жалба на К. Я. срещу Решение 17763/24.09.2024г. по същото адм. дело 9894/2023 г. по описа на АССГ, настоящият съдебен състав намира, че същата макар и допустима, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е оставил без уважение искането на К. Я. за допълване на постановеното по делото Решение 11295/09.07.2024г. с изричен диспозитив за отмяна на Разпореждане 214-00-25546-2/06.07.2023 г., Разпореждане 214-00-25546-3/06.07.2023 г. и Разпореждане 214-00-25546-4/06.07.2023 г. на ръководителя по осигуряването по безработица в ТП на НОИ, потвърдени с отмененото Решение 1040-21-523/30.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град. АССГ правилно е посочил, че решението, чието допълване се иска е изчерпало предмета на спора, т.к. на съдебен контрол в конкретното производство подлежи именно решението на ръководителя на ТП на НОИ, с което е реализиран предвиденият от законодателя задължителен административен контрол /арг. чл. 118 от КСО/. С постановената отмяна на акта на горестоящия административен орган безспорно се отменят и потвърдените с последния актове на ръководителя по осигуряването по безработица в ТП на НОИ. Ето защо, касационната жалба на К. Я., като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а оспореният с нея съдебен акт потвърден. С отговора на касационната жалба на директора на ТП на НОИ София-град отстрана на Я. е направено искане за отправяне на преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз /СЕС/ по следния въпрос: При обстоятелствата, разглеждани в настоящото производство, следва ли разпоредбите на чл. 34, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с чл. 52 § 1 от Хартата, предвиждащи право на обезщетения за социална сигурност при загуба на работа, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, според която неизвършването на стопанска дейност от работодателя осигурител, установено в контролно производство между него и Национален осигурителен институт, е предпоставка да се приеме и че осигуреното лице не е осъществявало действително трудова дейност, за която е наето по силата на валидно трудово правоотношение, без лицето да е участвало в производството за установяване на основанията за заличаване на негови осигурителни данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО? Върховният административен съд, след като съобрази поставените въпроси до СЕС, както и фактите по спора, и с оглед задълженията си съгласно Решение от 06.10.2021г. по дело С-561/19 на СЕС, намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение по следните съображения: На първо място, поставените въпроси от Я. са свързани с приложението на чл.34 и чл.41 ал.1 от Хартата за основните права в ЕС. Съгласно чл.51 ал.1 от ХОПЕС, разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите - членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. Това обуславя обстоятелството, че приложимостта на някоя разпоредба от ХОПЕС е свързана единствено и само, когато национален съд на държава - членка прилага норма от Правото на ЕС в конкретното национално производство. От казаното следва, че за да бъде приложима Хартата към национален акт, тя /потенциално/ трябва да може да се определя като акт за прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, което означава, че тя е в приложното поле на правото на ЕС. Когато не е възможно да се установи връзка с правото на ЕС, държавите - членки на ЕС нямат задължение по линия на основни права на ЕС и Хартата не се прилага. Основните права на ЕС се прилагат само ръка за ръка с разпоредбите на правото на ЕС. Минималното изискване за прилагането на основните права на ЕС е, че трябва да има достатъчна връзка с право на Съюза, различно от Хартата /например Определение на Съда /шести състав/ от 3 юли 2014 г., Liliana Tudoran и др. срещу SC Suport Colect SRL, C-92/14, т. 43 48; Решение на Съда от 8 май 2014 г., Pelckmans Turnhout NV срещу Walter Van Gastel Balen NV и др., C-483/12, т. 20; Определение на съда от 1 март 2011 г., Claude Chartry срещу Белгийската държава, C-457/09, т. 22 25/. Предвид изложените съображения и доколкото в конкретния случай на ответника по касация приложение не би могъл да намери Регламент 883/2004г за координация на системите за социална сигурност в ЕС, поради липсата на трансграничен елемент в правния спор, то и според настоящия състав искането за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на разпоредбите на чл.34 и на чл.41 ал.1 от ХОПЕС се намира извън приложното поле на Хартата по смисъла на чл.51 ал.1 от нея. Предвид горното, искането следва да бъде оставено без уважение. При този изход на спора, в тежест на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени претендираните от процесуалния представител на ответника разноски за осъществената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за Адвокатурата /ЗА/ в размер на 500лв., с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение отстрана на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,