Решение № 10469 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7942/2013 г.

Решение № 10469 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7942/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Настоящото административно производство е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс/ АПК/, вр. с чл. 250 от Закона за Министерство на вътрешните работи/ ЗМВР/. Образувано е по жалба на Десислава Кръстева Милчева от гр. София срещу Заповед № К-4287/19.04.2013 г. министъра на вътрешните работи, с която последният наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното й правоотношение. Развитите в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че при издаване на заповедта е нарушен материалния закон и и административно- производствените правила, защото органът неправилно се позовава на несполучливо изпробване за употреба на алкохол с техническо средство и отказа й да даде кръв за изследване. Твърди, че поведението й в денят, описан в заповедта, е следствие от стрес и здравословни проблеми, но не и въз основа употреба на алкохол. Иска се отмяна на заповедта. Претендира и заплащането на сторените по делото разноски. Ответника по жалбата- Министъра на вътрешните работи, представляван от юриск. Пиперкова, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира и заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Между страните няма спор, а и от приложените към административната преписка писмени доказателства, се установява, че оспорващата е заемала длъжността -разследващ полицай в РУ в ОДМВР на отдел "Досъдебно производство", при ОДМВР- София, категория "Г", III-та степен. От приложеното ксерокопие на график за дежурствата на разследващи полицаи при РПУ-Сливница, надлежно утвърден е видно, разследващ полицай Милчева е би дежурна на 10.01.2013 г.- 24 часово дежурство, за времето от 08,00 до 08,00 часа. Прието е в оспорената заповед, че на 10.01.2013 г. -Милчева, по време на изпълнение на служебните си задължения: извършване на оглед на местопроизшествие в района РУП-Сливница и в последствие в кабинета й, в сградата на РУ, при провеждане разпити на свидетели, е имала неадекватно поведение- забавен говор; невъзможност за формулиране на конкретни въпроси и съсредоточаване. След приключване на процесуално- следствените действия, същата се е заключила в кабинета си и е била заварена да лежи на диван със затворени очи, отговаряла е тихо, вяло и е миришело на алкохол. Това поведение на Милчева е определено от министъра на вътрешните работи като виновно нарушаване на т. 7, 8 и 16 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР", поради което поради извършени деяния от оспорващото лице несъвместими с етичните правила за поведение- е издадена заповедта, предмет на настоящото производство. Заповедта е връчена на жалбоподателката лично срещу подпис на 7.05.2013 г. с отбелязване, че не се намира в законоустановен отпуск/ видно от отбелязването върху самата заповед, приложена на лист 8 от делото. На 18.05.2013 г. е депозирана жалба на Десислава Милчева срещу уволнението й. Съда намира същата за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК/ от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган- министъра на вътрешните работи, доколкото се касае за служител, категория "Г". При издаването на заповедта са спазени процесуално-правните и материално-правните разпоредби и ЗМВР и ППЗМВР. В настоящия случай, събраните по делото доказателства, сочат, че при наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина в съответствие с разпоредбата на чл. 230, ал. 1, т. 1 ЗМВР, министъра на вътрешните работи е издал Заповед № К-699/23.01.2013 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу оспорващия, открил дисциплинарно дело, определил дисциплинарно разследващия орган и срока в който да се извърши разследването, в съответствие с разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ППЗМВР. Със заповедта е разпоредено временното отстраняване от длъжност на служителя. Изпълнена е процедурата, регламентирана в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 243 от ППЗМВР. Милчева е запознат срещу подпис както със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, разяснена му е възможността да дава обяснения (което впоследствие е упражнила), да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от друг служител на МВР. Жалбоподателката е запозната лично срещу подпис не само със заповедта за образуване на дисциплинарното, но и с всички извършени действия по дисциплинарното разследване, упражнила е правото си да дава обяснения. В този смисъл, абсолютно неоснователно е твърдението й, че дисциплинарното производство е проведено едностранно, че е отстранена е от длъжност в продължителен период от време, без да е уведомена за това . Неоснователен е и доводът на оспорващия, че дисциплинарното производство е проведено без да е изяснена обективната истина, защото дисциплинарно- разследващият орган е събрал и приобщил всички допустими в дисциплинарното производство доказателства. Не може да бъде споделено твърдението, че главните факти- била ли е жалбоподателката в нетрезво състояние или под въздействието на упойващи вещества и медикаменти, които да влияят на изпълнението на служебните й задължения- се базират на изводи направени въз основа на незаконни средства- изпробване с техническо средство и поради невъзможност, с вземане на кръвна проба. Няма спор, че поведението на Милчева, в соченият ден е в разрез с обичайното. Също така не се спори, че в рамките на 24 часовото й дежурството, в светлата част на деня- около 13,00-13,30 часа- жалбоподателката се е усамотила в кабинета си, заключвайки го. Вратата на същия е разбита от служители на МВР които виждат оспорващата да лежи на диван в стаята. Спорът е от какво е продиктувано това поведение- здравословни проблеми, съчетани със стрес от лични изживявания и преумора, или се дължат на употреба на алкохол. Анализът на доказателствата обуславя съда да приеме, че е доказано твърдяното в заповедта. Видно от докладна записка /лист 11 от административната преписка/ с рег. № 190/10.01.2013 г., дадена от Началник на УП-Божурище- ст. инспектор-Станчев- същият ден- 10.01.2013 г. е имал служебни контакти с Милчева; присъствал е на провеждан от нея разпит в кабинета й, след чието започване напуснал по служебна необходимост. Разбирайки, че около 15 минути след това - разследващ полицай Милчева е приключила разпита на двама свидетели, се усъмнил във физическата възможност за това и отишъл да разговаря лично с Милчева. Кабинетът й бил заключен и на почукванията и повиквания по име- не последвал отговор. Разбирайки от дежурния на първи пост, че жалбоподателката не е напускала кабинета си, Станчев уведомява Началника на РУП-Сливница, който му разпорежда да влезе в контакт със служителката, за евентуално съдействие, в случай на прилошаване. Поради липсата на резервен ключ, Станчев разбива вратата. Намира Милчева да лежи на диван със затворени очи. ". . . поради това, че по време на разговора Д. Милчева говореше тихо, вяло и беше в неадекватно състояние я попитах дали се чувства добре и необходимо ли е да извикам медицинско лице, при което ми отговори, че не желае медицински преглед". Аналогично сведение дава и Захари Григоров, старши полицай от 28.01.2013 г., в което описва почукванията и повикванията към Милчева пред заключения й кабинет; разбиването на вратата от Славчев и намирането на служителката в неадекватно състояние, отказваща контакти. Същата фактическа обстановка Захари Григоров описва и при разпита му като свидетел, проведен по настоящото дело на 12.03.2014 г. Отново в докладна записка от 10.01.2013 г. на /лист 15/-гл. полицай Венцислав Радков- мл. експерт НТО при РУ-Сливница, докладва на Началника на РУП-Сливница, че на 10.01.2013 г., около 13 часа, заедно с инспектор Станчев и разследващ полицай Милчева са посетили местопроизшествие и "... по време на огледа забелязах, че разследващ полицай Милчева имаше неадекватно поведение изразяващо се в забавен говор". Редовно събраните в дисциплинарното производство доказателства, са годни и в съдебното производство. . Дисциплинарно-разследващият орган е изготвил становище относно наличието на предпоставки за реализиране на дисциплинарната отговорност на Милчева., резултатите от разследването са обективирани в Обобщена справка от 29.03.2013 г., а жалбоподателката . е запозната с нея лично срещу подпис, след като е бил официално поканена/призован/ 29.03.2013 г. След получаване и анализиране на събраните в хода на дисциплинарното разследване доказателства, обосновано дисциплинарно-наказващият орган е приел, че Милчева. е извършил визираното в заповедта тежко нарушение на служебната дисциплина- на 10.01.2013 г. -Милчева, по време на изпълнение на служебните си задължения: извършване на оглед на местопроизшествие в района РУП-Сливница и в последствие в кабинета й, в сградата на РУ, при провеждане разпити на свидетели, е имала неадекватно поведение- забавен говор; невъзможност за формулиране на конкретни въпроси и съсредоточаване. След приключване на процесуално- следствените действия, същата се е заключила в кабинета си и е била заварена да лежи на диван със затворени очи, отговаряла е тихо, вяло и е миришело на алкохол. Тези действия, несъмнено са нарушаване на т. 7, 8 и 16 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР", поради което поради извършени деяния от оспорващото лице несъвместими с етичните правила за поведение- е издадена заповедта, предмет на настоящото производство. Не състоятелно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката, че недоказано наказващия орган приема, че поведението на Милчева на работното й място на 10.01.2013 г. се дължи на употреба на алкохол, а не и на здравословни проблеми. При цялостен и задълбочен анализ на събраният доказателствен материал- обоснован се явява извода, че поведението на Милчева най- вероятно е продиктувано от употребата на алкохол. Всички лица, с които е контактувала Милчева този ден са категорични- поведението й е неадекватно, забавен говор и реакции; отказ от предложено съдействие за оказване на медицинска помощ, субективно доловен мирис на "алкохол". Пред настоящата инстанция е разпитан като свидетел и Продан Георгиев, работещ като "контрольор на първокласен път- № I-18". Същият сочи в показанията си, че в началото на 2013 г. са извикани от мястото им на работа- да се явят в РУП-Сливница. В кабинета на Милчева, в присъствието на зам. директора на Областна дирекция на МВР и по негово разпореждане са пристъпили към изпробване на Милчева за употреба на алкохол с техническо средство . Направени са десет неуспешни проби/поради прекъсване, а не непрестанно издишване в рамките на 10 секунди/. По разпореждане на зам. директора- Милчева е отведена във филиал на Спешна медицинска помощ- Сливница, издаден е и талон за вземане на кръвна проба за изследвания. Григоров свидетелства, че " ... докато вървяхме пеша от Районното управление до Медицинския център, не мога да кажа дали е била пияна- Беше притеснена, не зная на какво се дължи, не мога да съм сигурен. Докато вървеше пеша тя се хилеше, спъна се, но не е падала на земята". Ирелевантни за разглеждания спор са твърденията на жалбоподателката, че същата "противозаконно " е подлагана на изпробване за употреба на алкохол с техническо средство и издаване на талон за медицинско изследване- приложими единствено към водачи на ПС. Оспорената заповед не формира изводите си, че Милчева е в състояние, пречещо й да изпълнява служебните си задължения - единствено с тези средства; не презумира отказа - като употреба на алкохол, а се позовава на установена въз основа на писмените обяснения на лицата, контактували с жалбоподателката този ден фактическа обстановка. Наказанието е наложено в сроковете, визирани в чл. 225 от ЗМВР-не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. С оглед на всичко изложено дотук, настоящата съдебна инстанция намира, че дисциплинарната отговорност на Милчева. е правилно ангажирана, което предпоставя от своя страна законосъобразност на оспорения административен акт и води до отхвърляне на оспорването срещу него. Прекратяването на служебното правоотношение е правна последица на извършеното уволнение. С оглед изхода на делото, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е неоснователна и не подлежи на уважаване. В полза на ответника по оспорването следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното, Върховния административен съд, състав на Пето отделение