Решение № 10113 от 26.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Лидл България ЕООД енд КОКД, чрез юриск. П. Тосев срещу Решение 385/28.03.2024г., постановено по адм. дело 1047/2023 г. по описа на Административен съд София област/АССО/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 633/21.06.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че в случая не е осъществен съставът на чл.68д, ал.1, предл.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, доколкото дружеството не е предоставило невярна и подвеждаща информация за цената на стоката. Конкретният артикул, обект на проверката/замразен плешки фенер/, се доставя с етикети на производителя, в които е посочена препоръчителна цена за единица мярка и за конкретната разфасовка. Уточнява се, че реалната цена е ясно и недвусмислено посочена на ценова табела, поставена в непосредствена близост до продукта. В касационната жалба е направено особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз/СЕС/. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени като незаконосъобразна процесната заповед. Претендират се разноски и заплатения юриск./адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба председателят на Комисията за защита на потребителите не депозира отговор по касационната жалба. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като взе предвид приетите по делото писмени доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е установил, че производството пред КЗП е започнало във връзка с изпълнение на плана за дейността на комисията по кампания ЗИИП-ПИ-Цени за установяване на начина на предлагане за продажба на стоки. При извършена проверка на 31.03.2023 г. в търговски обект на Лидл България ЕООД енд Ко КД, находящ се в гр. Враца, ул. Васил Кънчов 21, е установено, че продуктът- замразен пилешки фенер, произведен от Пилко ЕООД е наличен за продажба с обявена, препоръчителна цена, поставена върху опаковката от производителя 2,29 лв. за килограм и продажна цена - 2,66 лв./кг. На рафта пред стоката е поставен етикет от търговеца с обозначена цена за единица мярка -2.99 лв. Проверени са две разфасовки от посочения артикул- с тегло 1.160 кг. и 1.042 кг. При маркиране на стоките на касата, същите са с цена за единица мярка 2,99 лв./кг., която е по-висока от обявената върху опаковката от производителя - 2,66 лв. На търговеца е предоставена възможност да представи становище, като такова е постъпило в указания срок. В становището е посочено, че месните продукти се предлагат в охладен вид и тъй като са високо чувствителни към топлинни разлики при съхранение, когато има обявено намаление, няма възможност да се преетикира всяка отделна стока, поради което актуалната цена се поставя на ценова табела пред артикула. Въз основа на резултатите от извършената проверка и представените документи от търговеца председателят на КЗП е издал процесната Заповед 633/21.06.2023 г., с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП на Лидл България ЕООД енд Ко КД е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: да представя невярна и подвеждаща информация относно продажната цена на предлагани за продажба стоки (в т. ч. замразен пилешки фенер/,предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл.1/съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във вр. с чл.68г, ал.4, във вр. с чл.68в от ЗЗП. При така установените факти АССО е формирал извод от правна страна за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена при наличието на всички елементи на фактическия състав на посочената от органа нелоялна заблуждаваща търговска практика. Първоинстанционният съд е приел, че липсват основанията по чл. 146 от АПК и е обосновал извод за законосъобразност на заповедта, като с обжалваното решение е отхвърлил жалбата. I. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Искането е по следните въпроси: Дали нормата на чл. 3, параграф 4 от Директива 2005/29 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар изключва прилагането на Директивата в случай, като разглеждания в главното производство, при който производител обявява на опаковките на продуктите препоръчителни цени за опаковка и за единица мярка, които се различават от обявената от търговеца цена за единица мярка, поставена на ценова табела на щанда пред стоката. Възможно ли е средният потребител да бъде заблуден, че обявената от производителя препоръчителна цена представлява крайната цена на стоката, прилагана от търговеца, при условие, че търговецът изрично е обозначил на ценова табела цена за единица мярка, която е различна от обявената от производителя препоръчителна цена? Върховният административен съд, като се запозна с поставените в касационната жалба въпроси, намира следното: Съгласно чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Касационната инстанция намира, че разпоредбата на чл. 3, параграф 4 от Директива 2005/29 относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент /EО/ 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета /Директивата за нелоялни търговски практики/ е ясна, същата е надлежно транспонирана в националното законодателство и не налага извод за необходимост от тълкуването й от Съда на Европейския съюз. Тя предвижда, че в случай на противоречие между разпоредбите на директивата и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти. Разпоредбата е транспонирана с § 1а от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, съгласно която при противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредби на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, за тези специални аспекти на нелоялните търговски практики. Касационният жалбоподател твърди, че специалната Директива 98/6/ЕО урежда случаите на некоректно обявяване на крайни продажни цени, поради което се изключва прилагането на Директива 2005/29. Касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че видно от нейното заглавие Директива 98/6/ЕО действително има за предмет на регулация защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите. Съгласно чл. 1 от директивата нейната цел е да предвиди обозначаване на продажната цена и цената за единица мярка от стоката, предлагана от търговците на потребителите, с цел да се подобри информацията, предоставяна на потребителите и да се улесни сравнението на цените. Става въпрос обаче за сравнение не на цените на една и съща стока, обявени на различни места в търговския обект, а за сравнение на цените на стоките от един и същи вид. В подкрепа на този извод е съображение 6 от преамбюла на Директива 98/6/ЕО, в което се посочва, че задължението да се обозначава продажната цена и цената за единица мярка допринася значително за подобряване информацията, предоставяна на потребителите, тъй като това е най-лесният начин да се даде възможност на потребителите да оценят и сравнят цените на стоките по оптимален начин и следователно да направят информиран избор, основан на обикновеното сравняване. Следователно Директива 98/6/ЕО не намира приложение в настоящия случай. По горните съображения не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставения от касационния жалбоподател въпрос. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. ІІ. По касационната жалба: Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП, доколкото в случая е установено, че обозначените върху етикетите на отделните разфасовки цени за единица мярка /килограм/ и продажна цена са по-ниски от действителните цени, които при маркиране на касата са по-високи, съответно информацията за цената за единица мярка /килограм/ и продажната цена на всяка от разфасовките е невярна, тъй като не е реална и потребителите следва да заплатят по-висока продажна цена, изчислена на база посочената по-висока цена за килограм върху етикета, поставен пред стоката. В тази връзка е направен извод, че е налице несъответствие между обозначената цена върху етикета на опаковката и действителната цена на продукта, с което на потребителите се предоставя невярна и следователно подвеждаща информация относно цената, която въвежда или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че маркираната на касата по-висока продажна цена се изчислява на база поставената от търговеца пред стоките цена за единица мярка/килограм/. Правното основание, на което е издадена оспорената заповед е чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП съдържа обща забрана на нелоялните търговски практики, а тази на чл.68г, ал. 4 от ЗЗП изрично определя заблуждаващата търговска практика като нелоялна. Това означава, че ако процесната търговска практика е заблуждаваща, тя е нелоялна и следва да бъде забранена. Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. С процесната заповед административният орган е забранил на Лидл България ЕООД енд КОКД да предоставя невярна и подвеждаща информация относно продажната цена върху опаковката на предлаганите стоки /в т. ч. замразен пилешки фенер/, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж, които се маркират на касата на по-висока цена за единица мярка и продажна цена. За да е налице визираната от органа нелоялна заблуждаваща практика, следва да е установено, че търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки. В конкретния случай описаните в заповедта факти не изпълват състава на твърдяното нарушение. Видно от установеното в хода на извършената от служители на КЗП проверка, етикетите върху процесните опаковки, съдържащи информация за цена за килограм и за конкретната разфасовка, са били поставени от производителя, а не от търговеца. На самите опаковки има изрично уточнение, че тази цена е препоръчителна л. 29 от адм. дело 1047/2023 г. по описа на Административен съд София област. Несъмнено посочената от производителя на стоката цена не е задължителна за търговеца, който би могъл да продава стоката на по-ниска или по-висока цена, като със съответен етикет обозначи цената в близост до предлагания артикул. В случая това е било сторено и потребителите са имали възможност да видят цената обявена от Лидл България ЕООД енд КОКД, за която няма спор, че е била означена на рафта пред разфасовките върху етикет, поставен от търговеца и именно това е цената на която в случая са продадени хранителните стоки. След като процесната стока е продадена именно на обявената в нарочен етикет от търговеца цена, поставена на рафта пред стоката, то не може да се приеме, че е осъществен съставът на твърдяното нарушение. Не е налице един от елементите от фактическия състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика - предоставяне на невярна информация от страна на търговеца. Предвид изложеното, неправилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, поради което постановеният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени заповедта. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 620 лв.: за касационното производство - държавна такса в размер на 370 лв. и юриск. възнаграждение в минимален размер на 100 лв. и за първоинстанционното производство - държавна такса в размер на 50 лв. и юриск. възнаграждение в минимален размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение