Решение № 5543 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10370/2011 г.

Решение № 5543 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10370/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община, район "Искър" чрез юрисконсулт Огняна Иванова против решение № 3151 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 6642/2010 г. на Административен съд - София град в частта му, в която ответната община е осъдена да заплати на Станка Иванова Филипова и Георги Иванов Филипов сумата 960 лева - разноски по делото. Прави доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила. Ответните страни по касационната жалба не изразяват становище по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че на първо място е изцяло уважена претенцията за определяне на незастроена площ и на второ място, че не е направено своевременно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба, подадена от Станка Иванова Филипова и Георги Иванов Филипов против заповед № 778 от 10.08.2010 г. на кмета на Столична община, район "Искър" в частта й, в която част от процесния имот с площ от 620 кв. м с изграден паркинг е определена за заета със застрояване. В хода на съдебното производство, страните са представлявани от адвокат Цветанка Тодорова Михайлова. Упълномощаването е установено с представяне на съответно пълномощно с договор за правна помощ. В него е отразено, че е внесена сумата от 800 лева - възнаграждение за адвоката. В проведените в открито заседание на 4.05.2011 г. прения по съществото на спора, адвокат Михайлова е поискала присъждане на направените разноски. Освен адвокатското възнаграждение, жалбоподателите са заплатили 10 лева за държавна такса и 150 лева възнаграждение за допуснатата съдебно-техническа експертиза. Съдът е приел жалбата за основателна и е отменил оспорената заповед в частта й относно 620 кв. м, колорирани на скицата на вещото лице с буквите АБВГДА. Решил е спорът по същество, като е определил част от 605 кв. м от имот № 95019, к. л. 605, попадащ в УПИ IХ-КОО в кв. 4 по плана на ж. к. "Дружба 2" за незастроена. Съдът в изпълнение на изискването на чл. 172а, т. 7 от АПК е осъдил Столична община да заплати на жалбоподателите деловодните разноски в общ размер от 960 лева. Така постановеното решение е обжалвано само в в частта му за разноските и е правилно. Неоснователно е първото възражение в касационната жалба, че заповедта била отменена само частично за 606 кв. м, поради което следвало да се намали адвокатското възнаграждение съгласно уважената част от жалбата. За целта страната се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Възражението е неоснователно, доколкото жалбоподателите са обжалвали заповедта само в частта й, в която част от имота от 620 кв. м, заета от паркинг е определена, като заета с благоустройствено мероприятие. С частичната отмяна на оспорения административен акт и определяне на тази част от имота за незастроена, жалбата им е уважена изцяло. На второ място, касаторът прави възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение. Твърди, че сумата не е изчислена съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Възражението е неоснователно, поради факта, че с изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 от АПК се постановява възстановяване от бюджета на органа, издал отменения административен акт на разноските за възнаграждение на един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв. Задължителното условие е актът да е отменен. Определените размери на адвокатските възнаграждения по цитираната наредба са минимални и не препятстват страните да уговарят възнаграждение в размер, който ги надвишава. На свой ред нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК урежда правото на задължената страна да поиска присъждане на по-нисък размер от разноските в тази им част в случаите на прекомерност. Той се преценява на базата на действителната правна и фактическа сложност по делото. Подобно искане обаче ответната страна не е направила в първоинстанционното производство. Проявеното от нея бездействие не може да се отстрани чрез подаване на касационна жалба в тази част на решението. Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение